Възпоменателна вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на видния италиански славист и българист проф. Рикардо Пикио се проведе на 31 август  в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките.

Инициативата е част от събитията под патронажа на вицепрезидентa на Република България, организирани в рамките на националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.

Събитието беше открито от доц. д-р Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“. Поздравление поднесе г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България. Нейно превъзходителство г-жа Джузепина Дзара, посланик на Република Италия в Република България, приветства присъстващите, сред които бяха участниците в Деветия международен колоквиум по старобългаристика, учени от Българската академия на науките, Софийския, Пловдивския и Шуменския университет, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, директорите на Италианския културен институт и на Българския дипломатически институт. Приветствие отправи чл.кор. Евдокия Пашева, заместник-председател на БАН. Проф. Красимир Станчев изнесе доклад за живота и делото на проф. Рикардо Пикио. Свои спомени за работата си с проф. Пикио споделиха проф. Александър Наумов (Полша) и проф. Анна-Мария Тотоманова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Негово преосвещенство монсеньор Франческо Браски, директор на отделението по славистика към Академия Амброзиана, (Милано) и заместник-директор на едноименната библиотека, прочете спомените на проф. Джорджо Дзифер (Италия).

Д-р Силвия Найденова, директор на Централна библиотека на БАН, представи изложбата „100 години от рождението на проф. Рикардо Пикио“, подготвена от екип на Централна библиотека на БАН под научното ръководство на проф. Красимир Станчев. Изложбата беше реализирана благодарение на достъпа до архива на учения, любезно предоставен от наследниците му. На 16 постерни табла са представени животът и творчеството на Р. Пикио, експонирани са непубликувани досега материали и оригинали, сред които паспорта, с който, едва деветнайсетгодишен, идва в България за първи път през есента на 1942 г., дипломната му работа върху Пенчо Славейков (1946), грамотата за Международната награда „Братя Кирил и Методий“ (1983), ордени, медали, фрагменти от кореспонденцията му с изтъкнати учени като Р. Якобсон, Ю. М. Лотман, П. Динеков и др.

Изложбата може да бъде разгледана в БАН до 21 септември 2023 г.