Флора на Република България, т. 12: Биологично разнообразие в сем. Asteraceae, подсем. Carduoideae и Cichorioideae

Стратегическата цел на проекта е да се инвентаризира биологичното разнообразие в семейство Asteraceae подсем. Carduoideae и подсем. Cichorioideae в българската флора и да се създаде научната основа за неговото по-нататъшно проучване, опазване и устойчиво използване. Проектът цели да бъде завършена многотомната Флора на Република България чрез подготовката на последния том – т. 12.

За постигането на целта на проекта ще бъдат изготвени таксономични схеми за всички родове, съобразени със съвременните познания за съответната група. Във връзка с подготовката на т. 12 от Флора на Р България ще бъдат направени ключове за определяне на видовете и вътревидовите таксони и изготвени текстовете за всеки вид съгласно указанията за изготвяне на Флората. За всеки вид ще бъдат представени номенклатурна история на вида (цитатен блок), подробно морфологично описание, екологични особености (основни местообитания в страната), разпространение на вида (в световен мащаб и в страната), вътревидова изменчивост. Невалидните имена на таксоните ще бъдат валидизирани съгласно изискванията на Международния кодекс за номенклатура на водораслите, гъбите и растенията (McNeill et al. 2012).

Всички видове, включени в том 12 на Флора на Р България, ще бъдат илюстрирани от професионален художник, илюстрирал предишните томове на поредицата. Всяко табло ще съдържа черно-бели рисунки на 3 вида, следвайки указанията и стандартите на многотомната монографска поредица. За целта се използват подбрани от автора на съответната разработка хербарни образци и писмени указания към художника за представянето на ключови белези и детайли.

За трудни в таксономично отношение родове – Carduus, Centaurea s.l., Cirsium, Jurinea, Hieracium s.l., Tragopogon – ще бъдат проведени биосистематични проучвания. В допълнение към морфологичните проучвания ще бъдат използвани кариологични (брой на хромозомите, плоидно ниво, размер на генома), ембриологични и молекулярни изследвания. Планирани са и посещения в големи чуждестранни хербариуми за проучване на сравнителни материали от тези групи и най-вече на типови образци.

Теренни изследвания са предвидени с цел изясняване на разпространението на по-голяма част от видовете в двете подсемейства и събирането на допълнителни образци за изготвяне на морфологичните описания и за биосистематичните проучвания. При необходимост, материали – живи растения, семена и хербарни образци – ще бъдат събирани и от съседните на страната територии (напр. Гърция, Македония) за изясняване на систематичните връзки в дадена група и прецизиране на разпространението на таксоните.

За българските и балканските ендемити и субендемити, които не са включени в Червения списък на папратовидните и семенните растения в България (Petrova & Vladimirov 2009), ще бъде направена оценка на риска от изчезване. За целта ще бъдат използвани международно възприетите категории и критерии на Международния съюз за защита на природата (IUCN).