19-годишнината от създаването на Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология на Българската академия на науките беше отбелязана на 19 март. По време на събитието беше открита изложбата „Кодове на идентичност. Градът на мъртвите“ на гл. ас д-р Росен Гацин и ас. Линда Иванова. Експозицията представя антропоморфни изображения върху камък и неканонични пространства на храмове, както и изображения на болести. Те са резултат от теренно проучване, което обхваща над десет селища в страната, предимно в Северозападна България. Присъстващите имаха възможност да наблюдават в реално време как работи 3D техниката и какъв е крайният продукт.
Събитието бе открито от ръководителя на НАМ доц. д-р Атанас Кацаров. Той приветства гостите и представи музея като уникален център на знание и съхранение на културната и историческа идентичност, но и място за привличане на млади хора, които да отворят сърцето и душата си за наука.
Директорът на ИЕМПАМ-БАН доц. Ивелин Владов произнесе слово в чест на годишнината на музея. Приветствие от името на президента Илияна Йотова произнесе Милена Димитрова от администрацията на президента. Заместник-председателят на БАН проф. Щелиян Щерионов поздрави учените и даде висока оценка за научната стойност на изложбата. „Градът на мъртвите“ не е само метафора, а е поле за диалог – между поколенията, между личното и общественото, между живота и неговите следи, каза в словото си проф. Щерионов. 
На откриването присъства и проф. Галя Станева, научен секретар направление „Биомедицина и качество на живот“.
Авторите на изложбата акцентираха върху запазването на културно-историческото наследство в селищата, където са регистрирани паметниците, чрез провокиране на интереса към нематериалното културно наследство на локалните общности.
