Културно-историческо наследство и национална идентичност

На 25-27 април 2023 г. в София ще се проведе Международна научна конференция „Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): филологически и интердисциплинарни ракурси“. Научният форум се организира от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките в рамките на проект „Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси“, финансиран от Фонд научни изследвания (договор № КП-06-Н50/2). Партньор в събитието е Регионалният исторически музей – София. Основен акцент на конференцията е създаденото в края на IX в. Учително евангелие – най-ранната преводно-оригинална сбирка от църковни беседи в българската средновековна книжнина и един от малкото текстове с известен автор. То ще бъде анализирано от различни литературни, лингвистични и интердисциплинарни ракурси, [...]

Институтът за литература при БАН и Институт Сервантес - София организират кръгла маса, посветена на българската рецепция и преводите на "Поучителни новели" на Сервантес. Форумът ще се проведе на 25 април 2023 г. (вторник) в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН. Лекциите ще бъдат посветени на различни аспекти на Новелите и на тяхната рецепция в българската култура; ще бъдат представени и някои слабо познати детайли от художествено-творческата рецепция на “Дон Кихот”.

Експозицията е подготвена от Института за исторически изследвания и Централната библиотека на БАН и е включена в Националната програма за отбелязване на 150-та годишнина от смъртта на Апостола, приета от Министерския съвет на Република България. Откриването ще се състои на 11 май 2023 г. (четвъртък), от 13:00 часа, в Телекомуникационния ендоскопски център – фоайе, Медицински университет – Плевен.

Националният етнографски музей представя историята си чрез предмети, снимки, биографични разкази и виртуална реалност На 12.05.2023 г. от 18.00 ч. в навечерието на Европейската нощ на музеите, Националният етнографски музей открива нова експозиция с поглед към историята, личностите и идеите, стоящи в основата на неговото създаване. Със 130 разказа за обектите от колекциите, преплетени с биографиите на хората, които са ги проучвали, събирали и представяли, създателите на експозицията имат за цел да представят нов поглед „зад кулисите“ на музейната работа. Следвайки създадения преди век План за събиране и представяне, изработен от първия директор на НЕМ – етнографът Димитър Маринов, всяка експозиционна зала е посветена на различна тема, свързана с етноложкото и историческо познание. Сред тях са отдели като История, Вяра и суеверия, Облекло и [...]

На 15 и 16 май 2023 г. в сградата на Българската академия на науките ще се проведе Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Конференцията се провежда ежегодно и се е утвърдила като престижен форум за представяне на най-актуалните постижения и тенденции в областта на изследването на българския език в България и по света. По традиция на нея се представят научните успехи на секциите на Института, включително и резултатите от работата по национални и международни проекти и сътрудничеството с български и чуждестранни научни центрове. Със свои доклади ще участват и гости от чужбина. Тържественото откриване ще се проведе на 15 май 2023 г. от 9,30 ч. в Българската академия на науките, зала „Проф. Марин Дринов“. Пленарен доклад на тема: „Из [...]

На 19 май 2023 г. в сградата на Българска академия на науките, зала "Иван Евстр. Гешов" ще се проведе международна конференция на тема „Историческата българистика извън България: състояние и перспективи“. Тя е поредният научен форум, организиран от Съвета за чуждестранна българистика при УС на БАН и е посветена на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Съорганизатори са Институтът за балканистика с Център по тракология и Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките в изпълнение на Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. В конференцията ще вземат участие 23 учени, работещи у нас и в чужбина. В заявените от тях доклади и изказвания ще бъде разгледано състоянието на историческата българистика [...]

На 15 и 16 май 1917 г. сръбско паравоенно формирование начело с поручик Коста Милованович Печанец се прехвърля на старата територия на България. Преминава през Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Горна и Долна Ръжана. В резултат от акцията са убити поне 32 души, като има и 2 изгорени живи деца. Заедно с това са изпепелени 317 къщи. Събитието става известно като „Босилеградския погром“. Всяка година българите, живеещи днес в Западните покрайнини и особено в Босилеградско, честват паметта на загиналите. Белязани от много трудности са опитите на българското малцинство да издигне паметник с имената на загиналите българи. Възпоменаването на това трагично събитие е повод за преоценка на историческите грешки в българо-сръбските отношения и начин българите [...]

Институтът за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при Българската академия на науките е организатор на международната научна конференция „Етно-религиозни проблеми на Балканите: теория, практика и политики“. Партньори на предстоящото събитие са Харвардският университет (САЩ), Институтът „Лудвиг Болцман“ за изследване на последиците от войните (Австрия), Областна администрация –Пловдив и Областна администрация – Хасково. В научния форум ще участват както утвърдени учени, така и млади специалисти, докторанти от български и чуждестранни научни институти и университети, експерти от държавни институции. Проблемите за запазването на етническото и религиозното многообразие, на културното и езиковото богатство на Балканите в контекста на съвременните процеси в региона ще ангажират вниманието на учени и специалисти по темата от Австрия, Азербайджан, Босна и Херцеговина, България, САЩ, Сърбия, Унгария, Хърватия, Черна гора и [...]

На 7, 8 и 9 юни 2023 г. от 10 часа в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от МОН, Институтът за литература към БАН организира международен семинар с работилница за художествена литература и превод. Семинарът ще се проведе в Големия салон на Института за литература. Участват девет чуждестранни българисти и преводачи от осем страни, представящи взаимодействието на българската литература с различни езикови култури на територията на художествения превод. Водещата тема на семинара е преводът на българска художествена литература на чужди езици и рецепцията ѝ в чуждите култури, но дискусиите на форума са отворени и за обратни връзки – за погледи към съдбата на чуждестранни художествени текстове, конституирали литературни тенденции у нас. Чуждестранни участници: Джорджа Спадони (Италия), Еухенио [...]

На 13 юни 2023 г. от 17 ч. в заседателната зала на ИБЦТ–БАН, ул. „Московска“ № 45, ще се проведе семинар на тема „Пътешествие в страната на архивите: Из историята на двустранните отношения между Народна република България и Република Австрия“. Събитието е в изпълнение на проект „Австрийско-български отношения през време на Студената война“ по договор с ФНИ – МОН. На него ще бъдат представени резултатите от най-новите проучвания по темата в архивите на двете страни.

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН представя документален филм и сборник, посветени на българската диаспора отвъд Европа. Събитието ще се проведе на 13.06.2023 г. от 17,30 ч в зала 19 на ИЕФЕМ - БАН на адрес: ул. "Московска" 6А. Линкът за включване в събитието онлайн е: Join Zoom Meeting https://us02web.zoom.us/j/86259725014?pwd=aHhRMlpnWjhzMXcwNWRqbmJia3o2dz09 Meeting ID: 862 5972 5014 Passcode: 982428 ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ „БЪЛГАРИ ОТВЪД ЕВРОПА: ТРАЕКТОРИИ И ПОКОЛЕНИЯ“ Автори: Л. Гергова и Я. Гергова През последните четири години екип учени от ИЕФЕМ–БАН, ИИКАВ–БАН и ЮЗУ „Неофит Рилски“ посети български общности на пет континента: Южна и Северна Америка, Австралия, Африка и Азия. Малка част от заснетите материали ще бъдат показани в документално видео, което представя индивидуалните и общностни траектории на развитие, поколенческите различия и отношения [...]

