Седемнадесети пролетен семинар на докторантите и младите учени „Интердисциплинарна химия“

Седемнадесетият пролетен семинар на докторантите и младите учени от институтите на БАН се проведе от 23 до 25 април в залата на Националния център за върхови постижения „Мехатроника и чисти технологии“, кампус „Гео Милев“. Участваха докторанти, млади учени и постдокторанти от осем института на Българската академия на науките: ИОХЦФ, ИОМТ, ИЕЕС, ИП, ИФТТ, ИЕ, ИМикробиология, ИОНХ и от два университета - ХТМУ-София и МУ-София. Докладите на участниците обхванаха актуални области на науката и предизвикаха оживени дискусии. В програмата бяха включени научно-образователни лекции от областта на химията, физиката, биологията и материалознанието, представени от чл.-кор. проф. дн Вася Банкова - ИОХЦФ, проф. дхн Людмил Антонов – ИЕ, проф. д-р Албена Александрова – ИНБ, доц. д-р Еми Халаджова – ИП, доц. д-р Петя Петрова – ИК и доц. [...]

2024-04-29T16:17:53+03:00понеделник, 29 април 2024 |Категории: Общи новини|

Ръководство за създателите на политики: Оценяване на бързо развиващите се технологии включително изкуствен интелект, големи езикови модели и други

В този документ Международният Научен съвет (ISC) проучва рамка за информиране на политиците относно многобройните глобални и национални дискусии свързани с изкуствения интелект, които се провеждат. Ръководството на ISC предлага цялостна рамка, предназначена да преодолее разликата между принципите на високо равнище и практическата, приложима политика. То отговаря на неотложната нужда от общо разбиране както на възможностите, така и на рисковете, свързани с нововъзникващите технологии. Това е основен документ за работещите в сферата на политиката в нашата бързо променяща се цифрова ера. Рамката изследва потенциала на ИИ и неговите производни чрез всеобхватна перспектива, включваща благосъстоянието на човека и обществото, както и външни фактори като икономика, политика, околна среда и сигурност. Някои аспекти на контролния списък могат да бъдат по-подходящи от други, в зависимост от контекста, но [...]

2024-04-29T09:38:36+03:00понеделник, 29 април 2024 |Категории: Международна дейност|Етикети: |

Нуждаем се от нов Европейски институт за изкуствен интелект в науката, съветват академиите Европейската комисия

Група от известни учени, номинирани от академиите чрез механизма за научно консултиране на Европейската комисия, дадоха консултация на комисарите относно използването на изкуствения интелект в науката. Съветите идват в отговор на молба на Маргрете Вестагер, изпълнителен заместник-председател на "Европа, подготвена за цифровата ера", да насочат и подкрепят цялостната стратегия на Европейската комисия за ИИ в областта на научните изследвания и иновациите. Тези препоръки бяха връчени на комисарите Иванова и Вестагер днес в Брюксел. Механизмът за научно консултиране предоставя на европейските институции независими научни доказателства и препоръки относно политики. "Обединявайки експерти от различни научни области, ние изготвихме изчерпателни научни съвети за изкуствения интелект, които информират политиците на ЕС на най-високо ниво" - каза професор Стефан Константинеску, председател на УС на SAPEA. Според консултацията изкуственият интелект има [...]

2024-04-29T09:39:18+03:00понеделник, 29 април 2024 |Категории: Международна дейност|Етикети: |

Регионалният академичен център – Плевен и секция „Филология и педагогика“ към СУБ – клон Плевен проведоха обучение

В Медицински университет – Плевен, на 25.04.2024 г., Регионалният академичен център – Плевен, съвместно със секция „Филология и педагогика“, СУБ – Клон Плевен, проведоха обучение на тема: Лекар и общество пред предизвикателствата на 21.век. Мислене за сигурност в контекста на общественото здраве. Гост-лектор беше д.н. Пламен Атанасов, член на секция „Филология и педагогика“, СУБ – Клон Плевен. По време на събитието бяха засегнати въпросите за подготвеността на съвременното общество за посрещане на здравни кризи. Акцент беше поставен върху развитието на обществото и усложнените негови реакции към предизвикателствата на заобикалящата среда. Представени бяха ефективни действия по време на мащабни катаклизми, предизвикани от епидемии или пандемии. В заключение се направиха обобщения как от епизодичните кризи да се осигури непрекъсната и комплексна активност в посока на разбирането за [...]

2024-04-26T10:09:11+03:00петък, 26 април 2024 |Категории: РАЦ|

Проф. д-р Нели Косева и доц. д-р Люба Спасова взеха участие в срещи на високо равнище на ОИСР

Проф. д-р Нели Косева, главен научен секретар на БАН, и доц. д-р Люба Спасова, научен секретар на Института по философия и социология, участваха  в делегацията на Министерството на образованието и науката, която  участва  в поредицата от събития на Министерската среща на Комитета по научна и технологична политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която се проведе на 23 и 24  април 2024 г. в сградата на ОИСР в Париж (https://www.oecd-events.org/mm24/en/content/test). Срещата имаше за цел открит диалог и ангажиране на представители от различни сектори на държавното управление, академичните среди, индустрията, селското стопанство, гражданското общество и други заинтересовани страни в търсене на устойчиви решения и отговорно развитие на новите технологии, свързани със зеления преход и дигиталната трансформация. Очаква се диалогът ще подпомогне свързването на заинтересованите страни [...]

2024-04-26T09:33:14+03:00петък, 26 април 2024 |Категории: Избрани|

50 години от изобретяването на лазера с пари на меден бромид в България

Юбилейна научна сесия „От идеята до промишления продукт“ 50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е пуснат в действие лазер с пари на меден бромид, признат за изобретение на годината през 1979 г. С цел подобряване на неговите характеристики са проведени редица теоретични и експериментални изследвания и е открит ефектът на водорода. Така е създаден най-мощният изцяло български газов лазер, генериращ във видимата област на електромагнитния спектър, който е патентован в България, Франция, САЩ, Великобритания, Германия, Япония [...]

Go to Top