Изданието Roma Voices in History с автори проф. Елена Марушиакова и проф. Веселин Попов от ИЕФЕМ-БАН получи престижно отличие от American Library Association. Книгата е в списъка с Най-добри исторически материали за 2020 и 2021 г. на американската асоциация. Roma Voices in History разглежда първичните исторически извори за историята на ромите в Централна, Източна и Югоизточна Европа от XIX в. до Втората световна война. Включена е документална информация от разнообразен прозход и на различни езици, включително и материали, отразяващи "ромските гласове" и собствена визия за специфичните задачи на Ромското движение за гражданска еманципация. Изданието е със свободен достъп. Пълният списък с отличени издания е на този линк: https://rusaupdate.org/awards/best-historical-materials/... Линк към книгата: https://brill.com/view/title/58332?language=en  

Среща на експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей с представители на Комисията по политиките за българите в чужбина на НС се проведе на 20 януари в една от залите на музея. Разговорът беше по инициатива на  г-жа Антоанета Цонева, председател на Комисията и проф. д-р Владимир Пенчев, директор на ИЕФЕМ – БАН, а сред гостите беше и г-жа Теодора Ангелова, председател на Националния център за парламентарни изследвания. Основните теми, обсъждани на събитието, включваха проблемните аспекти в законодателството, свързани с културните и образователни политики, касаещи българите зад граница. Бяха коментирани законодателните казуси и потребности, които са различни за българите в Бесарабия и на Балканите, за сънародниците ни в Европа и извън нея, за наследниците на българските емигранти от второ и трето поколение [...]

Традициите, свързани с 1 март, отбелязват прехода между зимата и пролетта и датират от предхристиянската епоха. Най-позната и разпространена от тях е закичването с мартеници от усукан бял и червен конец. Вярва се, че те предпазват от различни опасности и осигуряват безпроблемното преминаване към новия сезон. В България днес се носят от всички хора, независимо от тяхната възраст. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета. Мартеничките се свалят, когато човек види щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и днес, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък. След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се отхлупвал и ако под него има мравки, се вярвало, че ще се родят много агънца през годината; ако има бръмбар или [...]