(в продължение на предходни публикации на екипа по проекта, като „Първият Homo sapiens в Европа от началото на късния палеолит“ 2020 г.)

Международен изследователски екип е секвенирал геномите на най-древните, сигурно датирани, анатомически съвременни хора в Европа, които са заселвали преди около 45 000 години пещерата Бачо Киро в България. Те са били от вида Homo sapiens, към който се отнасяме всички ние днес. Сравнявайки техните геноми с тези на хора, живели по-късно в Европа и Азия, изследователите от Института по еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг, Германия, установяват че тази ранна човешка група в Европа е допринесла генетично за развитие на по-късни човешки популации, особено днешните източноазиатци. Изследователите идентифицират и големи участъци от неандерталска ДНК в геномите на най-древната популация съвременни хора от пещерата Бачо Киро, установявайки че те са имали неандерталски предци около 5-7 поколения назад в потеклото си. Това предполага, че когато първите съвременни хора пристигат в Европа, хибридизацията им с неандерталците е била по-скоро правило, отколкото изключение. 

Миналата година научен екип, ръководен от изследователи от Националния археологически институт с музей към БАН, България и от Института по еволюционна антропология Макс Планк, Германия, съобщи за новооткрити останки от Homo sapiens в България, в пещерата Бачо Киро до гр. Дряново. Тези останки от най-древните досега открити съвременни хора са датирани радиовъглеродно между 43 000 и 46 000 години и са от същия пласт, в които са открити и останки от тяхната ловна плячка, каменни и костени сечива, лични украшения. Новите открития документират най-ранните известни до сега Homo sapiens от късния палеолит в Европа и определят по-рано във времето началото на този голям културен преход. Техните артефакти свързват пещерата Бачо Киро с подобни технологии за изработка на каменни сечива в голяма част на Евразия, на изток чак до Монголия. Така се установява, че това е най-ранното известно разпространение на съвременния Homo sapiens в средните ширини на Евразия.

Повече информация на http://naim.bg/bg/content/news/600/857/1071/

 „Обобщавайки тези резултати би могло да се подчертае:

– Бе потвърдено, че наскоро откритите останки от Homo sapiens в България, в пещерата Бачо Киро до гр. Дряново, датирани от преди 43 000 – 46 000 години, са безспорно от най-древните досега открити съвременни хора в Европа. Те са открити заедно с археологически ансамбъл от началния късен палеолит, който се различава от Ориняшката култура и определено предхожда появата й.

– В древните Homo sapiens от Бачо Киро бе установено по-значително участие на неандерталски произход от повечето други ранни Homo sapiens. При това са имали в родословието си неандерталски предци около 5 до 7 поколения назад, дори се предполага претопяване на някои от тях в местните неандерталски популации.

– Все пак древните Homo sapiens от Бачо Киро не изчезват без генетичен принос към съвременните хора, които пристигнали по-късно. Особено интересно е, че техния генетичен принос се среща в днешните популации в Източна Азия и дори в Америка, а не в Европа.

– Съвремените популации на вида ни в Европа са генетично свързани по-близко с останките от по-късен индивид, от преди около 35 000 г. в горните пластове на пещерата Бачо Киро. Той е от популация, генетично различна от най-ранните анатомически модерни хора в по-долните пластове. Вероятно най-ранната история на Homo sapiens в Европа е била бурна, със смени на популациите му.“ – казват Николай Сираков и Свобода Сиракова, които са ръководители от българска страна на българо-германския изследвателски проект по проучванията в пещерата Бачо Киро.

Оригинална публикация:

Заглавие: Древните Homo sapiens в Европа от началото на късния палеолит са имали неотдавнашен неандерталски произход

Автори: Матея Хайдиняк, Фабрицио Мафесони, Лауриц Сков, Бенджамин Верно, Александер Хюбнер, Киаомей Фу, Елена Есел, Сара Нагел, Биргит Никел, Джулия Рихтер, Оана Теодора Молдован, Силвиу Константин, Елена Ендарова, Николай Захариев, Фридо Велкер, Росен Спасов, Джеф М. Смит, Виржини Сине-Матйо, Линдзи Паскулин, Хелън Фюлас, Сара Таламо, Желько Режек, Свобода Сиракова, Николай Сираков, Шенън П. Макферън, Ценка Цанова, Жан-Жак Юблен, Бенжамин М. Петер, Матиас Мейер, Понтус Скоглунд, Жанет Келсо и Сванте Пеебо

Списание: Nature

DOI: https://dx.doi.org/10.1038/s41586-021-03335-3