Дискусия на тема „Информираност, възприятия за ВЕИ и дезинформация сред младата академична общност“ се проведе на 12 ноември 2026 г. в Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници на БАН (ЦЛ СЕНЕИ – БАН). В разговора се включиха млади изследователи от институти на БАН – докторанти и инженери от ЦЛ СЕНЕИ, Института по физика на твърдото тяло, Института по електроника и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Сред основните акценти в обсъждането бяха преходът към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), влиянието на традиционните и социалните медии върху нагласите към зелената енергия, най-разпространените митове за ВЕИ и механизмите за проверка на достоверността на фактите.
Участниците се обединиха около мнението, че фотоволтаиците и ветрогенераторите са най-разпознаваемите символи на „зелената енергия“, като слънчевата и водната енергия притежават най-голям реален потенциал за България. Същевременно младите специалисти отправиха критика към масовото изграждане на големи соларни паркове върху плодородна земеделска земя и изсечени хълмове. Като устойчива алтернатива те посочиха покривните фотоволтаични инсталации за лични нужди, сградно интегрираните и агрофотоволтаиците.
Младите изследователи са единодушни, че инвестициите във ВЕИ подобряват качеството на въздуха, но подчертават, че на национално ниво те не могат самостоятелно да покрият зимното енергопотребление на страната. Според тях България се нуждае от балансиран енергиен микс, в който ВЕИ и технологиите за съхранение на енергия допълват базовите мощности като ядрената енергетика. Необходими са и спешни инвестиции в енергийната ефективност на сградния фонд.
По отношение на информационната среда участниците споделиха, че избягват социалните мрежи като източник на научни данни и подхождат критично към сензациите в медиите. Те разграничиха реалните инженерни и екологични предизвикателства (въздействието върху птиците, речните екосистеми и рециклирането на стари панели) от манипулациите, продиктувани от икономически и лобистки интереси.
Основният извод на младите учени е, че устойчивата енергийна стратегия и борбата с дезинформацията изискват висока грамотност и формиране на критично мислене и нагласи за проверка на много независими източници. Участниците в дискусията изказаха мнение, че превръщането на зелените политики от краткосрочен бизнес интерес в дългосрочен национален приоритет е жизнено важно за обществото.
Проведената дискусия е част от участието на ЦЛ СЕНЕИ-БАН в социологическо изследване на тема: „Информираност/дезинформираност за ВЕИ технологиите – социологически анализ на ролята им в процеса на декарбонизация на икономиката“ организирано от Института по философия и социология при БАН (ИФС-БАН) .
