Фиг. 1 Някои от изследваните минерални извори в Банкя, Сапарева баня и с. Огняново

Детайлни изследвания на естествената радиоактивност на широко използвани от населението обществено достъпни минерални извори на територията на Югозападна България са проведени от учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН (ИЯИЯЕ).  Изследването е във връзка с повишения обществен интерес към качеството на питейните и минерални води в България.

Анализирани са проби от находищата на минерални води в областите София, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград: „Банкя”, „София-Горна баня”, „София-Княжево”, „София-Център”, „София-Панчарево”, „София-Железница” „Белчински бани” „Трънска банкя”, „Рударци”, „Сапарева баня”, „Кюстендил”, „Баня”, „Огняново” и „Баничан”.

Изследваните минерални извори от Югозападна България отговарят на българските норми за питейни води и са подходящи за консумация от населението. Използването им в бита на хората не крие рискове за тяхното здраве, тъй като няма повишаване на нивото на радиоактивност.

Изследването включва определяне на съдържанието на естествен уран, радий-226 и олово-210, които са най-значимите източници на вътрешно облъчване за човека във водни проби от съответните извори.

Фиг. 2 Карта на изследваните минерални води и графика на измереното съдържание на естествен уран (nat. U), радий-226 (226Ra) и олово-210 (210Pb)

За целите на проекта са разработени нови комплексни радиохимични методики за изолиране на изследваните радионуклиди от сложните водни матрици, което е от първостепенно значение за изготвяне на надеждни оценки на качеството на водите.

Общ вид и принципна схема на течносцинтилационен спектрометър, използван за по-голяма част от изследванията на естествената радиоактивност на минерални води в България

За постигане на висока точност и възпроизводимост на резултатите са приложени съвременни ядрено-физични инструментални методи като нискофонова течносцинтилационна спектрометрия, нискофонова гама-спектроскопия с висока разделителна способност, както и мас спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-MS).

Въз основа на получените резултати за радиоактивност на естествен уран, радий-226 и олово-210 е направена оценка на очакваните годишни ефективни дози за възрастни. Проследени са корелационните зависимости между съдържанието на естествените радионуклиди във водите, както и е оценено влиянието на редица физико-химични фактори върху специфичните им активности.

С представянето на независими резултати изследването допринася за решаване на един от най-важните и актуални обществени проблеми за качеството на питейните води.

Изследването e реализирано от гл. ас. д-р Елена Гелева, ас. Божидар Славчев и доц. д-р Христо Протохристов в колектив от ИЯИЯЕ – БАН  с финансовата подкрепа на Фонд «Научни изследвания», договор No. КП-06-Н44/1, 27.11.2020. То е избрано за най-значимо научно-приложно изследване в ИЯИЯЕ за 2021 г.

В последните десетилетия, поради глобалното замърсяване, включително и радиоактивно нарастват инициативите за опазване и контрол на чистотата на водите. Радиоактивността е без цвят, мирис и вкус и поглъщането на води с повишено съдържание на радионуклиди може да доведе до сериозни последствия за общественото здраве. Един от надеждните способи за защита на населението от неблагоприятните ефекти на радиоактивното замърсяване на водите е провеждането на систематични изследвания на качествените им показатели

Научните изследвания на питейни и минерални води са сред приоритетните задачи, произлизащи от редица международни ангажименти на България пред Световната здравна организация и Европейския съюз, отразени в Националната здравна стратегия и Стратегията по опазване на околната среда и са пряко свързани с подобряване на качеството на живот и намаляване на здравния риск за населението в нашата страна.