Международният уъркшоп по Славянска палеография и кодикология ще се проведе в София (от 14 до 15 юни) и в Троянския манастир (16 юни 2023 г.), като част от изследователските проекти “Виртуална аудитория. Създаване на електронна платформа за обучение по палеография, кодикология и архивистика” (СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител проф. дфн Вася Велинова) и  “ „Южнославянски кописти и скриптории от XIV век (палеографска атрибуция и онлайн реперториум)” (КМНЦ и ИМИ, БАН, ръководител доц. д-р Марко Скарпа), финансирани от ФНИ. Ще бъдат обсъдени няколко въпроса относно терминологията и методологията на славянската кодикология и палеография, главно що се отнася до южно-славянските ръкописи, заедно със около 30 специалисти от България и от чужбина, които ще участват на живо или онлайн.

На 17-18 юни 2023 г. в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) – БАН, зала 19 на ул. Московска 6А, ще се проведе международен научноприложен семинар „Дантелата в Европа и извън Европа – път към съвременността“. Събитието се реализира с подкрепата на Институт Сервантес и Посолство на Република Аржентина в България. Семинарът ще отговори на трайния интерес към дантелиерството с представяне на различни европейски и извъневропейски традиции и практики в съвременността. В семинара ще участват дантелиери от Европа (Испания, Франция и България) и Южна Америка (Аржентина). Акцент в презентациите са различните подходи в обучението при изработването на совалковата дантела в различните държави. Поставят се на обсъждане въпроси, свързани с мястото на дантелиерите и техните произведения днес в различни краища на света. Ще [...]

На 20 юни 2023 г. от 18.00 ч. в централното фоайе на бившия Княжески дворец ще бъде открита изложбата „„Когато момчето става мъж…” Казармата през „ОНЕЗИ” 45 години”. Експозицията представя сбирка от автентични предмети от изследвания период – униформи, знаци и емблеми на видове и родове войски, войнишко снаряжение, лични вещи и др. Показани са документи и интересни фотографии. В информационни табла са поместени и цитати от разкази на отслужили наборна военна служба мъже, техните лични преживявания и виждания по отношение на този житейски етап. В тематичен план изложбата е военно-историческа и етноложка. Тя излага някои любопитни исторически факти, свързани с българската армия през социализма, проследява обичаите и ритуалите, свързани с казармения преход и възмъжаването на момчетата, представя вътрешноказармения всекидневен живот на войниците. „Чрез тази [...]

На 21 юни 2023 г. от 11 ч. в Института за литература – БАН ще се проведе международен научно-образователен семинар по нова и съвременна българска литература на тема: „Българският модернизъм в диалог със световния“. Събитието е в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. На семинара ще бъде представена изследователската работа на специализантката на ИЛ по ННП – Росица Митрева де Зулли (докторантка във Виенския университет). Темата на проекта й е „Ямболският авангардизъм в диалог с италианския футуризъм“, а на конкретната презентация – „Цанг тумб тууум“ и българският аероплан: истинската история“. Ще вземат участие изследователи от Института за литература и специализанти по програмата.

Енциклопедия ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ предлага систематизирана научно-популярна информация за растения, разпространени в българската флора и използвани в народната медицина от векове, както и за чуждестранни видове – общо над 270. Описани са лечебни растения, подходящи за употреба в домашни условия. Те са с добра поносимост, могат да се използват за по-продължителен период от време и намират приложение за профилактика и лечение на редица заболявания. В първата част на енциклопедията са разгледани най-важните биологичноактивни вещества в лечебните растения, на които се дължи специфичното им действие, както и морфологията на отделните им части с цел по-лесно разпознаване. Указано е как се събират, сушат, съхраняват и как се приготвят различни извлеци от тях. Във втората част за всяко растение са посочени ботаническо описание, биологичноактивни вещества, кои части от него [...]

На 22 и 23 юни 2023 г. от 9.30 ч. в зала „Американски център“ на Столична библиотека ще се проведе международна научна конференция на тема „Възможни и невъзможни истории на българската литература“. Конференцията ще открият доц. д-р Пенка Ватова – директор на Института за литература към БАН, ръководител на проект „Виртуална история на българската литература“ в рамките на  „Наследство БГ“ и чл.-кор. проф. д.н. Иван Илчев – ръководител на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“. С доклади участват учени от Института за литература при БАН, от Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, от Нов Български Университет, от Югозападния Университет „Неофит Рилски“, от Великотърновския Университет „Св. св. Кирил и Методий“ от Института по славянска филология на Ягелонския университет, от парижкия университет INALCO.  Целта на конференцията е да [...]

Изложбата „Древните съкровища на България“ е изготвена от екип на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН). Материалите са на ИБЦТ–БАН, създадени от проф. д.н. Валерия Фол и Николай Генов, фотограф. Изложбата може да бъде разгледана от 17 до 31 юли 2023 г. в централното фоайе на БАН-Администрация (София, ул. „15 ноември“ № 1).

Изложба „Съдът вместилище – Защитено време“ се открива на 18.07.2023 г. в Националния археологически институт с музей при БАН. Тя е част от проекта „Съдът – отправна точка за творчество“, който има амбицията да открива форми на изкуство, които тематизират базисни антропологични съдържания в пресечните точки между утилитарно и духовно. Партньори по проекта са: Национален археологически институт с музей на БАН, Национална художествена академия, Съюз на българските художници, Българско национално радио, програма „Христо Ботев“, Българска национална телевизия, Сайт за култура и изкуство „Въпреки.com“ Куратори: проф. Станислав Памукчиев, проф. Петер Цанев, д-р Иван Кънчев  

Изложба за потопеното в българските язовири наследство ще бъде открита на 1 август, вторник, в 11 ч. в залите на Националния етнографски музей при Българската академия на науките. Екип учени ще покаже във фоторазказ резултатите от 4-годишното си проучване на над 60 селища, изселени и залети при строежа на над 20 язовира в България, а две от изчезналите села ще гостуват с етнографски предмети. През социалистическия период с разгръщането на индустриализацията и електрификацията в страната са построени десетки големи и стотици по-малки изкуствени езера, които да захранват ВЕЦове, да осигуряват поливното земеделието и битовото и промишлено водоснабдяване. Сред най-големите проекти са язовирите „Искър“, „Студен кладенец“, „Копринка“ (тогава „Георги Димитров“), „Александър Стамболийски“, „Жребчево“, „Кърджали“ и др. На тяхно място са били разположени села и разнообразни [...]

