Академичен семинар „Актуални проблеми на науката“ на САЧК
2026 г.
Тема: „Някои актуални проблеми на наказателната политика в Република България“
Лектор: чл.-кор. Борис Велчев
Дата: 19.02.2026 г.
В лекцията ще бъдат разгледани отделни въпроси, свързани със създаването и провеждането на наказателната политика в Република България. Ще бъде направен кратък анализ на обществената среда, в която се създава тази политика и чии потребности се стреми да задоволи.
Ще бъдат разгледани и някои тенденции в законодателството, както и чия е отговорността за ефективността на противодействието на престъпността. Специално внимание ще бъде отделено на ролята и мястото на полицията и прокуратурата в провеждането на държавната наказателна политика и каква е разликата между разкриването и разследването на престъпленията.
Клише ли е изразът „противодействие на организираната престъпност и корупцията“ и има ли държавата достатъчно средства да го прави ефективно? И още едно клише – дали наистина всичко зависи от главния прокурор?
Ще бъде предложен и един опростен модел на наказателна политика, в която основна роля има превенцията на престъпността, пълноценното използване на административно-наказателната репресия и създаването на наказателни състави по нов модел, който да разглежда наказателното право като ultima ratio.
Тема: „Актуални научни изследвания и иновации в българските храни от животински произход“
Лектор: чл.-кор. Стефан Драгоев
Дата: 22.01.2026 г.
Качеството, безопасността и функционалността на храните от животински произход са злободневни и широко коментирани теми в съвременното общество. Настоящата лекция представя редица актуални научни изследвания и иновации в българските храни от животински произход, проведени през последното десетилетие. Лекцията запознава с научни изследвания проведени относно: инхибиране на процесите на липидна пероксидация в колбаси чрез оптимизиране на състава на смеси от вложените натурални антиоксиданти биологично активни вещества; редуциране на съдържанието на нитрити в месни продукти и създаване на нови функционални месни продукти, обогатени с натурални антиоксиданти; намаляване на добавеното количество нитрити в традиционни варени и сурово-сушени колбаси; приложение на фитонутриенти от антиоксидантен тип като фуражна добавка и на алтернативни протеинови източници от инсекти при хранене на селскостопански животни и птици; проучвания на възможностите за използване на инсекти като алтернативен протеинов източник за хранителни добавки в месни продукти; оползотворяване на мъжки пилета от яйценосно направление като алтернативен източник на птиче месо; създаване на ядливи покрития и филми за удължаване срока на годност на прясна риба; изследвания за приложение на ултрабързо преохлаждане (подмразяване), акустично подпомогнато замразяване и радиочестотна обработка за съхраняване на качеството и безопасността на храни от животински произход; нови технологии за оползотворяване на страничен продукт от яйчен белтък за технически цели и сравнително изследване и класифициране на български липов мед. Представени са тенденциите и насоките за бъдещи научни проекти.
2025 г.
Тема: „Кога да дойда и дали да си отида или как клетките поддържат стабилността на генома“
Лектор: доц. Стойно Стойнов
Дата: 20.11.2025 г.
В една клетка за 24 часа настъпват десетки хиляди едноверижни ДНК скъсвания, десетки двойноверижни ДНК скъсвания, както и хиляди разнообразни базови модификации. В човешкия организъм има около тридесет трилиона клетки а дори единично двойноверижно ДНК скъсване, в една клетка, може да предизвика геномна нестабилност и да отключи ракова трансформация. Ето защо клетките са развили мощни механизми, които съхраняват целостта на генома в хода на три основни процеса – поправка на ДНК, коректното удвояване на генетичната информация (репликация), както и равномерното разпределение на хромозомите по време на митоза (хромозомна сегрегация). В допълнение много противотуморни препарати директно увреждат ДНК или инхибират гореописаните процеси, за да елиминират селективно ракови клетки.
