Дванадесетата Национална археологическа изложба „Българска археология 2018”, която представя най-интересните находки и богат илюстративен материал, плод на теренната работа на българските археолози през изминалата година, беше открита на 14 февруари в Националния археологически музей в София.
Станало вече традиционно, събитието се организира всяка година от Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките (НАИМ – БАН) по повод Деня на археолога – 14 февруари. Експозицията представя 250 експоната от 23 археологически обекта и постери за други 50 проучвани през 2018 г. паметници, предоставени от общо 20 исторически и археологически музеи в страната.
Националният археологически институт с музей прави това, което Българската академия на науките е призвана да прави – да обединява всички колеги в своята област, представяйки тази чудесна изложба, подчерта председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и допълни, че в годината на 150-годишнината на Академията това е един ясен знак, че ние ще продължим да играем обединяваща роля в българското общество.
Зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева поздрави археолозите с празника и подчерта, че приоритет на Министерството е културно-историческото наследство. Във връзка с това тя обяви две инициативи, стартирали в началото на тази година: Националната научна програма „Културно-историческо наследство, национална памет и прогрес на обществото“ и нов проект, който ще се реализира в рамките на тазгодишния бюджет на МОН, целящ да обвърже музеите и институтите на БАН с училищата, като така стимулира интереса на учениците към науката.
На откриването присъстваха още зам.-председателят на БАН чл.-кор. Васил Николов, зам.-министърът на културата Амелия Гешева, зам.-кметът на Столична община доц. Тодор Чобанов, директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова, посланиците на Азербайджан, Белгия, Чешката Република, Корея и други.
В изложбата са събрани различни като вид и хронология артефакти, които датират от ранната праистория до Средновековието. Те произхождат от продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците, Дуранкулак и Козарева могила, къснобронзовия некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Сердика, Филипополис и Улпия Ескус, средновековните български столици Преслав и Търново, и редица други. Впечатляващи резултати и интересни находки предоставиха мащабните спасителни археологически разкопки на античния обект при Покровник, Благоевградско по трасето на автомагистрала „Струма“.