Представяне на „Българско-словашки речник“ в четири тома на Мария Кошкова На 4 септември 2023 г. от 17.30 часа в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще се състои представянето на четвъртия том от „Българско-словашки речник“ с автор доц. д-р Мария Кошкова. Речникът е разработен в Славистичния институт „Ян Станислав“ към Словашката академия на науките в сътрудничество с Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. „Българско-словашкият речник“ е изработен в съответствие с най-актуалните постижения на теорията и практиката на двуезичната лексикография и отговаря на нуждите на съвременните ползватели от висококачествени и надеждни лексикографски справочници. Словникът на речника отразява в пълнота съвременната българска лексика, като включва и най-новите, но вече утвърдени в речевата практика думи, съчетания и фразеологизми, обогатили българския език [...]

На 19.09.2023 г. от 15.00 ч в зала 11 на Националния етнографски музей ще бъде открита експозицията „Остойностявания: Погледи към защитени природни места“. Нейният поглед е отправен към места и райони, които се намират във или в близост до защитени територии (национални паркове, природни паркове, защитени местности, природни забележителности) и защитени зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, чиито природозащитни режими се определят от Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие, от конкретни заповеди за обявяване и планове за управление. Те регламентират и човешките дейности в защитените природни обекти – забраняват или ограничават едни, поощряват други. Изложбата е резултат от изследователския проект „Живот в защитени зони и територии: предизвикателства, конфликти, ползи“. Още със заглавието си той насочва вниманието към понякога конфликтната, понякога хармоничната [...]

На 5 и 6 октомври 2023 г. в Института за исторически изследвания  при Българската академия на науките (бул. „Шипченски проход“  №52, бл. 17, Голям салон, ет. 1) ще се проведе, национална научна конференция „Традиции и модерност: българското общество през „дългия XIX век“. Научният форум е организиран в рамките на проект „Проблеми на модернизацията на българското общество през „дългия XIX век“ и е съвместна инициатива на учени от Института за исторически изследвания и Историческия музей в гр. Панагюрище. В работата на конференцията са заявили участие 35 учени от институти на Академията, от университети и научни центрове в столицата и страната, които ще представят резултатите от своите изследвания и наблюдения върху проблеми на модернизацията в различни области на социалния, стопанския, политическия и културно-просветния живот, демографското развитие, дарителството, [...]

На 19–20 октомври 2023 г. в Панагюрище, родното място на проф. Марин Дринов, ще се проведе национална научна конференция „Наука, просвета, държавност и модернизация в България през XIX и началото на XX век“. Форумът е организиран по повод 185 години от рождението на проф. М. Дринов – изтъкнат български учен, обществен деец и държавник, който е оставил трайна диря в развитието на науката, просветата и изграждането на новата българска държава. Организатори на конференцията са Община Панагюрище, Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките и Историческият музей в Панагюрище. Резултатите от своята изследователска дейност ще представят както утвърдени, така и млади учени, които са представители на различни научни институции и университети от столицата и страната. На форума с изказвания ще се включат и двама [...]

Най-ранният в Европа солодобивен и градски център Провадия-Солницата ще бъде представен с постерна изложба в Европейския парламент в Брюксел. Домакин на събитието е българският евродепутат от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев. Експозицията се организира в партньорство с археологическия екип под ръководството на акад. Васил Николов, Националния археологически институт и музей на БАН и Историческия музей в Провадия. Изложбата „Провадия-Солницата – най-древният солодобивен и градски център в Европа (5600 - 4350 г. пр. Хр.)“ ще бъде официално открита на 24 октомври в зала „Йехуди Менухин“ на Европарламента. Забележителното културно-историческо наследство на България и Европа ще бъде представено лично от председателя на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, акад. Васил Николов и целия археологически екип, който от 2005 г. насам извършва под неговото ръководство теренните проучвания на Провадия-Солницата. [...]

Представяне на книгата " Марин Дринов - семеен летопис“, посветена на 185-ата годишнина от рождението на проф. Марин Дринов ще се проведе на 26 октомври от 17:00 часа в БАН

На 7 и 8 ноември 2023 г. Научната група на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) организира шеста научна конференция с международно участие „Дебати в музеологията“, посветена на разказването на истории в музеите. Събитието ще се проведе в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН (гр. София, ул. „Московска 6А). В него ще вземат участие учени и музейни специалисти от цялата страна, както и представители на музейни институции в Ню Йорк, Загреб, Будапеща, Университет Йейл, Университета в Лайден и на международната организация Atelier Brückner. Музеите, независимо от профила си, са хранилища на история и истории на обекти, на хората, които са ги произвели, употребявали и предали на музея, на онези, които са ги проучвали и експонирали.  Множество са подходите, с които музеите не просто показват [...]

Секция „Средновековна история“ към Института за исторически изследвания при Българската академия на науките организира научна конференция с международно участие под надслов „Стопанство и търговия на средновековните Балкани“. Научният форум ще се проведе на 10–11 ноември 2023 г. в сградата на Института за исторически изследвания, бул. „Шипченски проход“ № 52, бл. 17. Конференцията има за цел да изясни нови проблеми и дискусионни въпроси, свързани с икономическото развитие на Балканите в епохата на средните векове. Програма на конференцията.  

На 21 ноември 2023 г. от 17:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките ще бъде презентиран документалния сборник „Марин Дринов. Писма телеграми, докладни записки 1859 – 1905 г.“ Изданието ще бъде представено от проф. д.и.н. Теодоричка Готовска – Хенце. За първи път е събрана възможно най-пълната и представителна колекция от личната, обществената и служебната кореспонденция на бележития български историк, филолог и етнограф. В изданието са включени писма и документи, излезли изпод перото на М. Дринов и изпратени от него до 89 български и чужди кореспонденти, научни  институции и обществени организации. Документалният материал е издирен, разчетен и коментиран според съвременните научни изисквания от българо-украински екип от учени, които за целта работиха както в основните български архивохранилища, така също и в централните [...]

Институтът за литература при Българската академия на науките отбелязва своя за 75-годишен юбилей. Честването ще се състои на 27 ноември 2023 г. от 14 ч. в зала “Проф. Марин Дринов” в централната сграда на БАН. Акцент в програмата е представянето на актуалните научноизследователски проекти, по които работят учените от Института. На тържеството с почетния знак на Института за литература ще бъде удостоен изявен български литературовед.

На 28 ноември 2023 г. от 17,30 ч в Националния етнографски музей ще бъде открита изложбата – базар „СЪЗВУЧИЯ II“. Майсторите Евгени Пенчев, Мила Милчева и Миглена Чаталова от Велико Търново, представят близо 30 пана с дърворезба и бродерия, над 15 ефирни и пъстри тъкани шалове и 10 тъкани черги. Тези техни ръчно изработени произведения ще могат да бъдат закупени от посетителите. Идеята на тримата автори е със своите творби да покажат как автентичните занаяти като дърворезба, бродерия и тъкачество, могат да се превърнат в неизчерпаем източник за нови идеи, кореспондиращи със съвремието ни. Старите похвати, мотиви и символи заживяват нов живот и дават душа на предмети, аксесоари и украшения, хармонично свързани със съвременния бит и култура. Чрез своята изложба тримата автори разказват приказки [...]