Учените показаха че стотици белтъци, участват в поддържането на геномната стабилност, но знанията ни относно динамиката на процесите в които те участват са ограничени. Лабораторията по геномна стабилност използва съвременна микроскопия на живи клетки, комбинирана с лазерна микро манипулация и оригинални подходи за анализ на изображения, за да измери кинетиката на биохимичните реакции, отговорни за съхраняване на геномната стабилност. По този начин групата ни измери кинетиката на натрупване и премахване на белтъци на местата на ДНК увреждания, както и на местата на спиране и рестарт на репликационната вилка, което хвърли светлина върху механизмите, предотвратяващи геномна нестабилност, и повлияването им от конкретни противотуморни терапевтици. В допълнение, групата ни разработи метод за проследяване и идентификация на единични хромозоми в хода на митоза, което ни позволява да изследваме динамиката на процесите, въвлечени в правилното протичане на хромозомната сегрегация.
В лекцията ще бъдат представени и възможностите в новия „Център за биомедицински изследвания и технологии“ (BioMedRTC) към Института по молекулярна биология (БАН), който ще бъде създаден в колаборация с Институт Кюри (Париж) и Макс Планк по клетъчна молекулярна биология и генетика (Дрезден), и ще бъде финансиран по програма ПНИИДИТ.
Тема: „Дизайн и приложения на нови антибактериални агенти, базирани на химерни антисенс олигонулекотиди като нов напълно рационален подход за създаване на антибиотици“
Лектор: проф. д-р Роберт Пенчовски
Дата: 23.10.2025 г.
През последните няколко десетилетия антибиотичната резистентност се очертава като значително предизвикателство за съвременната медицина поради нарастването на броя на патогенни бактериални щамове, устойчиви към всички известни антибиотици [1]. Смъртността причинена от резистентни бактериални щамове, в световен мащаб нараства, а заедно с това се повишава необходимостта от създаване на нови антибиотици. Ние създадохме поредица от антисенс олигонуклеотиди (АСО-и), които инхибират растежа на паногенни за човека бактерии като нови антибактериални агенти. АСО-ите са проектирани специфично да се свързват с рибопревключватели, които се намират в генома на почти всички патогенни за човека бактерии. Повечето бактериални рибопревключватели са разположени в 5′-нетранслирания район (5′-НТР; 5′-untranslated region – 5′-UTR) на информационни рибонуклеинови киселини (иРНК; messenger RNAs – mRNAs) [2]. Повечето от тях функционират като алостерични цис-действащи елементи, контролиращи генната експресия на важни за бактерията гени. До днес няма данни за открити рибопревключватели в човешкия геном, което ги прави подходяща мишена за създаване на нови антибактериални агенти.
Рибопревключватели регулират синтеза на жизненоважни клетъчни метаболити в различни патогенни бактерии по механизма на обратната негативна връзка – свързват се директно с крайния метаболит от биосинтетичния път. Контролът на генната експресия се осъществява на ниво транскрипция или транслация. Чрез използване на рибопревключватели като мишени ние разработваме иновативни стратегии за създаване на нови антибактериални агенти, които биха могли да се приложат и срещу резистентни към антибиотици бактерии [3-7]. Това допринася за развитието на по-ефективни методи за създаване на нови антибактериални агенти. Дизайнът на АСО-ите се базира на изцяло биоинформатичен анализ, чрез който прецизно се определя нуклеотидната им последователност с цел специфично свързване с таргетния рибопревключвател [8, 9]. АСО-ите са химически модифицирани, за да се повиши тяхната ефективност, както и устойчивост спрямо действието на нуклеазните ензими в клетката. Освен това АСО-ите се свързват с клетъчно проникващ пептид (КПП; cell penetrating peptide – CPP), чрез който проникват в клетката – както в Грам-отрицателни и Грам-положителни бактерии, така и в еукариотни клетки. Освен рационалния дизайн на АСО-и ние избираме конкретни рибопревключватели и други иРНКи като мишени за тях по чисто рационални биоинформатични критерии [10].
Благодарности: Настоящите изследвания в лабораторията на проф. Пенчовски са подкрепени от грант KP-06-H63/1/13.12.2022, финансиран от Българския Национален Фонд „Научни изследвания“ на (BNSF).
