Учени обсъдиха в БАН възможностите за тъканно инженерство и моделиране на кожа

Последни постижения в усъвършенстването на моделните системи на човешката кожа и възможните им приложения в различни области на биомедицината – това е горещата тема, събрала  повече от 100  учени от 28 държави, сред които Великобритания, Франция, Германия, Белгия, Австрия, Италия, Испания, Португалия, Финландия и Турция. В продължение на три дни, от 26 до 28 февруари 2025 г., в  Българската академия на науките се проведе петата среща на участниците в Акция СА 21108 на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество (COST) на тема: „Европейска мрежа за тъканно инженерство и моделиране на кожа (NETSKINMODELS)“, включваща специалисти от 44 страни, в това число и България. Кожaтa e не просто най-големият орган в човешкото тяло, тя игрaе ключова роля за цялостното ни здрaве и блaгополучие. Това е първата физическа бариера [...]

2025-03-05T11:19:03+02:005 март 2025 г.|Категории: Биомедицина и качество на живот|Етикети: |

Иновативни антимикробни покрития показват европейски учени в София

Последните си разработки в областта на антимикробните покрития с приложение в обществени сгради обсъждат в София Тех Парк учени от 15 европейски държави. Срещата се провежда днес и утре и е в рамките на проекта „STOP - Surface transfer of Pathogens“, финансиран по програма „Хоризонт Европа“. Ръководител на проекта от българска страна е доц. Албена Даскалова от Института по електроника на БАН. Работата на българските изследователи е фокусирана върху приложението на светлината под формата на ултра-късо лазерно лъчение с цел създаване на иновативни и издръжливи във времето антибактериални повърхности. Идеята е да се направят микро- и нано-структуриране на повърхности от стомана, мед и полимери, които се използват при изработката на дръжки за врати в метрото, в операционни, детски катерушки, както и за плотове в ресторанти. [...]

Втора лекция, посветена на културната дипломация, се проведе в БАН

За силата на културната дипломация говори на лекция в Българската академия на науките посланикът на Република Хърватия в България Н. Пр. Ясна Огняновац. Събитието се проведе на 25 февруари и беше организирано от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ в рамките на проекта „Културната дипломация на Балканите през XX и XXI век: постижения, проблеми, предизвикателства за бъдещето“. Зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов и научният секретар в направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ доц. Марио Иванов присъстваха на лекцията. Проф. Мутафов поздрави организаторите и участниците в срещата. „Оценявам усилията, положени от гл.ас. д-р Александра Миланова за това събитие и за целия проект, който ръководи. Тя е сред най-обещаващите млади учени в БАН“, каза проф. Мутафов. Н. Пр. Ясна Огняновац очерта вижданията [...]

Право на отговор по повод публикация и събитие-поклонение пред къщите на авторите на писмо с молба за аудиенция при цар Борис III от 21 февруари 1941 г.

По повод на публикация на доц. Стефан Дечев, озаглавена „Защо историците от БАН забравят демократическата опозиция срещу Тристранния пакт през комунизма и след него“, в Свободна Европа от 20.02.2025 г. ръководството на БАН изиска спешно мнението на колегите доц. В. Стоянова, доц. Вл. Златарски и доц. Н Филипова от ИИстИ-БАН. В него се казва: Учените от Института за исторически изследвания при БАН не приемат твърдението на доц. Стефан Дечев, че „неспоменаването“ на акцията на демократичната опозиция срещу включването на България на страната на Тристранния пакт в „История на България“ на БАН от 2012 г., „е напълно в духа на днешните ценностни приоритети на българската историческа наука. Те са отразени в нейните валящи едно след друго и административно генерирани т. нар. „общи становища“. Профилът на това [...]

Пепка Бояджиева е Professor Emeritus на Института по философия и социология

Проф. д. с. н. Пепка Бояджиева беше удостоена с почетното звание „Professor Emeritus" на Института по философия и социология на БАН. Тържествената церемония се проведе вчера в залата "Акад. Иван Е. Гешов" на БАН-Администрация. "Проф. Бояджиева е посветила 40 години на работата си в Института по философия и социология", каза директорът проф. Емилия Ченгелова и допълни, че "през последните години изследванията ѝ са основно в областта на социологията на образованието". На тържественото честване проф. Пепка Бояджиева изнесе лекция, назована „(Не)възможни социологии: социология на неуспеха". Темата е сред най-новите въпроси, които тя разглежда в своята научно-изследователска работа. Зам.-председателят на БАН проф. д. и. н. Щелиян Д. Щерионов поздрави проф. Бояджиева по повод удостояването ѝ с почетното звание. "Благодаря Ви за всичко, което сте направили за [...]

2025-02-26T11:37:39+02:0021 февруари 2025 г.|Категории: Човек и общество|Етикети: |

Историците от БАН отбелязват 152 г. от гибелта на Апостола на свободата

Институтът за исторически изследвания на БАН представя на уебсайта си дигитализирана изложба „Васил Левски. Места на памет. 1873-1933“. Тя е посветена на 152-годишнината от обесването на Васил Левски и проследява как се създава почитта към националния герой в първите 60 години след трагичната му гибел. Маркирани са основните места на памет, около и чрез които се създава образът на Апостола в колективната памет – от произведенията на Христо Ботев и Иван Вазов и първите биографии от Захарий Стоянов и Стоян Заимов, през откриването на паметниците в София и Карлово, присъствието на Левски в учебниците по история и първото честване на гибелта му, до създаването на Народния комитет „Васил Левски“, който публикува архива му и съдейства за изграждането на къщата-музей в родния му град Карлово. [...]

Go to Top