Книгата "Да попитаме Владко Мурдаров" ще бъде представена на 29 ноември от 16:00 ч. в зала „Акад. Иван Евстратиев Гешов“. Изданието е по случай 75-ата годишнина на проф. Владко Мурдаров.

На 4 декември 2023 г. от 18 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ в централната сграда на БАН ще се състои премиерата на книгата „Литературни анкети – 18 поети от 80-те“. Това е най-новото издание от поредицата „Литературни анкети“ на издателския център „Боян Пенев“ към Института за литература при Българската академия на науките. Авторката Боряна Владимирова среща читателите, а в понеделник (4 декември) ще срещне и гостите на премиерата, с поетите Йордан Велчев, Златомир Златанов, Едвин Сугарев, Кирил Мерджански, Наталия Андреева, Миглена Николчина, Ани Илков, Владимир Левчев, Ангел Ангелов – Джендема, Румен Денев, Виргиния Захариева, Бойко Ламбовски, Балчо Балчев, Иван Ненков, Мирела Иванова, Цанко Лалев, Антон Баев и Александър Секулов. [/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]

На 19.12.2023 г. от 15.00 ч. в зала 11 на ИЕФЕМ – БАН (част от Националния етнографски музей, ет. 2) ще бъде представен сборника "Живот, посветен на науката", резултат от конференцията в памет на проф. д.и.н. Георги Георгиев. На 3 февруари 2020 г. се навършиха 30 години от внезапната кончина на проф. д.и.н. Георги Георгиев, един от най-изтъкнатите български историци и етнолози, забележителен музеолог, директор на ЕИМ-БАН, главен редактор на списание „Българска етнография”. Проф. Георги Георгиев имаше многостранни научни интереси и остави богато научно наследство. В негова памет на 2 и 3 ноември 2020 г. Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН проведе научна конференция. Тематичните полета, в които проф. Георги Георгиев има най-значими приноси, формират и структурата на сборника, в който [...]

Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) представя седемнадесетата национална археологическа изложба “Българска археология 2023”. Изложбата показва най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през 2023 година. Организира се по повод професионалния празник на археолога - 14 февруари. Изложбата представя над 400 експоната от 30 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани [...]

На 26 март 2024 г., от 18:30 ч., в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН (ул. „Московска“ 6А) ще бъде представена книгата „Сокаи“ – най-новото изследване, посветено на женското невестинско забраждане „сокай“, носено в Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век. Негов автор е етнологът Светослав Петров. На събитието той ще демонстрира как се поставят трите разновидности на сокая – търновски, габровски и ловешки. Книгата ще бъде представена от гл. ас. д-р Иглика Мишкова, зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН. Светослав Петров е роден през 1990 г. в Елена, първоначално учи в родния си град, после в Ловешката езикова гимназия, висше образование завършва във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – специалност „Етнология“. Понастоящем е главен [...]

На 29 и 30 март 2024 г. секция „Средновековна история“ при Института за исторически изследвания – БАН организира научна конференция на тема: „Текст и исторически контекст“. Форумът се провежда в чест на 70-годишнината на проф. д.и.н. Илия Илиев и ще се състои в сградата на ИИстИ (бул. „Шипченски проход“52, бл. 17, Голям и Малък салон, ет. 1). Програма на форума вижте тук.

Кирило-Методиевският научен център при БАН организира академично честване по случай годишнината от блаженото успение на св. Методий. Тържеството ще се състои на 2 април 2024 г. (вторник) от 14.00 ч. в залата на Кирило-Методиевския научен център на ул. Московска 13. В програмата на събитието е включена лекция на д-р Андрей Бобев на тема „За старобългарското наследство в един руски чети-миней от началото на XVII век“. Изложението на д-р Бобев е част от проучванията му върху следите, оставени от старобългарския ръкопис, известен като Супрасълски сборник, в източноправославното книжовно наследство. В рамките на честването ще бъде представен сборникът „Следи от Кирило-Методиевото дело по света“, включващ отличените творби на участниците в едноименния международен ученически конкурс. В надпреварата взеха участие 142 ученици на различна възраст и от различни континенти, [...]

На 12.04.2024 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН ( София, ул. „15 ноември“ № 1)  от 17 ч ще бъдат представени книгите „Българските визии за Европа, обединеното Отечество и войната. (1930–1945). Сборник с художествени текстове“ (Михаил Неделчев, Мариета Иванова-Гиргинова, Елка Трайкова и Мария Огойска – съставителство, предговор и бележки). София: ИЦ „Боян Пенев“, 2023, 512 с. и „Inter Arma. Предчувствието за война в чешката култура (1935–1939). Сборник с художествени текстове и публицистика“ (Добромир Григоров – съставителство и предговор) София: ИЦ „Боян Пенев“, 2023, 209 с. Изданията са част от научен проект „Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година“ (Усещанията за застрашена Европа в културата и литературата на България, Украйна, Полша и Чехословакия). Сборниците с художествени текстове и публицистика предлагат богата [...]

ИЗКУСТВО И ИСТОРИЯ Модул „Ново изкуство“ От 17 до 19 април 2024 г., Институтът за изследване на изкуствата на Българската академия на науките  с подкрепата на фонд „Научни изследвания“ ще проведе традиционната международна научна конференция „Изкуствоведски четения“.  Тази година темата е „Изкуство и история“. Конференцията ще бъде в 13 панела, с различна тематична насоченост. Предложеният тематичен ключ би могъл да предизвика научни рефлексии в следните посоки: теми и наративи в исторически контекст; влияние на исторически събития, идеологии и други фактори върху процесите на творчество и развитието на изкуството; исторически лица, представени в произведения на изкуството; творческите места като исторически пространства: ателиета, театрални работилници, музикални студиа, снимачни площадки; изкуство, технологии, медии – развитие във времето; изкуственият интелект в изкуството – възможности и заплахи; продукция и репродукция, [...]

Скъпи приятели, наближава Великден и е време да обявим началото на образователната ни програма, свързана с празника. В Образователния център на Националния етнографски музей ще научим какви са традиционните обредни практики; каква е ролята на червеното яйце в поверията и обичаите; по какво се отличават днешните козунаци от някогашните обредни хлябове. После ще вземем писалките с восък и боите, за да изпишем най-красивите великденски яйца. Екипът ни е подготвил за Вас интересна програма и приятни изненади! Заниманията ще се проведат от 22.04.2024 до 28.04.2024 г. (вкл.) в Oбразователния център на Националния етнографски музей при следния график: 10:00 – 11:00 ч. 11:15 – 12:15 ч. 12:30 – 13:30 ч. 13:50 – 14:50 ч. 15:00 – 16:00 ч. 16:15 – 17:15 ч. Програмата е подходяща за деца над 7 [...]