Тема: „Фармакологично проучване на природни продукти като мултитаргетни терапевтични модалности при експериментални модели на незаразни болести“
Лектор: чл.-кор. Георги Момеков
Дата: 21.09.2025 г.
Незаразните болести (НзБ), включващи сърдечно-съдови и метаболитни заболявания, захарен диабет, астма и злокачествени тумори, са водеща причина за смъртност в световен мащаб, като според данни на Световната здравна организация са отговорни за приблизително 71% от всички случаи. Тази тревожна статистика налага необходимостта от разработване на нови, иновативни фармакотерапевтични подходи, които да повишат ефективността на лечението и да намалят нежеланите ефекти. В рамките на Стратегическата програма за научни изследвания и иновации на МУ–София, финансирана от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (проект № BG-RRP-2.004-0004-C01), научноизследователската група PHOENIX-NCD е фокусирала своите усилия към идентифициране и фармакологично охарактеризиране на природни продукти като потенциални мултитаргетни терапевтични модалности при експериментални модели на НзБ. Проучванията обединяват фитохимичен анализ, метаболитно профилиране и цялостна фармакологична оценка на екстракти и биологично активни вещества при модели на неопластични заболявания, включително мултирезистентни форми, метаболитен синдром със свързани състояния като захарен диабет тип 2, хипертония, както и възпалителни и дегенеративни процеси, артрит и болка. Чрез този интердисциплинарен подход проектът цели да създаде експертен изследователски хъб за доказателствено базирана фармакология на природните продукти и да подпомогне разработването на нови терапевтични стратегии за контрол на незаразните болести. В рамките на лекцията ще бъдат представени ключови данни от проведените фармакологични проучвания.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Механизми на редките болести (от структурни промени в генома до функционални последствия)“
Лектор: проф. Стефан Димитров
Дата: 12.06.2025 г.
Редките заболявания се наричат редки, когато засягат по-малко от един човек на 2000. Повече от 30 милиона европейци страдат от тях. Към днешна дата са идентифицирани 7-8 хиляди редки заболявания, като огромното мнозинство е с неизвестен произход. Повече от 90% от редките заболявания са без лечение. Редките заболявания представляват сериозна заплаха за човешкото здраве и разбирането на молекулярната етиология на тези заболявания е от първостепенно значение.
Тук ще представя накратко някои от нашите данни за механизма на синдрома на Рет (RS), много тежко рядко заболяване на нервната система и на развитието. Генетичната причина за заболяването е определена като загуба на функция на метил-CpG свързващия протеин 2 (MeCP2). Въпреки това, точният механизъм, по който загубата на функция на този протеин причинява това тежко заболяване, не беше ясен. В противовес на съществуващото догматично схващане, че MeCP2 се свързва с CpG-съдържащи последователности, ние наблюдавахме, че MeCP2 специфично разпознава и се свързва както in vitro, така и in vivo с хидроксиметилирани CA повтори. Освен това демонстрирахме нова функция на MeCP2 като организатор на структурата на хромозомата в хроматинови домени, асоциирани с ядрената ламина. Следователно, MeCP2 организира архитектурата на хроматина, и синдромът на Рет е всъщност епигенетично заболяване.
След това ще опиша новоразработен интердисциплинарен подход за разкриване на молекулярната етиология на редките заболявания и приложението му при анализиране на молекулярния произход на синдрома на Рахман (RMNS). RMNS е наскоро описано разстройство на развитието, причинено от изместване на рамката на четене в гена за линкерния хистон H1.4, което води до скъсен C-терминален домен (CTD) с намален положителен заряд. Чрез използване на рентгеново разсейване под малък ъгъл, аналитично ултрацентрифугиране и криоелектронна микроскопия установихме, че мутацията предизвиква по-разтегната, гъвкава конформация на редиците от нуклеозоми, проявявайки поведение на фазово разделяне, подобно на тези, при които липсва H1.4. Симулации с молекулярна динамика, подкрепени от FRET анализ, показват, че мутиралият CTD разпознава по-къса дължина на линкерната ДНК, водейки до по-отворена нуклеозомна конформация. Съответно, мутацията значително увеличава подвижността на H1.4 в ядрото на клетките. Комбинираните данни от множество подходи предполагат, че мутациите при RS променят генната експресия по време на развитието, вследствие на релаксирано състояние на хроматина. Това предположение беше допълнително подкрепено от серия експерименти на геномно ниво, чрез набор от “омикс” подходи, включително ATAC-seq, RNA-seq и ChIP.
