Научен форум в БАН по повод три бележити годишнини

1160 години от покръстването на българите, 1170 години от създаването на глаголицата и 1140 години от Успението на св. Методий Българската академия на науките е домакин на научен форум по повод честването на три бележити годишнини – 1160 години от покръстването на българите, 1170 години от създаването на глаголицата и 1140 години от Успението на св. Методий. Официалното откриване се състоя днес в зала „Проф. Марин Дринов“. Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева приветства участниците във форума. „Тези три дати са живо свидетелство за дълбоките корени на българската идентичност, вяра и език. Те озаряват нашата национална история , но също така и цялото славянско и християнско духовно пространство“, каза председателят на БАН. „Вярвам, че съвместните ни усилия и научни търсения ще допринесат за още по-дълбоко [...]

Наночастици, създадени от наши и чужди учени, ще са приложими в борбата с рака

Учени от България, Словакия, Сърбия и Чехия обединяват усилия в проект SeNaTa - „Самонагряващи се магнитни наноконструкти за тераностични приложения“, координиран от Института по катализ – БАН с ръководител доц. д-р Христо Колев. Целта е разработването на иновативни магнитни наноматериали, които едновременно могат да диагностицират и лекуват ракови заболявания. Магнитните наночастици притежават уникалното свойство да се нагряват при излагане на променливо магнитно поле. Така те могат да предизвикат локално повишаване на температурата в туморната тъкан до 42–46 °C – процес, наречен магнитна хипертермия, който води до разрушаване на раковите клетки. Допълнително, чрез свързване с радиоактивни изотопи, наночастиците придобиват и диагностична функция, превръщайки се в тераностични агенти (съчетаващи терапия и диагностика). Първите резултати вече показват, че кобалт-субституиран магнетит е особено перспективен материал – с подобрени магнитни [...]

22 септември – Ден на независимостта на България

В периода след Освобождението от османско владичество през 1878 г. България е със статут на васално княжество на Османската империя и усилията на политическия ни елит, особено след Съединението от 1885, били насочени към отхвърляне на този васалитет. Възползвайки се от наличната през 1908 г. благоприятна, за реализацията на това стремление, най-вече международна обстановка, на 22 септември (5 октомври, нов стил) 1908 г. във Велико Търново България тържествено е обявена за Независимо Царство, а нейният владетел приема титлата цар на българите. Независимо че изследователите тълкуват разностранно този акт, на практика той осигурява на страната ни суверенитет – официално признат от Великите сили през пролетта на 1909 г., международно-правна самостоятелност – утвърждава се като пълноправен член на международната общност с възможност за самостоятелно договаряне и [...]

Крайовският договор е тема на международна конференция в София

Зам.-председателят на БАН проф. Щелиян Щерионов приветства участниците Международната научна конференция на тема „Крайовският договор – дипломация вместо насилие. Преплетените истории на Балканите и Европа“ беше официално открита днес в зала "Проф. Марин Дринов" в Българската академия на науките. Двудневното събитие е посветено на 85-та годишнина от подписването на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. и връщането на Южна Добруджа към България. За първи път Крайовският договор е тема на международна конференция в София, като български, румънски и италиански учени обсъждат събитията, променили историята. Целта на научния форум е да покаже един съвременен научен поглед върху важните събития от есента на 1940 г., често маргинализирани в националния исторически наратив и останали по-скоро в паметта на локалните общности, превърнали се обект на договора. [...]

Научен пробив на български учени води до промяна в изследването на физичните процеси при термоядрен синтез

  д-р Йерней Ковачич снимка на Анализатора, инсталиран в дивертора на токамака Учени от Института по електроника на БАН разработиха устройство, наречено Анализатор на забавящо поле, което се използва за провеждане на експерименти за постигане на  управляем термоядрен синтез. Устройството е инсталирано на токамак във Франция и с него са постигнати за първи път резултати, които ще предизвикат промени в моделирането на физичните процеси. доц. Павлина Иванова, ръководител на екипа, изобретил Анализатор на забавящо поле Уникалните изследвания от измерването на йонната температура в дивертора на токамак WEST бяха представени по време на 24-ото издание на Международната школа по вакуумни, електронни и йонни технологии. Д-р Йерней Ковачич от Университета в Любляна обяви резултатите от работата на мeждународния екип, включващ учени [...]

БАН събра водещи международни експерти на конференция по експлоатационно поведение, моделиране и експериментална поддръжка на гориво за леководни реактори

Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН (ИЯИЯЕ-БАН) е домакин на Първата международна конференция по експлоатационно поведение, моделиране и експериментална поддръжка на гориво за леководни реактори, която се провежда в Несебър, България, от 14 до 19 септември 2025 г. Събитието е организирано в сътрудничество с някои от водещите компании в сектора, сред които „Фраматом“, „Уестингхаус“, „Студсвик“ и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Този научен форум продължава традицията на успешната Международна конференция за горивото ВВЕР, провеждана от 1994 до 2019 г. В него участват около 100 водещи експерти, представители на научни институти, оператори на ядрени централи, компании от ядрената индустрия, производители на ядрено гориво, както и организации, отговорни за развитието и безопасността на ядрените технологии и съоръжения от 9 страни. Форумът събра световни специалисти по въпросите [...]

2025-09-18T11:36:43+03:00четвъртък, 18 септември 2025 |Категории: Енергийни ресурси и енергийна ефективност|Етикети: |
Go to Top