На 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Първата успешна крачка към осъществяването на националния идеал идва само седем години след подписването на Берлинския мирен договор от 1878 г., който разделя българските земи и създава препятствия пред тяхното политическо и икономическо развитие. Разкъсването на териториите, населени с българи, ражда общонародния въпрос и предизвиква масови протести на населението, което ясно и непоколебимо заявява желанието си за единение. Делото на Съединението е организирано и осъществено от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), оглавен от Захарий Стоянов. Княз Александър І застава с ентусиазъм начело на акцията, подкрепен и от българското правителство, и уверено се обявява за „Княз на Северна и Южна България“. Впоследствие категоричната победа на младата българска армия срещу сърбите в [...]

С тържествена научна сесия Институтът за исторически изследвания и Институтът за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, Историческият факултет и Геолого-географският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Военната академия „Г. С. Раковски“ и други национално значими научни и музейни институции отбелязват 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Официалното откриване се състоя в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието се провежда под патронажа на председателя на Народното събрание доц.  Наталия Киселова и ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев. „Съединението в много отношения е исторически пример за важни и навреме осъществени решителни национални действия, които имат последствия през вековете. То носи и поуки както за политическата класа, така и за обществото ни днес. Защото [...]

17-ият Международен конгрес на славистите се провежда между 25 – 30 август 2025 г. в Сорбоната, Париж. В програмата на това важно научно събитие участват и учени от различни звена на Българската академия на науките. Сред тях се открояват имената на доайени на медиевистиката като професорите Светлина Николова (КМНЦ), Анисава Милтенова (ИЛ), Лора Тасева (ИБЦТ), Елисавета Мусакова (ИИИзк) и др. Представено е и друго поколение изследователи като проф. Мария Китанова (ИБЕ), проф. Румяна Дамянова (ИЛ), проф. Лучия Антонова-Василева (ИБЕ), проф. Владимир Пенчев (ИЕФЕМ). Прави впечатление и участието на по-млади учени от БАН като на доц. Николета Пътова (ИЛ), доц. Екатерина Тодорова (ИЛ), гл. ас. Андриана Спасова (ИЛ), та дори на докторанти от БАН като например Марта Рипаранте (КМНЦ). Докладът на младата колега е на тема [...]