Културно-историческо наследство и национална идентичност – Страница 32

Двуезичен албум „Кирил и Методий. Образи. Памет. Идентичност“

Научно постижение на Кирило–Методиевския научен център за 2021 г. Двуезичния албум „Кирил и Методий. Образи. Памет. Идентичност”/„Cyril and Methodius. Images. Memory. Identity“ представиха Кирило-Методиевският научен център към БАН и Държавният културен институт към министъра на външните работи. Представянето е по повод празника Успение на св. Методий - 6 април и се състоя в галерия „Мисията“. Изданието е изготвено от проф. д-р Веселка Желязкова и доц. д-р Десислава Найденова от Кирило–Методиевския научен център на БАН в рамките на ННП „Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие“. Кирило–Методиевският научен център има изключителна научна продукция с много високо качество и учените правят науката достъпна за поколенията, отбеляза при представянето научният секретар на БАН в направление „Културно-историческо наследство и културна идентичност“ доц. Елка Трайкова. Албумът е обявен за най-важно научно-приложно постижение на Центъра за 2021 [...]

Връзки с обществеността2022-04-14T15:38:36+03:007 април 2022 г.|Категории: Избрани, Културно-историческо наследство и национална идентичност|Етикети: КМНЦ|

Изложба в БАН разказва какво чете средновековният човек

Изложбата „Четивото за миряни в късното Средновековие (ХIV-ХVIII век)“ може да бъде видяна в Българската академия на науките до 15-и април 2022 г. Експозицията е подготвена от екип от учени, специалисти по Стара българска литература от Института за литература към БАН, с ръководител доц. д-р Нина Гагова. Илюстрираните с документален снимков материал постери разкриват любопитни аспекти на функциите и стойността на словото в контекста на християнската култура. Изложбата съдържа малко известна за неспециалистите информация за създаването и разпространението на средновековните книги, за отделни автори и преписвачи, за личната библиотека на цар Иван-Александър, за читателските интереси на образованите жени през Средновековието, за новите авторски сборници от ХVIII в. и други интересни теми. Могат да бъдат видени страници от ръкописи (от Песнивеца на цар Иван Александър до [...]

Връзки с обществеността2022-04-05T10:37:46+03:005 април 2022 г.|Категории: Културно-историческо наследство и национална идентичност|Етикети: Институт за литература|

Проф. Камелия Николова с награда ИКАР за критически текст

Книгата на проф. д.н. Камелия Николова „Режисьорите в европейския театър“ беше удостоена с награда ИКАР за критически текст. Номинацията е на Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите на Съюза на артистите в България, а изданието – на Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките, Фондация "Homo Ludens" и Сдружение "Литературна къща". В изследването си проф. Николова разглежда развитието на режисьора от появата му през 70-те години на XIX в. до днес. Анализирани са историческите условия и естетическите причини за неговото формиране, след което хронологично са проследени проявите и трансформациите му в основните периоди на модерната европейската култура. Всеки период е представен чрез определящите го театрални идеи, режисьорски имена и емблематичните им спектакли и постановъчни концепции. Книгата е първата история на европейския модерен театър, [...]

Връзки с обществеността2022-03-29T10:41:22+03:0028 март 2022 г.|Категории: Културно-историческо наследство и национална идентичност|Етикети: Институт за изследване на изкуствата|

Публична защита за присъждане на научната степен доктор на науките по Изкуствознание и изобразителни изкуства

На 30 март 2022 г., сряда, от 11:00 ч. научното жури, назначено със заповед № 615-РД / 30.11.2021 г., по решение на Научния съвет на Института за изследване на изкуствата, БАН (протокол № 11, т. 4 / 26.11.2021 г.), в състав: проф. дин Диана Радойнова, Университет Проф. д-р Асен Златаров, Бургас, рецензент; проф. д. н. Кристина Япова, ИИИзк, БАН, рецензент и председател на журито; проф. д-р Ростислава Тодорова-Енчева, Шуменски университет Епископ Константин Преславски, рецензент; проф. дин Валерия Фол, Институт по балканистика с Център по тракология, БАН, становище; доц. д-р Иван Ванев, ИИИзк, БАН, становище; проф. д-р Ингеборг Братоева-Даракчиева, ИИИзк, БАН, становище; доц. д-р Николай Гочев, СУ Св. Климент Охридски, становище, ще проведе чрез видеоконферентна връзка публична защита на дисертационния труд Митрополитският храм „Св. Стефан“ в [...]

Връзки с обществеността2022-03-16T09:47:29+02:0016 март 2022 г.|Категории: Културно-историческо наследство и национална идентичност, Обяви по ЗРАСРБ|Етикети: Институт за изследване на изкуствата|

Празник на мартеницата с участието на учени от ИЕФЕМ

Обичаите, свързани с мартеницата и пролетта в различните държави, представиха посланиците в България на Румъния и на Република Молдова. Събитието се проведе на 7 март, със съдействието на Националния етнографски музей. В срещата се включи и представител на Република Северна Македония, а гости бяха представителите на различни дипломатически мисии в България, както и представители на българското правителство. Домакин на срещата беше Румънското посолство в България. Участниците отправиха призив за мир и обединение, така както мартеницата обединява четири държави на Балканите. Националният етнографски музей показа част от колекцията си от мартеници, изработени в различни български читалища през 70-те и нач. на 80-те години на XX в. Беше представен и нагръден накит „куна“ с изображение на Благовещение, датиран от кр. на XVIII – нач. на XIX в. [...]

Връзки с обществеността2022-03-09T10:57:09+02:007 март 2022 г.|Категории: Културно-историческо наследство и национална идентичност|

Изложба Руско-турската война (1877-1878) и Освобождението на България в гравюри

Изложба, посветена на Руско-турската война и Освобождението на България, организира по случай 3 март Научният архив на БАН. Експозицията е подредена в Централното фоайе на Българската академия на науките и може да бъде разгледана до 11 март. Представените гравюри носят неподправената атмосфера на преживените събития и разказват за войната от обявяването и формирането на българското опълчение до мирните преговори в Сан Стефано. Битките при Свищов, Стара Загора, Шипка, Шейново и Плевен са сред ключовите сражения, осигурили успеха на руската армия по пътя към Цариград. Те са знакови и за българския принос в окончателната победа над Османската империя. В изложбата са представени гравюри от юбилейни албуми, книги, вестници и списания, запазени в Българската академия на науките. Използвани са и материали, предоставени от Румънската академия на науките.

Връзки с обществеността2022-03-02T14:00:05+02:002 март 2022 г.|Категории: Културно-историческо наследство и национална идентичност|