На 10 май 2024 г. от 11 ч. в зала "Акад. Иван Евстратиев Гешов"  в БАН ще се състои официалното представяне на платформата БЕРОН. БЕРОН (Български езикови ресурси онлайн) е интуитивна платформа със свободен достъп до надеждна информация в интернет за българския книжовен език. Първият й продукт е дигитализираната версия на Официалния правописен речник на българския език. Ресурсът съдържа общо около 2 400 000 форми. Съдържанието на БЕРОН се разработва от езиковеди от Секцията за съвременен български език на Института за български език на БАН – институцията, която съдейства за осъществяването на националната езикова политика и е натоварена от държавата да проучва езиковата практика и да кодифицира книжовните норми. В БЕРОН са включени допълнителни езикови ресурси, които обогатяват съдържанието на Официалния правописен речник. Това са ресурсите [...]

  (13 – 27 май 2024 в градинката „Кристал“ в София) Изложбата „ЮЖНОСЛАВЯНСКИ КОПИСТИ И СКРИПТОРИИ ОТ XIV ВЕК“ запознава с процеса на създаване на ръкописната книга, с науката, която изучава писмото – палеографията, както и с осем български и осем сръбски кописти, оставили имената си в ръкописите. Самата изложба е част от изследователски проект, разработван от Кирило-Методиевския научен център при БАН в сътрудничество с Института по математика и информатика при БАН, в който участват дванадесет учени от България, Сърбия и Италия. Проектът цели да проучи и систематизира знанията за южнославянските скриптории и книжовниците, работили в тях през особено важния за културата на Балканите XIV век. Изложбата ще бъде отворена за посетители от 13 май до 27 май 2024 в градинката „Кристал“ в София. Автори: [...]

На 29 май (сряда) от 12.00 ч. в Галерия „Академия“ на Националната художествена академия, София, ул. Шипка № 1 ще се състои официалното откриване на двудневната юбилейна научна конференция „Културно наследство – изкуство – музеи“ в чест на чл.-кор. проф. д. изк. Мила Сантова. Форумът е организиран от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, съвместно с Националната художествена академия и с любезното съдействие на Исторически музей – Чипровци. 40 водещи учени и експерти в сферата на хуманитарните и социални науки ще представят проучванията си, свързани с научната проблематика, в които е работила през годините чл.-кор. проф. д. изк. Мила Сантова. Богатата програма има за цел да провокира дискусии, свързани с проблемите на опазване, съхранение и популяризиране на културното [...]

Изложбата „Повелителите на солта: Провадия - Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.“ ще бъде открита на 11 юни в Националния археологически институт с музей на БАН (НАИМ-БАН). Експозицията е на Националния археологически институт и музей на БАН и на Исторически музей Провадия. Посветена е на 20-годишнината на археологическите проучвания на най-стария праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата.

Институтът за балканистика с Център по тракология при БАН, Съветът за чуждестранна българистика при Управителния съвет на БАН и Асоциацията за българистика на САЩ ще проведат на 15 и 16 юни 2024 г. дванадесетата съвместна конференция на български и американски учени „Живи мостове през времето“. Тя е посветена на сто и двадесетата годишнина от установяване на дипломатически отношения между САЩ и България, отбелязана през 2023 г. Конференцията обединява изследователи, които разработват теми и проблеми от взаимен интерес в областта на хуманитарните науки – история, език, литература, етнография, история на изкуствата, археология, култура и др. Участниците от двете страни имат принос в областта на чуждестранната българистика. Ще бъдат представени проекти, които са резултат от обмяна на опит и на съвместни проекти през последното десетилетие. Форумът се [...]

На 1 юли 2024 г., понеделник, Националният археологически институт с музей ще представи постерната изложба „Невидимите следи на Мурфатлар“. Изложбата се организира под патронажа на вицепрезидента на Република България госпожа Илияна Йотова. "Невидимите следи на Мурфатлар“ обобщава резултатите от проведените през 2021 – 2023 г. от НАИМ-БАН детайлни проучвания на скалния манастир при с. Мурфатлар, обл. Констанца, Румъния, инициирани заради реалната опасност от разрушаване и унищожаване на обекта в резултат на природни процеси. Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Евгения Коматарова-Балинова. В изследователския екип участват специалисти от седем научни институции от България и чужбина. Проектът се финансира от Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина”, част от дейностите са съфинансирани от НАИМ – БАН. Скалният манастир при с. Мурфатлар, е паметник [...]

Домът на европейската история, Брюксел, гостува на Националния етнографски музей с изложба за фалшификациите и измамите На 16 юли беше открита пътуващата изложба „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“ по проект на Европейския парламент, реализиран от Дома на европейската история в Брюксел. Историята на човечеството е изпълнена с безброй примери за лъжи, замаскирани като истина. В хода на вековете – при война, в политиката, икономиката и в други сфери на човешката дейност – фалшифицирането и измамата се използват от своите създатели за постигането на желани цели. Старателно подготвени, тези фалшификации прикриват фактите в лабиринт от полуистини и пълни измислици. За да стигне до истината, човек трябва да следва нишката до сърцевината на лабиринта, като по пътя си открива и разобличава всяка лъжа. [...]

Интердисциплинарната конференция “Текст и изображение” ще се проведе на 13 и 14 септември 2024 г. в Аулата на НАТФИЗ. Научният форум се организира за втора поредна година. Организатори са Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кр. Сарафов”, Институът за литература - БАН, Институтът за изследване на изкуствата - БАН, Националната художествена академия и Нов български университет. ПРОГРАМА

Изложбата „Книжовното наследство в библиотеката на Българската екзархия в Истанбул“ отразява дейността на Централна библиотека на БАН в периода септември 2024- септември 2025 година по ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“.  В резултат на  сключеното Споразумение между Централна библиотека на БАН и Българската екзархия в Истанбул беше  изработен опис на книгите в екзархийската библиотека. Каталогизацията на  сбирката от книги и дигитализацията на църковния архив в Българската екзархия ще бъде в помощ на съвременните и бъдещите специалисти, които ще имат необходимите условия и отправна точка, за да извършват пълноценно своите изследвания. За първи път библиотечната сбирка е цялостно обработена и подредена.  На 15 постера са представени най-ценните издания в колекцията. По този начин ще направим достояние на широката общественост тази част от писменото ни [...]