Накрая ще обобщя целите и предварителните данни по нов проект, фокусиран върху възпалителните болести на червата при деца (VEO-IBD).
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Интелектуалците днес в България и делото на светите братя Кирил и Методий – прибежище, утешител, надежда“
Лектор: чл.-кор. Теодора Димова
Дата: 22.05.2025 г.
Каква е връзката между интелектуалците днес и светите братя Кирил и Методий? Разпознаваме ли днес тяхното дело, така дисперсно разпръснато във всички прояви на обществото и нацията ни или мислим за тях като исторически артефакт от 9-ти век, поставен зад стъклена витрина. С какво друго присъстват в нашия съвременен живот освен че всяка година на 24-ти май поднасяме цветя пред техните паметници? За просветители ли ги считаме днес или за агитатори на Православието? В какво се крие трудно артикулируемата разлика между религия и идеология?
Тема: „Сирия след Асад: ролята на новия лидер Ахмед Шараа, етноконфесионализмът и фактори на външно влияние“
Лектор: чл.-кор. Владимир Чуков
Дата: 10.04.2025 г.
На 8 декември 2024 г. в Сирия президентът Башар Асад беше свален, с което се сложи край на 53-годишното управление на фамилията Асад и на партията Баас. Военната операция е била подготвена повече от година, но тя е извършена почти мълниеносно, само за 10 дни, от бунтовниците от Хаят Тахрир аш Шам (ХТШ), чийто лидер Ахмед Шараа от 2011 г. беше познат единствено с джихадисткото си име Абу Мохамед ал Джолани. Той е създател на салафитоджихадистката групировка фронта „ал Нусра“, която работи заедно с лидера на ИДИЛ Абу Бакър ал Багдади за институционализиране на халифат и прилагане на шариата. Впоследствие обаче той се разграничи от ИДИЛ и полага клетва за лоялност към Айман Зауахири, лидера на Ал Кайда. През 2016 г. ал Джолани скъса връзките си с Ал Кайда и преименува формацията си на фронт „Фатх аш Шам“, а година по-късно – на ХТШ. Ликвидирайки или приобщавайки множеството ислямистки организации в провинция Идлиб, той успява да координира действията си със съседна Турция, която упражнява контрол върху 5% от територията на арабската страна.
През декември 2024 г. Ахмед Шараа назначи ново правителство като разпусна всички милиции, в това число и неговата ХТШ. На 25 януари 2025 г. той бе обявен за президент, а на 3 март 2025 г. е избран за президент на Сирийската арабска република през преходния период. Според приетата конституционна декларация той ще продължи 5 години и държавата ще бъде ръководена от силна президентска институция. Представители на някои малцинства, които се стремят към децентрализирана държава обвиниха Шараа, че властта му е почти абсолютна и повтаря управлението на Асад.
Едно от най-важните предизвикателства е етноконфесионалната специфика на обществото. Практически един от завещаните от колониалното управление на Франция проблеми е фаворизирането на малцинствата за сметка на сунитското мнозинство. След отстраняването на Асад, който е представител на алауитите, новото управление трябва да намери баланса между отделните групи. Особено трудно е приобщаването на подкрепяните от САЩ и Европа кюрди, чиито военни и граждански структури управляват почти самостоятелно около 20% от страната. Иредентистки настроени са и друзите на юг, които са ухажвани от Израел, поради присъствието на такова малцинство в еврейската държава. В същото време по крайбрежието алауитите предизвикаха бунтове, стимулирани от Иран и Хизбула.
