С пълния текст на декларацията може да се запознаете тук.

Фиг. 1 Някои от изследваните минерални извори в Банкя, Сапарева баня и с. Огняново Детайлни изследвания на естествената радиоактивност на широко използвани от населението обществено достъпни минерални извори на територията на Югозападна България са проведени от учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН (ИЯИЯЕ).  Изследването е във връзка с повишения обществен интерес към качеството на питейните и минерални води в България. Анализирани са проби от находищата на минерални води в областите София, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград: „Банкя”, „София-Горна баня”, „София-Княжево”, „София-Център”, „София-Панчарево”, „София-Железница” „Белчински бани” „Трънска банкя”, „Рударци”, „Сапарева баня”, „Кюстендил”, „Баня”, „Огняново” и „Баничан”. Изследваните минерални извори от Югозападна България отговарят на българските норми за питейни води и са подходящи за консумация от населението. Използването им в [...]

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски присъства на официалното откриване на изложбата "Българска археология 2021" в Националния археологически музей с институт. Представени са над 650 експоната от 40 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Възраждането. Това е петнадесетата изложба, която показва труда на археолозите от цялата страна, каза директорът на НАИМ проф. Христо Попов. По думите му науката се развива с бързи темпове и непрекъснато се усъвършенства, затова е необходимо държавата да предоставя повече средства. През 2022 година Националния археологически музей навършва 130 години от създаването си. Оптимисти сме, че започна диалог колко важни са науката и културата за нашия малък народ. Окуражаващи са информациите, че ще бъдат отпуснати повече средства на Академията, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Той припомни [...]

Научно постижение на Института по биология и имунология на размножаването за 2021 г. Метод и кит за диагностика на нови мутантни форми на фузия (сливане) между два гена, (TMPRSS2 и ERG) със значение за определяне на степента на злокачественост на карцинома на простатата е най-значимото научно-приложно постижение за 2021 г. на Института по биология и имунология на размножаването (ИБИР). Патентован е метод и приложен кит от проф. Красимира Тодорова-Хайрабедян (ИБИР) за диагностично откриване на онкофузионни протеини, имащи значение за метастазирането. Методът бе приложен за откриване на нивата на мутантите протеини в серуми на пациенти с карцином на простата и позволява по-точно определяне на степента на злокачественост на туморите. Това се дължи на способността му да разпознава само структури, запазили функционалните си свойства. Всички сливания, водещи [...]

Противовирусните свойства на декоративното растение Graptopetalum paraguayense изследват учени от пет научни организации. Растението е сухоустойчиво от семейство Crassulaceae, което се отглежда като декоративно стайно цвете в умерените климатични райони. Произхожда от Мексико и е широко разпространено в тропичните и субтропичните райони като декоративно растение, но се използва в китайската медицина като лечебна билка. Действа оздравително върху хора с конюнктивит и херпес симплекс, което предизвиква учените да изследват неговия фитохимичен състав и антимикробното му действие. Учени от три института на БАН, Агробиоинститута на Селскостопанската академия и от Националния център по заразни и паразитни болести работят съвместно за получаване и изследване на общ екстракт от растението и изготвянето на метаболитен профил на растението. Ръководител на проекта е доц. д-р Надежда Маркова от Института по органична химия [...]