Профил на γδ Т лимфоцитите при нормална бременност и в плацентобиома на БЦЖ-ваксинирани бременни жени

Научната проблематика и целите на настоящия проект са актуални и значими поне в три аспекта.

• Първо, придобиване на нови знания за имунологичната страна на имплантацията с оглед реализиране на успешна бременност при жената.

Имунологично-обусловеният инфертилитет е значителен здравен проблем и в национален, и в световен мащаб. Демографско проучване на Световната здравна организация сочи, че една на всеки четири двойки в развиващите се страни е засегната от инфертилитет, а в USA около 6.1 милиона жени (10%) между 15-44 години не могат да заченат и да износят здраво дете. Редица изследвания показват, че при много двойки с инфертилитет се случват спонтанни повтарящи се аборти в резултат на повишена цитотоксичност на майчини имунни клетки. При тези двойки дори методите на асистирана репродукция водят до неуспешен резултат.

• Второ, този проект цели проучване на неконвенционалните гама-делта (γδ) Т клетки по време на бременността и ролята им за плацентобиома.

Интензивни изследванията през последните пет години показаха, че γδ Т клетките улавят патогени чрез разпознаване на микробни не-пептидни компоненти чрез изцяло нови и различни механизми за антигенно разпознаване и представяне. Въпреки, че са открити преди 30 години тези клетки все още са енигма за имунолозите, но използването им в редица имунотерапевтични програми поддържа траен и сериозен интерес към тях. В противовес на догмата, че тези клетки се намножават постнатално след среща с антигени и патотени на околната среда т.е. типични са за възрастния организъм и то в контекста на инфекции и неопластична трансформация, ние показахме, че γδ Т клетките са първите ефекторни имунни клетки на фетуса и играят важна роля за неговата имунна адаптация /защита.

• Трето, в този проект са заложени изследвания върху плацентарния микробиом – съвсем нов и актуален обект на изследвания – в контекста на БЦЖ ваксинацията.

Наше предишно проучване показа, че в кръвта на БЦЖ-ваксинирани хора има живи микобактериални L-форми, които се превръщат в модифицирани микробни форми с нови биологични свойства. Ние успяхме да изолираме микобактериални L-форми от кръвта на новородени бебета, чийто майки са БЦЖ-ваксинирани. Наличието на филтрабилни L форми в БЦЖ ваксината повдига наистина важни въпроси и показва колко малко знаем за механизмите за дълготрайно перзистиране на бацилите на M. bovis БЦЖ in vivo.

Тъй като БЦЖ ваксинацията в България е задължителна, настоящият проект ще хвърли светлина как ваксинацията на майката повлиява плацентарния микробиом и локалния имунен отговор. Въпреки че ефективността на БЦЖ ваксината се дебатира в продължение на десетилетия, възможният трансплацентарен трансфер на БЦЖ L-форми като феномен, повлияващ имунната система както на фетуса, така и на новороденото, не е описан досега.

Екипът, работещ по проекта, е съставен от имунолози, микробиолози, акушер-гинеколози и молекулярни биолози от Институт по биология и имунология на размножаването и Институт по микробиология към БАН и от Медицински университет – София. Най-младият член на екипа е редовен докторант, който, работейки по проекта, ще разработи дисертационния си труд.