Пред новата власт се очертават множество предизвикателства. Необходимо е да се изгради равновесие между сунити, християни, алауити, друзи, кюрди, туркмени и други, за да бъдат зачетени правата на малцинствата и да се създаде стабилна демокрация по собствен модел. Такива са условията, поставени от международната общност, за да бъдат вдигнати санкциите, ерозиращи сирийската икономика. Паралелно с това трябва да се намери балансът между амбициите на световните сили – САЩ, Европа (Франция заедно с Германия и Великобритания) и Русия, на регионалните фактори (спечелилата Турция, навлизащия Израел, загубилия Иран и богатите страни от Персийския залив), както и да се изгради формула на добросъседство с Ливан, Ирак и Йордания.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Geometry of Numbers (Геометрия на числата)“
Лектор: проф. Юри Чинкел
Дата: 10.03.2025 г.
How many ways are there to represent a positive integer as a sum of 5 squares? The solution of this problem by the 18-year-old Hermann Minkowski earned him the prestigious Mathematics Prize of the French Academy of Sciences. More importantly, it marked the beginnings of Geometry of Numbers, which studies intricate interactions between lattices and geometric shapes. In this framework, solutions of diophantine equations are interpreted as rational or integral points. The existence and distribution of such points are tightly linked to global geometric and topological invariants of algebraic varieties described by these equations. In turn, the geometric invariants involve hidden symmetries, polytopes, and volumes. I will describe key ideas, concepts, and recent applications of this fascinating theory.
Тема: „Роля на инфламазомите в човешката патология отвъд имунологичната парадигма“
Лектор: чл.-кор. Сорен Хайрабедян
Дата: 23.01.2025 г.
Инфламазомите са многокомпонентни протеинови комплекси, чието формиране води до активиране на каспаза-1 и последващото освобождаване на цитокини, като интерлевкин-1β и интерлевкин-18. Традиционно се разглеждат като ключови регулатори на вродения имунен отговор, основно в имунни клетки – макрофаги и дендритни клетки. Развитието на съвременната клетъчна биология обаче ни разкрива, че инфламазомите могат да се активират и в неимунни клетки, което отваря врата към тяхното „неканонично“ участие в широк спектър от човешки патологии.
Съвременните проучвания показват, че дисрегулацията на инфламазомите може да има пряка роля в увреждането на тъканите по време на репродуктивните процеси, в прогресията на КОВИД-19, в преждевременното стареене на клетките и дори във формирането на злокачествени тумори. Допълнително, те се свързват с редица асептични възпалителни процеси в различни органи, където отдавна не се предполагаше тяхното участие. Тези научни открития променят коренно гледната точка, че активността на инфламазомите е запазена само за имунни клетки и поставят въпроса как да бъдат контролирани в по-широк биологичен контекст.
Но накъде вървят изследванията, свързани с инфламазомите? Възможно ли е чрез специфична модулация да се противодейства на прекомерната им активност? Какви терапевтични стратегии можем да очакваме в близко бъдеще и как те ще променят подхода ни към различни възпалителни, дегенеративни и онкологични заболявания? Цел на настоящата лекция ще е да покаже как тези открития проправят път към нови терапии, основани на прецизното модулиране на инфламазомите и да ни даде поглед в бъдещето на клиничната практика в тази област.
2024 г.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Как кардиологията стана наука? Последните 50 години.“
Лектор: чл.-кор. Асен Гудев
Дата: 21.11.2024 г.
Сърдечно съдовите заболявания (ССЗ) продължават да бъдат водеща причина за заболеваемост и смъртност в индустриалния свят. По данни на Европейското кардиологично дружество от ССЗ в Европа умират повече от 1,8 милиона души годишно – цифра равна на населението на Виена. Най-новите данни изчисляват, че преките и косвените разходи за ССЗ костват на икономиката на ЕС приблизително 210 милиарда евро годишно.
България е една от страните с най-висока смъртност, като особено тревожен е фактът, че у нас преждевременната смъртност (преди 65 г. възраст) е четири пъти по-висока от средната за ЕС и 8 пъти по-висока от тази в страните с най-добри показатели (Скандинавия и Испания) .