На 24 септември 2024 г. от 11 ч. ще се проведе лекцията„Традиция и съвременност. Традиционни занаяти и съвременно изкуство“ в заседателната зала на БАН на ул. акад. Георги Бончев, бл. 6, ет. 7. Гост-лектор е д-р Наталия Дарманчева, преподавател по ръчна и машинна бродерия в специалност “Текстил – изкуство и дизайн“ на Националната художествена академия. Ще бъдат представени творчески проекти на студентите от втори, трети и четвърти курс, свидетелстващи за една нова насока на приложение на уменията, свързани с традиционното женско ръчно везане. Събитието е организирано от Секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“ при Института  за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.

На 9 октомври /сряда/ от 18:00 ч. в зала № 19 на Националния етнографски музей ще се проведе семинарът "Фалшификати и фалшифициране на древни монети и предмети в България", воден от проф. дин Иля Прокопов и проф. дин Диляна Ботева. Гост-лекторите ще представят периоди на развитие на фалшифицирането в България, технологии, разпространение и методи на разкриване. Предвижда се демонстрация и практическо участие на публиката. За деня на събитието Националният етнографски музей обявява ВХОД СВОБОДЕН от 17.00 до 18.00 ч. Посетителите ще имат възможност да се запознаят с изложбата ″Fake (f)or Real – Истина или лъжа. История на подправянията и фалшификациите″, гостуваща от Дома на европейската история в Брюксел. Проф. дин Иля Прокопов е водещ експерт в световен мащаб за фалшификати на антични и средновековни монети. [...]

На 1 ноември 2024 г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките за девета поредна година организира Форума „Изследователски подходи в обучението по български език“ в рамките на проекта „Написаното остава. Пиши правилно!“. Откриването на форума е в 9:00 ч в Зала БИАД, София, ул. „Г. С. Раковски“ № 108. Форумът ще даде възможност на учени, университетски преподаватели, учители и експерти по български език да се срещнат и да обменят знания и опит, свързани с изследването на езика и обучението по български език. Целите на Форума са: Създаване на мрежа, която обединява учителите по български език и изследователите на езика с цел популяризиране на научните изследвания и постиженията на науката за езика сред тези, които са призвани да възпитат любов към родното [...]

Форумът ще се проведе на 4 ноември от 11 часа в зала 207 в ЦУ на БАН. Секция “Литература на Българското възраждане” към Института за литература при БАН организира научната конференция, посветена на 200 години от издаването на “Рибния буквар” на д-р Петър Берон. В докладите си учени от различни институти на Академията, от СУ “Св. Климент Охридски”, от УНИБИТ, от ВСУ “Любен Каравелов”, от СГХГ обръщат внимание върху първия новобългарски учебник и върху личността на неговия автор. Програма на конференцията. [/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]

Лекцията на Теодор Борисов е част от семинар „Общество, спорт и интетграция – методи, изследвания, резултати“. Тя ще се състои на 5 ноември 2024 г., 15:00-17:00 ч., ул. „Московска“ 6А, зала 19 - Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Целта на изследването е да илюстрира социалната и обществената роля на футбола в България в епохата на социализма. Направен е паралел между представителните отбори в градовете Враца, Плевен и Сливен. Чрез него ще стане ясно как са функционирали Дружествата за физкултура и спорт (ДФС), част от които са футболните клубове, по какъв начин се е случвало тяхното финансиране, доколко голямо значение има ведомственият статут на даден отбор. Засегната е темата за интеграцията на различните етноси посредством футбол, [...]

На 8 ноември 2024 г. се навършват 100 години от Учредителния конгрес на Организацията на бежанците от Западните покрайнини. По повод вековната годишнина Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките организира научната конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“. На форума ще се разглеждат и въпроси, свързани с миналото на българската общност в границите на днешна Република Сърбия. На 8 ноември заедно с отбелязването на столетния юбилей ще бъде почетен и Денят на Западните български покрайнини. Научната конференция ще се проведе на 8 ноември 2024 г. от 9:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българска академия на науките, ул. „15 ноември“ № 1, София.

Проф. Лиам Миан – директор на Музея на народното изкуство, част от Китайската академия на изкуството, ще изнесе лекция на тема: "Най-новото развитие и еволюция на китайското народно творчество и теории" на 19.11.2024 г. (вторник) от 14:30 ч. в заседателната зала на ИЕФЕМ на ул. "Акад. Г. Бончев", бл. 6, ет. 7. Осигурен е превод на български език. Проф. Миан е преподавател в университета Цинхуа (най-престижният университет в Китай, заемащ XX място в света) и председател на Асоциацията на Макао за изучаване на китайските народни обичаи и вярвания. Събитието е част от програмата на Дните на китайската култура и наука в България през тази година. Организатор е Министерството на търговията на Китайската народна република.

Националният информационен семинар има за цел да допринесе за популяризиране на кирило-методиевската традиция като част от европейското културно наследство в програмата за културните маршрути на Съвета на Европа. В него ще вземат участие представители на Института за културните маршрути в Люксембург, на Мораво-Словашкия музей в Ухерске Храдище, Чехия, на Варненската и Великопреславска митрополия, на българските читалища, библиотеки, музеи, религиозни храмове и манастири, образователни организации и научни институции, общински и областни администрации, туристически организации, регионални групи за развитие, местен бизнес, и др. През 2021 г. културният маршрут на св. Кирил и Методий стана един от 48 културни маршрута на Съвета на Европа, а кирило-методиевската писмена, религиозна и културна традиция още веднъж беше призната за неделима част от европейското културно наследство. Кирило-Методиевото наследство по своя характер е [...]

На 10 декември от 15 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ-БАН, ул. „Московска“ 6а, проф. д-р Теодора Драгостинова от Щатски Университет на Охайо, САЩ, ще изнесе лекцията „Между граници и семейства: в търсене на архивния шепот“ в семинара „Източна Европа през ХХ в. и началото на ХХI в. – памет и идентичност“ на секция „Историческа етнология“. Ето и малко повече информация: „В тази презентация ще сглобя житейския път на една 20-годишна съпруга и майка на 9-месечно момченце, която през 1920 г. е разкъсана между съпруга си в София, брат си в Солун и родителите си в Одрин. След два месеца преминати в разпити, молби, писма и дипломатически ноти, Евгения стига до неочаквано решение в коя държава и с кое семейство иска да живее. Архивите поднасят [...]

Временната експозиция „Българските плъсти – послание от древността“ събира в залите на Националния етнографски музей част от най-ценните образци на българските плъстени изделия, съхранявани в колекциите на три музея: Регионален етнографски музей – Пловдив, Дирекция на музеите – Копривщица и Националния етнографски музей – БАН. Включените в изложбата експонати, изработени по древната технология на наплъстяване на вълната, показват красотата и богатството на този вид нетъкан текстил в тяхното многообразие от багри, орнаменти и композиции. Най-често използваните цветове са естественият цвят на вълната (бяло, кафяво, сиво), както и оцветена с естествени багрила – жълто, червено, зелено, синьо, лилаво, които варират от по-бледи до по-наситени нюанси. Орнаменталната украса се състои от геометрични, растителни, животински и астрални символи. От геометричните предпочитани са правите, зигзагообразни и вълнообразни линии, [...]

