Институтът по микробиология на БАН oтбеляза 75 години

Трима  млади учени с награда за най–добра публикация в областта на микробиологията  Българската академия на науките присъди Почетен плакет ЗЛАТЕН на Института по микробиология на БАН за съществен научен принос за развитието на микробиологията в България и по случай навършването на 75 години от основаването му. Тържествената научна конференция, посветена на годишнината, се проведе в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН. Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски посочи в поздравлението си, че институтът е много търсен и видим от обществото. Важно е да се отбележи, че учените извършват дълбоки фундаментални изследвания и с много приложения, което е очаквано от обществото ни. Вие доказвате лидерската си позиция на световно ниво, заяви председателят на БАН. Заради пандемията показахте защо е нужно една страна да има учени, каза [...]

Споразумение за сътрудничество за предотвратяване на незаконен трафик на ядрени и радиоактивни материали между ИЯИЯЕ-БАН и Департамента по енергетика на САЩ

Американското посолство направи дарение на Института на оборудване за идентифициране на радиоизотопи На 10 март 2022 г. Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките подписа споразумение за предотвратяване на незаконен трафик на ядрени и радиоактивни материали със Службата за разкриване и възпиране на Департамента по енергетика на Съединените американски щати. В споразумението са регламентирани условията за сътрудничеството между двете страни, чиято цел е разкриване и превенция на незаконен трафик на специални ядрени материали и радиоактивни вещества  и борба с ядрената контрабанда. Споразумението за сътрудничество е в съответствие с Меморандума за разбирателство от 2008 г. , подписан между Департамента по енергетика на САЩ и Министерството на вътрешните работи на Република България. Във връзка с подписване на споразумението, на тържествена церемония, бе [...]

Ново оборудване подпомага дейността на Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници

Оборудване за охарактеризиране на полупроводникови материали, различни работни повърхности и тънки функционални слоеве е доставено в Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници на БАН (ЦЛ СЕНЕИ – БАН). Новата апаратура - сканиращ Келвин микроскоп SKP5050 с приставка за измерване на фотоотклик SPV 020, е осигурена с финансиране по проект Научна инфраструктура “Съхранение на енергия и водородна енергетика” (НИ СЕВЕ). Апаратурата е част от лаборатория “Eлектрохимични технологии и преобразуватели на възобновяема енергия”, с ръководител доц. д-р Максим Ганчев. Новото оборудване дава възможност за 2D или 3D визуализация на стойностите на контактна потенциална разлика и отделителната работа за образци, с площ от 50 мм до 350 мм, с резолюция 1-3 meV. Монтирано е във “Фарадеев кафез” за елиминиране на въздействието на външни електрични и [...]

Икономистите на БАН: Дефинирането на енергийната бедност ще подпомогне целево насочване на финансирането за енергийна ефективност на жилищата към най-нуждаещите се

Повишаването на енергийната ефективност на жилищата е сред основните решения на проблема с енергийната бедност в България. Около това становище се обединиха учените от Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН и независими експерти днес по време на дискусия за измеренията на енергийната бедност в страната, за определяне на национална линия на енергийна бедност и системата от възможни мерки за нейното намаляване. На научния форум се представиха резултати от изследване „Енергийната бедност в България: измерения и фактори“ за периода 2014-2019 г., проведено в ИИИ при БАН от проф. д-р Георги Шопов и гл. ас. д-р Теодора  Пенева. В него, освен за въвеждане на нова методика за оценка на потребностите на домакинствата от енергия за отопление и електроуреди, се предлага въвеждане на официална линия за енергийна [...]

2022-03-10T10:30:10+02:009 март 2022 г.|Категории: Човек и общество|

Празник на мартеницата с участието на учени от ИЕФЕМ

Обичаите, свързани с мартеницата и пролетта в различните държави, представиха посланиците в България на Румъния и на Република Молдова. Събитието се проведе на 7 март, със съдействието на Националния етнографски музей. В срещата се  включи и представител на Република Северна Македония, а гости бяха представителите на различни дипломатически мисии в България, както и представители на българското правителство. Домакин на срещата беше Румънското посолство в България. Участниците отправиха призив за мир и обединение, така както мартеницата обединява четири държави на Балканите. Националният етнографски музей показа част от колекцията си от мартеници, изработени в различни български читалища през 70-те и нач. на 80-те години на XX в. Беше представен и нагръден накит „куна“ с изображение на Благовещение, датиран от кр. на XVIII – нач. на XIX в. [...]

Изложба Руско-турската война (1877-1878) и Освобождението на България в гравюри

Изложба, посветена на Руско-турската война и Освобождението на България, организира по случай 3 март  Научният архив на БАН. Експозицията е подредена в Централното фоайе на Българската академия на науките и може да бъде разгледана до 11 март. Представените гравюри носят неподправената атмосфера на преживените събития и разказват за войната от обявяването и формирането на българското опълчение до мирните преговори в Сан Стефано. Битките при Свищов, Стара Загора, Шипка, Шейново и Плевен са сред ключовите сражения, осигурили успеха на руската армия по пътя към Цариград. Те са знакови и за българския принос в окончателната победа над Османската империя. В изложбата са представени гравюри от юбилейни албуми, книги, вестници и списания, запазени в Българската академия на науките. Използвани са и материали, предоставени от Румънската академия на науките.

Go to Top