Епидемията от ССЗ започва във втората половина на ХХ век и достига своя пик към 80-те години на миналия век. Високата смъртност и заболеваемост от ССЗ, както и тяхното широко разпространение, поставят големи предизвикателства пред кардиологичната общност. В средата на 80-те години се провеждат първите големи рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания за лечение на инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и други социално-значими заболявания. Резултатите от тези проучвания и тяхното въвеждане в практиката променят драматично лечението на тези заболявания, което довежда до значително подобряване на прогнозата. Първото участие на България в такива големи международни проучвания става в началото на 90-те години под ръководството на акад. Чудомир Начев.
В наши дни във фаза 3 на клиничните проучвания навлизат, включително и у нас, все повече медикаменти, базирани на РНК терапия, както и други медикаменти, повлияващи изключително ефективно, както редки болести, така и широко разпространени социално значими заболявания.
В лекцията ще бъдат представени основни етапи в развитието на кардиологичната наука и практика, както и приносът на България в този процес.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Предимства и недостатъци на биоенергията за преодоляване на глобалното затопляне“
Лектор: чл.-кор. Станислав Василев
Дата: 20.06.2024 г.
Предмет на лекцията е ролята на биоенергията за преодоляване на глобалното затопляне и произтичащите впоследствие климатични промени. Цел на Парижкото споразумение е задържане на глобалното затопляне ≤ 1,5-2°C до 2100 г., а за ЕС е намаляване с 55% на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. и нулеви CO2 емисии от изкопаеми горива до 2050 г. Биомасата е силно атрактивен енергиен ресурс понастоящем, тъй като тя е възобновяем и C-неутрален източник на енергия, който може да допринесе за постигане на поставените цели. Световният годишен добив на биомаса е 112-220 Gt, но само 3-6% от нея се оползотворяват за енергийни нужди в момента. Над 97 % от биомасата се използва за изгаряне, в резултат на което се получават огромни количества пепел (480 Мt годишно), която се оползотворява твърде ограничено в индустрията. В настоящата лекция се акцентира основно върху състава и свойствата на биомасата и пепелите от биомаса, а също така и върху техноложките и еколожките предимства и недостатъци, свързани с тази суровина и отпадните и продукти. На базата на собствени химични и минераложки класификации на неорганичното вещество в различни типове биомаса са посочени и потенциалните направления за оползотворяване на биомасата и пепелите от биомаса. Изтъкнато е, че задържането на глобалното затопляне (<1,5-2 ˚С) може да се постигне чрез улавяне и съхранение годишно на 4 Gt CO2 до 2040 г. и 6 Gt CO2 до 2050 г. Установено е, че значителни количества СО2, отделени при изгарянето на изкопаеми горива, могат да се редуцират чрез увеличаване употребата на възобновяема и С-неутрална биоенергия от устойчиви биогорива. Така например, ежегодно около 6 Gt CO2 емисии могат да се редуцират от въглищните ТЕЦ (общо около 15 Gt), ако 40% от въглищата се заместят от биомаса. В допълнение, пепелите от биомаса улавят и CO2 от атмосферата по време на съхранението и изветрянето им. Така например, ако отделените пепели от биомаса в бъдеще са 1 Gt ежегодно, то допълнително около 200 Mt атмосферен CO2 годишно ще се уловят и съхранят перманентно и безопасно под формата на карбонати в пепелите от биомаса. В заключение е изтъкнато, че технологичните недостатъци при оползотворяване на биомасата доминират над предимствата в сравнение с останалите изкопаеми горива, но въпреки това, основните екологични, икономически и социални преимущества компенсират технологичните и други бариери, предизвикани от неблагоприятния състав и свойства на биомасата.
Тема: „Зелената архитектура и опазването на културното наследство в България“
Лектор: проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов
Дата: 16.05.2024 г.
Какво се крие зад феномена „Зелена архитектура“? В архитектурен дебат беше изложена тезата, че една от най-зелените сгради на света е Атинският Акропол. Аргументи за това са красотата и изяществото, непреходната функционалност на сътворена изцяло с природни материали архитектурна творба. Характеристики, които са спестили на човечеството неколкократно събаряне на обекта през вековете, построяване на други такива на това място и изливането на нови и нови кубически метра бетон до наши дни, което би довело до още по-голяма дупка в озоновия слой.