Чрез изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага на посетителите съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината.  Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми под напора на историческите промени, моди и политически решения. Отправната точка е представена през погледа на съвременния човек. Днес всичко, което символизира светлия празник може да се намери на една ръка или един клик разстояние. Но какво е било значението му за хората в по-далечното минало? С какви приготовления е било изпълнено ежедневието им в дните бележещи коледната празничност от Игнажден, когато се е замъчила Божа майка до деня ознаменуващ раждането на Млада бога? Знаем ли днес какво се крие зад числовата символиката на ястията, [...]

От 24 – 26 януари 2025 г. гостите на Перник ще станат свидетели на уникалния Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“, но и да разгледат новооткритата изложба „Живи човешки съкровища – България“, където ще научат повече за Народния празник Сурва в Пернишко,  вписан в Националната представителна листа през 2012 г. В експозицията, подготвена от екип на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която може да се види до 10 февруари в галерия „Атриум“ на Областна администрация Перник са включени 42 елемента на нематериолно културно наследство, вписани в периода 2008-2024 г. За изготвянето й са използвани архивни документи, съхранявани в Националния център за нематериално културно наследство към ИЕФЕМ-БАН и е реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Автори на изложбата са [...]

Кирило-Методиевският научен център при Българската академия на науките и Националният музей „Земята и хората“ организират на 14 февруари 2025 (петък) от 11.00 ч. тържествено честване на празника УСПЕНИЕ  КИРИЛОВО Програмата включва откриване на изложбата „За Кирил и Методий – някога и сега“, кратка музикална програма и тържествено слово на тема „Празнични чествания на светите братя Кирил и Методий в съвременна Европа“, подготвено от д-р Елка Златева. Вход свободен.  

"Нà на тебе мартеница, дай на мене здраве!", казало детето и хвърлило мартеницата си срещу слънцето... А защо е така - елате и ще разберете в Национален етнографски музей – БАН, Образотвателния център. Скоро всички българи ще се закичат с мартеници. Традиционно в Етнографския музей започва образователна програма, свързана  с първомартенската обредност „На́ на тебе мартеница, дай на мене здраве“. Тя се провежда от години в Институт за етнография и фолклористика с Етнографския музей при БАН (пл. „Княз Александър I“ № 1). В нея ще узнаете повече за образа на Баба Марта, за нейното семейство, за символиката на мартеницата и за обредните действия на празника. Накрая заедно ще усучете бели и червени конци и ще си тръгнете с мартеничка. Заниманията започват от 17.02 до 22.02 [...]

Тържествена церемония по случай удостояването на проф. дсн Пепка Бояджиева с почетното звание на Института по философия и социология – БАН „Professor Emeritus“ ще се проведе на 20 февруари от 13:30 часа в зала „Акад. Иван Евстр. Гешов“.  

Изложбата „Празници съперници“ представя няколко от най-важните приглушени спорове, възникнали около политическите празници на Третата българска държава (1879 – 1944 г.). Нейните отделни епизоди разказват как отделни празници си съперничат, борят се за престиж и си оспорват значими дати. Заглавието, разбира се, е метафорично: празниците нямат воля и не могат да правят нищо, камо ли да си съперничат. Те обаче въплъщават идеологиите на честващите ги групи. А групите в обществото обикновено спорят и техните несъгласия нерядко се отразяват в празничния календар. Каталогът към изложбата „Приказки по календара (по действителни случаи)“ прави опит да преведе реконструираните исторически сюжети в интригуващ приказен разказ за деца. Той се разпространява безплатно. Изложбата и каталогът са създадени по проект „Гражданският празничен календар в България: национални и локални измерения“, финансиран от [...]

Институтът за изследване на изкуствата при Българската академия на науките и Националният църковен историко-археологически музей при Светия Синод представят книгата „Икони от Националния църковен историко-археологически музей“. Представянето ще се състои на 11 март 2025 г., 18:00 часа, в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (ул. 15 ноември № 1). Книгата е резултат от научноизследователската работа на голям екип специалисти (Александър Куюмджиев, Веселина Йончева, Дарина Бойкина, Иван Ванев, Иван Рашков, Иванка Гергова, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мариела Стойкова, Мария Колушева, Наталия Неделчева, Ралица Русева, Тереза Бачева, Цвета Кунева, Цветан Василев) и е осъществена с финансовата подкрепа на фонд „Научни изследвания“ на Министерство на образованието и науката. С изданието, посветено на 100-годишнината на Музея, се обнародва за първи път най-голямата колекция от иконописни произведения [...]

Секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“ при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей Ви организира на 25 март 2025 г. от 16.30 ч. в заседателната зала на ул. "Георги Бончев" 6 представяне на книгата на Стела Ненова "Читалище и фолклор" , част от семинар „Народни изкуства и културно наследство – интерпретации и предизвикателства“. Книгата предлага антропологичен прочит на читалищната институция и нейната роля в опазването на фолклора. Темата е разгледана през призмата на културните политики, на нормативната база и на научноизследователските парадигми, както и от перспективата на локалните общности, където включването на селищни традиции в институционалната активност на местното читалище се отразява по специфичен начин и има своя вътрешна логика на случване, развитие, възприемане.

КМНЦ е домакин на академичната лекция с дискусия на проф. Ваня Станишич от Белградския университет на тема „Интегративне и дезинтегративне силе у историји словенске писмености“. Лекцията ще се състои на 28 март (петък) от 14.00 ч. в зала „Кирилометодикон“ на КМНЦ (ул. Московска № 13). Събитието се осъществява по проект „Сръбско-български книжовни, езикови, културни и научни връзки през вековете“ в рамките на Национална програма „Неразказаните истории на българите“.

Институтът за изследване на изкуствата при БАН организира традиционната Международна научна конференция Изкуствоведски четения, модул Старо изкуство, която ще се проведе от 3 до 5 април 2025 г. Темата на научния форум през 2025 г. е Изкуства и архиви. Архивите имат неоценимо значение за научните изследвания. С тях са свързани повечето източници, с които работят професионално най-вече историците, но архивите са важни и за разкриването и проследяването на историята на артефакти, обекти и изображения, както и за изследването на отделни тенденции и същностни процеси в изкуството. Целта на организаторите е да бъде насочено повече внимание върху ролята на архивните документи за възстановяването на значими данни, които помагат многобройните възможни истории на изкуството да се приближат до обективната картина. Засягат се следните теми: - Нови изследвания [...]

Първият концерт от съвместната инициатива на БАН и НМА „MUSICORUM VIA“ е озаглавен „Шедьоври на оперната и оперетната класика“ и ще се проведе на 7 април от 18:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“. Студентите от Вокалния факултет на Националната музикална академия ще изпълнят арии и ансамбли от творби на Моцарт, Верди, Пучини, Офенбах, Калман, Лехар, които носят възторжената атмосфера и мелодика на европейските Класика и Романтизъм. Концертите на „MUSICORUM VIA“ ще са със свободен достъп за всички ценители на музиката.

