В Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН са готови с ново поколение тестове за откриване на точния причинител на хранителни инфекции. Това са ДНК базирани тестове с висока чувствителност и специфичност. Те са лесно приложими и могат да дадат резултати за часове, без да е необходима специална апаратура. Затова са крайно подходящи, както за използване в полеви условия, така и за текущ контрол при производство на храни в индустрията.  В случаи на взрив на хранителна инфекция, дават възможност бързо да се установи причинителя, нужната антибиотична или симптоматична терапия и да се ограничат рисковете от поява на резистентност.

Стандартните тестове, които са задължителни и се използват в момента масово в практиката и в Европа са микробиологични. При тях се прави посявка на патогена, при което са необходими понякога 3-4 дена, докато се докаже и идентифицира. Но за да се въведат ДНК тестовете разработени в института е необходим дълъг административен и нормативен път, който е добре да се облекчи максимално – заяви чл. кор. Христо Найденски, който е и член на Европейския орган по безопасност на хранитe (EFSA). В противен случай, обясни ученият, ще изгубим години докато тези тестове навлязат в практиката. А те биха спестили много икономически  и здравни щети. Още повече, че използването на теста е на много приемлива цена, на този етап по-евтина дори в сравнение с настоящите стандартни тестове.

Екипът на проф. Христо Найденски вече са напълно готови с тестовете за Yersinia enterocolitica, третата по значимост хранителна инфекция за Европа. Учените се  надяват в скоро време да имат възможност да доразвият успеха си и с  бързи ДНК тестове за други инфекции. Най-честите хранителни инфекции докладвани от Европейската агенция по безопасност на  храните са причинявани от Сampylobacter, Salmonellа и Yersinia. Това са патогени, които основно се срещат в месото (вкл. птичето месо), млякото и техните продукти. Затова микробиолозите съветват лятото да се избягват най-вече продукти и  храни, които не са добре термично обработени. Висок риск крият каймите приготвени на скара, пържоли алангле и пилета на грил, тъй като в дълбочина температурата не успява да неутрализира патогените. Риск крият и студените екзотични салати с морски дарове, дори съхранявани в хладилник. Някои от причинителите, като Listeria продължават да се развиват много добре и на студено. За предпочитане са добре опечените или сварени храни, консумирани скоро след получаването им и кулинарната обработка. Лятото е добре да се избягват и супите застроени с яйце. Тези патогени причиняват стомашно-чревни инфекции, които са особено актуални по време на летните отпуски по морето. Често хората са подложени на стрес поради високите температури на плажа и преохлаждането с климатиците, рязката смяна на обстановката и ритъма на живот. Това води до срив в имунната система и организмът по-трудно се бори с хранителните инфекции. А на фона на имунния срив, хранителните инфекции могат да са много опасни с усложненията си – като развитие на реактивен артрит и някои тежки автоимунни заболявания.