Как да защитим и пренесем във времето хилядолетното културно наследство на България? Далече от тезата, че „красотата ще спаси света“ трябва да отбележим, че хармонията в традиционната българска архитектура в градове като Търново, Пловдив, Копривщица, Мелник и др. със сгради вписани деликатно в природния пейзаж, изградени в годините назад изцяло с възобновяеми материали – камък, тухли и дърво не може да бъде замествана с парадигмата „устойчива архитектура“.
Въпреки пакта за стабилност и плана за възстановяване и устойчивост унищожаването на заобикалящата ни среда продължава сякаш имаме друга резервна зелена планета. Как съвременната ни архитектура отговаря на тези предизвикателства?
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Въвеждане и развитие на ендоваскуларното лечение на мозъчно-съдови заболявания в България“
Лектор: проф. дмн Станимир Сираков
Дата: 18.04.2024 г.
През последните пет десетилетия се утвърдиха два основни метода за лечение на мозъчните аневризми – мирковаскуларната неврохиругия и ендоваскуларната терапия. Непрекъснатият напредък в образната диагностика, познанията в неврорентгенологията и развитието на техническия инструментариум променят тенденциите в лечението на тази патология в полза на интервенционалната ендоваскуларна терапия.
Към настоящия момент ендоваскуларната терапия се предпочита като метод за лечение на мозъчносъдовите заболявания пред хирургичните техники. Съвременните емболизационни устройства позволяват лечението на дори най-комплексните и труднодостъпни интракраниални аневризми с или без наличието на мозъчен кръвоизлив.
Развитието и утвърждаването на тази „безкръвна мозъчна хирургия“ в България не беше безпроблемно. Въпреки фармакоикономическите, логистичните и техническите предизвикателства, се радваме да констатираме, че българските пациенти вече имат достъп до високотехнологично и модерно лечение на тази патология.
Целта на настоящата лекция е да разгледа основите на тази съвременна медицинска практика, процеса на въвеждането й на българската медицинска сцена и да докладва развитите от нас иновативни методики, устройства и резултати в световната практика.
„Какво разбираме под термина интелектуална хирургия?“ - акад. Григор Горчев - 21.03.2024 г. +YouTube
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Какво разбираме под термина интелектуална хирургия?“
Лектор: акад. Григор Горчев
Дата: 21.03.2024 г.
В средата на 80-те години на миналия век се наблюдава ескалиращ интерес по отношение на новите технологии, след което се достигна плато в тяхното развитие. Причината е в продължителното и трудно обучение на лекарите на минимално инвазивни техники предвид спецификата на самата материя. Всеки хирург е редно да използва минимум два достъпа, а в настоящето – и надграждане с роботизирани системи.
Съвременната хирургия търпи развитие – отворена, лапароскопска и роботизирана. В момента е актуален и терминът „интелектуална хирургия“, развиваща се на базата на съвременните технологии. Съвременният хирург трябва да притежава основно интелект, пространствено мислене и познания за анатомията на структурите, с които работи.
Тема: „Нови хоризонти в онкофармакологията на природните продукти през призмата на 2024 г.“
Лектор: проф. дфн Георги Момеков
Дата: 07.03.2024 г.
Химиотерапията на онкологичните и онкохематологичните заболявания има основно значение за контрола върху туморния процес и постига лечебен ефект при някои локализации и нозологични единици. На днешния етап на фундаменталното познание и внедрени технологии на комбинаторната химия и методи за експресен биологичен скрининг стана възможно бързо да бъдат идентифицирани и валидирани принципно нови клетъчни и молекулни мишени в онкофармакологията и да бъдат разработени прицелно действащи иновативни лекарства. Основна алтернатива на комбинаторния синтез и на рационалния лекарствен дизайн е търсенето на БАВ от растителен произход. Този изключителен интерес е свързан с това, че броят на детайлно проучените лечебни растения е много малък и растенията на практика остават един неизчерпаем източник на биологично активни вещества и прототипни химични структури. От друга страна, ензимните системи на растенията им позволяват да синтезират изключително сложни молекули, които практически не могат да бъдат получени в лабораторни условия. Природните продукти с антинеопластична активност заемат значителна част от пазара на онкологични продукти и имат важен принос за ефективната химиотерапия на малигнените тумори. Наред с това в последното десетилетие са комерсиализирани редица нови лекарства – природни продукти или техни полусинтетични аналози, в т.ч. епотилони, рапамицинови аналози, имуноконюгати на моноклонални антитела с майтанзиноиди, калихеамицини, доластатини, както и нови генерации на известните класове природни цитостатици – антрациклинови антибиотици, Vinca алкалоиди, кампотецини и таксани.