На 8 април 2024 г. (вторник) от 15.00 ч. Кирило-Методиевският научен център съвместно с Чешкия център в София тържествено ще отбележи празника Успение Методиево в залата на Чешкия център на ул. Раковски № 100. Програмата на академичното празненство включва тържествено слово за празника от директора на КМНЦ проф. д-р Веселка Желязкова, лекция на тема „Три западни агиографски текста за светите братя Кирил и Методий, подготвена от д-р Андрей Бобев и изпълнения на Хора за старинна музика при НГДЕК „Константин Кирил Философ“. Входът е свободен.

Институтът за изследване на изкуствата при БАН организира традиционната Международна научна конференция Изкуствоведски четения, модул Ново изкуство, която ще се проведе от 10 до 12 април 2025 г. Темата на научния форум през 2025 г. е Изкуства и архиви. Архивите, свързани с изкуствата – както със самите произведения, така и с техните автори и с историческия контекст, в който са създадени, имат неоценимо значение за научните изследвания на художественото наследство. Писането на историите на отделните изкуства, реконструирането и проследяването на миналото на цялостната художествена култура и на актуалните развития в художествената сфера не биха могли да бъдат направени без издирването, проучването и анализа на съхранени архивни документи, източници и материали. Ето защо намерението на организаторите на конференцията е вниманието да се фокусира върху ролята на архивите за създаването на достоверна, [...]

 Институтът за балканистика с Център по тракология и Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките и  Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организират международна конференция на тема „БАЛКАНСКИ ГАМБИТ: ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА (1185 – 1285 Г.)“. Научният форум е посветен на 820-годишнината от битката при Одрин (14 април 1205 г.) между армиите на българския цар Калоян и латинския император Балдуин I Фландърски. Целта на международната конференция е да се представят нови перспективи и приноси към изследването на динамичните събития и процеси, белязали региона на Балканския полуостров в бурното столетие от времето на третата норманска инвазия във византийските земи и възстановяването на българската държава до края на епохата на противоборство между византийския император Михаил VIII Палеолог и сицилианския крал Шарл I д‘Анжу. Акцент [...]

ФОНД „ЦАР БОРИС И ЦАРИЦА ИОАННА“ / ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БАН Научна конференция „Държавните глави на Третото българско царство“ ПРОГРАМА    

На 24 май  от 10:00 до 14:00 часа в парка „Княжевска градина“ (срещу южната страна на Софийския университет „Св. Климент Охридски“) млади учени от Института за български език към Българската академия на науките ще отбележат с диктовки на открито Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Каним всеки, който желае, да направи кратка диктовка, за да почетем заедно великото дело на светите братя Кирил и Методий. В 12:00 часа ще бъде направено представяне на книгата „Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки“, чиито автори са учени от Института за български език.  Информация за книгата вижте на: https://ibl.bas.bg/predstavyane-na-knigata-vnapisanoto-ostava-pishi-pravilno-101-ezikovi-belezhkiv/

ERC Synergy Grant Project Leviathan, Horizon 2020; GA 854503 ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ и ВРЕМЕННО СТРУКТУРНО ЗВЕНО „МЕДИЦИНСКА АНТРОПОЛОГИЯ“ в рамките на проекта „Европейският Левиатан: Наследството на следвоенната медицина и „общото благо“ (“Taming the European Leviathan: The Legacy of Post-War Medicine and the Common Good” [H2020 ERC-2019- SyG; GA ID: 854503]), финансиран от Европейски научен съвет, програма „Синергия“, Рамкова програма „Хоризонт 2020“ и на семинара „Европейският Левиатан – Медицинска антропология“ Ви канят на семинар (на английски език) на тема: ДОЦ. Д-Р ГАЛИНА ГОНЧАРОВА ПОКОЛЕНЧЕСКИ ОБЩНОСТИ, ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИ КОЛЕКТИВИ И „РАЗЧИТАЩИ НА СЕБЕ СИ“ ИДЕНТИЧНОСТИ: КОНТИНУИТЕТИ И ТРАНСФОРМАЦИИ В ГРИЖАТА ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ 29 май 2025 г. 14.00 – 16.00 ч., онлайн

На 2 юни от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“ ще бъде представена книгата на Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович: „Три погледа към Съединението“. 140 години по-късно „всяка гледна точна не е последната, а е поредната…“ Милко Палангурски, Веселин Янчев, Петър Стоянович. Три погледа към Съединението. София: Книгомания, 2025. Берлинският договор създава т.нар. „Общонароден въпрос“, който по същество представлява идеята за обединяване на всички части на българската нация в единна държавна структура, която да покрива границите от Сан Стефано или поне тези на екзархийското землище. Националните и регионалните лидери, религиозните водачи, революционните дейци и старите чорбаджии изведнъж осъзнават, че свободата води до нов, не по-лесен за решаване проблем. Българите изведнъж се озовават в пет различни държавни, религиозни, езикови, образователни и културни среди, а [...]

На 5 юни 2025 г. от 16.00 часа в Галерия на открито в градската градина ще бъде официално открита изложбата „140 години от рождението на Николай Лилиев“, подготвена от Централната библиотека на Българската академия на науките. Николай Михайлов Попиванов, останал известен в българската литература с творческия си псевдоним Николай Лилиев, е поет, литературен критик и историк, преводач и драматург. Автор е на три поетични книги („Птици в нощта“, „Лунни петна“ и „Стихотворения“). Превежда на български език произведения на известни писатели като Хайне, Рилке, Гьоте, Верхарн и др. Дълги години е драматург на Народния театър „Иван Вазов“, а през 1945 г. е избран за академик на Българската академия на науките. Централна библиотека ще го почете с изложбата „140 години от рождението на Николай Лилиев“. На 28 [...]

В двудневната конференция участват изследователи и преподаватели, които представляват партньорите в консорциума „Наследство БГ“. https://www.nasledstvo.bg/%d0%bf%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%88%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d0%b2/

Изложба „Нови исторически карти на България и балканските държави“ ще бъде открита на 25 юни 2025 г. от 16:30 ч. в сградата на Българската академия на науките. Ще бъдат представени 16 табла, включващи 29 нови исторически карти, съставени през периода 2000 - 2025 г. от д-р Драгомир Йорданов, историк в Института за исторически изследвания при БАН и специалист в областта на историческата география и картография. Тя отбелязва 25 години от началото на неговата картографската дейност.  Изложбата е посветена главно на България и балканските държави. Представена е тяхната историческа съдба в Ново време (XIX - XX в.), и в частност промените в техните граници - проблематиката, с която основно се занимава Йорданов (историческа политическа география). Таблата условно могат да се разделят на три групи: първата представя [...]