Противовирусните свойства на декоративното растение Graptopetalum paraguayense изследват учени от пет научни организации. Растението е сухоустойчиво от семейство Crassulaceae, което се отглежда като декоративно стайно цвете в умерените климатични райони. Произхожда от Мексико и е широко разпространено в тропичните и субтропичните райони като декоративно растение, но се използва в китайската медицина като лечебна билка. Действа оздравително върху хора с конюнктивит и херпес симплекс, което предизвиква учените да изследват неговия фитохимичен състав и антимикробното му действие. Учени от три института на БАН, Агробиоинститута на Селскостопанската академия и от Националния център по заразни и паразитни болести работят съвместно за получаване и изследване на общ екстракт от растението и изготвянето на метаболитен профил на растението. Ръководител на проекта е доц. д-р Надежда Маркова от Института по органична химия [...]

Резултати от изследвания по мащабни научни проекти и програми ще представят учени от Института по органична химия с Център по фитохимия по време на инициативата “Global Women’s Breakfast”, която ще се проведе онлайн на 16 февруари 2022 г. Организатор е Международният съюз по чиста и приложна химия (IUPAC). Програмата може да видите тук: /https://www.orgchm.bas.bg/dokumenti/GWB-2022_IOCCP_PROGRAM.pdf

През последните години запасите от нефт се изчерпват непрекъснато, а той е основен източник за производство на горива. Ето защо важността на изследванията върху алтернативни източници на енергия нараства. Алтернатива на нефта е синтез-газът (смеси от въглероден оксид-СО и водород-Н2). Той е суровина за получаване на  дизелово гориво, лубриканти, ценни химикали и др. Реакцията, която протича е хидрогениране на въглероден оксид. Изключително важно за опазването на околната среда е, че този производствен процес не води до замърсявания. Кобалтовите и кобалт-паладиевите катализатори способстват за протичането на този процес. Съотношението на реагентите въглероден оксид и водород в използвания газов поток и върху повърхността на катализатора може да е различно, като това определя и какви продукти ще се получат. На повърхността на катализатора се образуват различни междинни съединения [...]

Юбилейна научна сесия, посветена на 100 годишнината от рождението на акад. Милко Борисов, се проведе онлайн на 18 октомври 2021 г. Организатори са Институтът по физика на твърдото тяло към БАН (ИФТТ – БАН) и Съюзът на физиците в България. Форумът бе открит от директора на ИФТТ проф. Хассан Шамати. Спомени за преподавателя, учителя и организатора разказаха проф. Иван Лалов, чл.-кор. Лозан Спасов и акад. Никола Съботинов. За проф. Лалов акад. Милко Борисов е създател на катедрата „Физика на твърдото тяло“ във Физическия факултет към Софийския университет, в която се подготвят  бъдещите изследователи за нуждите на ИФТТ. Той е  един от най-големите радетели на инженерната физика, който се стреми към създаването на специалисти, необходими за атомната енергетика и квантова електроника в България. Автор е на [...]

Институтът по физика на твърдото тяло при Българска академия на науките отбелязва 49-та годишнина от своето създаване с изложбата „Предизвикателства на новите материали и приложения“. Експозицията във фоайето пред зала „Проф. Марин Дринов“ на централна сграда на БАН представя развитието и постиженията на учените от Лаборатория „Оптика и спектроскопия“. Началото на изследванията в областта на спектроскопията е поставено в Института по физика на твърдото тяло през 1952 г. Днес учените от Лабораторията разполагат с технологии, апаратура и аналитични методи като UV-VIS-NIR и FT-IR спектрофотометрия, комплексна електро-импедансна спектроскопия и др. Това позволява провеждането на широк кръг изследвания на разнообразни материали: на нови полимерно-базирани електролити, които представляват интерес за органичната електроника, сензорика и мехатроника; на йонно-имплантирани прозрачни полимерни материали с приложение в интегралната, адаптивната, нелинейната оптика и [...]