Почетен плакет на БАН–златен за Националния археологически институт с музей
Честване по повод 100-годишнината от създаването на Националния археологически институт на БАН се проведе в Централна зала на Националния археологически музей. Това е най-старият научен институт в България, създаден с указ на Цар Борис ІІІ на 16 юли 1921 г.
През 1947 г. институтът е включен в състава на Българската академия на науките (БАН), а през следващата година с постановление на Министерски съвет е обединен с Народния музей в една институция под името Археологически институт с музей. Днешното име на институцията, Национален археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, е определено на Общо събрание на БАН през 2007 г.
Институтът организира и ръководи методически всички теренни проучвания на територията на страната, в това число планирани и спасителни разкопки. Всички проведени в страната теренни археологически проучвания се отчитат в структурата на НАИМ, отбеляза директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов. С всяка следваща година броят на проектите ни се увеличава и ние придобиваме огромен обем от информация, която обработваме, анализираме и популяризираме. Работим с институции и организации, които ни подкрепят, партнират и финансират. Смело мога да се похваля, че в последните години постигаме много високи професионални стандарти и заслужено оправдаваме званието „най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа“, заяви доц. Попов.
Вицепрезидентът Илияна Йотова връчи на НАИМ от името на държавния глава Румен Радев плакет „Св. св. Кирил Методий“ за изключителния му принос към българската наука и за водещата му роля в процесите на съхраняване и популяризиране на културното наследство на страната.
На официалното честване председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски връчи почетен плакет на Българската академия на науките – златен на Националния археологически институт с музей на БАН. Отличието е за изключителния му принос в проучването и популяризирането на археологическото наследство на българските земи и във връзка със 100 години от създаването на Българския археологически институт.
Празникът е добър повод, за да припомним, че Националният археолгически институт с музей при БАН е не само най-голямата научна институция на Балканите и в Югоизточна Европа, специализирана в областа на археологията, но и основен експертен център, който всеотдайно и отговорно работи за опазване на културната ни памет, посочи в приветствието си акад. Ревалски.
Вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на културата проф. Велислав Минеков, зам.-министърът на образованието и науката проф. Нели Косева, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, деканът на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Мира Маркова и ръководителят на катедра „Археология“ проф. Костадин Рабаджиев отправиха приветствия.
Националният археологически институт работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. и е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България. Структурата му включва шест секции: Праистория, Тракийска археология, Антична археология, Средновековна археология, Нумизматика и епиграфика, Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България и два филиала: в Шумен и във Велико Търново, създадени през 70-те години на XX век с решение на Министерски съвет и с основна цел – проучвания на старите български столици.
Националният археологически институт е предпочитан партньор на чуждестранни университети и изследователски центрове в цяла Европа, Япония и Канада. Съвместно с тези институции са осъществени множество международни проекти по опознаване и опазване на европейското културно-историческо наследство по българските земи, някои от които продължават и в момента.
Повече вижте на http://www.naim.bg/