В лекцията ще бъде направен актуализиран преглед (до 2024 г.) на основните класове природни и полусинтетични цитостатици, техните фармакологични и токсикологични характеристики, както и на фармацевтичните проблеми свързани с тяхното разработване и комерсиализиране. Ще бъдат представени и собствени изследвания в областта на онкофармакологията на няколко класа растителни вторични метаболити, охарактеризирани като съединения с антинеопластична активност, модулатори на множествената лекарствена резистентност или като средства за намаляване на страничните ефекти, асоциирани с противотуморната терапия.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Липидна пероксидация: качество и безопасност на месните и рибни храни“
Лектор: чл.-кор. Стефан Драгоев
Дата: 22.02.2024 г.
Окисляването на липидите от месните и рибните храни е феномен, който е широко обсъждан от научната общност. Въпросът за окислението на мускулните липиди под влияние на активни радикали видове, вкл. и такива на кислорода, привлича вниманието на изследователите повече от век. Липидната пероксидация е дискутирана, като един от вероятните фактори влияещи върху качеството и безопасността на месото и рибата.
Иницииране на липидно, пигментно и протеиново окисление в месото се установява още от момента на първична кланична обработка на животните, и респ. по време на улова на рибата. Като основен фактор, който влияе върху процесите на иницииране на липидна пероксидация се сочи стресът изпитван от кланичните животните по време на тяхното транспортиране, предкланично третиране, подвеждане към кланичните зали, неправилно или непълно зашеметяване и клане.
Иницииране на окислителни процеси в липидната фракция на месото е установено и при следващи технологични операции: охлаждане, хладилно съхранение, разфасоване и транжиране на трупното месо и на рибата.
По-нататъшните фази на липидната пероксидация (развитие, продължаване и прекъсване на верижно-радикаловите реакции), се наблюдават при последваща технологична преработка на месото и рибата, както и по време на съхранение на готовата опакована продукция.
Тази лекция има за цел да направи кратък обзор на естеството на липидното окисление в месните и рибните храни. В резюмиран вид са представени възможните механизми за иницииране на свободно-радикаловите процеси и за по-нататъшно разпространение на окислителните процеси в мускулните липиди.
Лекцията проследява механизмите, инхибиращи окислителните процеси, посочва се каква роля играят промените в окислителните липидни субстрати, прооксидантната активност и антиоксидантната защитна система на мускулната тъкан по време на трансформацията й в месо. Специално внимание е обърнато на естествената антиоксидантна защитна система.
Разгледани са хранителните фактори, влияещи върху стабилността на месните и рибните липиди, в т.ч. и приложението на различни натурални антиоксиданти.
Предоставен е кратък литературен обзор на окислителната стабилност и безопасността на месните и рибни продукти.
Проследено е влиянието на окислителните процеси върху качеството на месните и рибните храни, включително промените в аромата, вкуса, цвета и текстура на месото и рибата.
В заключение, лекцията представя информация за това, как повлиява консумацията на окислени месни и рибни храни върху човешкото здраве, особено във връзка с автоокислителните процеси на холестерола?
Обсъжда се вероятността от проява на коронарни сърдечно-съдови заболявания, мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда, канцерогенеза и други социално-значими заболявания, свързани с оксидативния стрес след консумация на месо и риба в състояние на липидната пероксидация.
Направен е извода, че са необходими допълнителни изследвания, за да се формулират подходящи технологични подходи и решения с цел редуциране на риска от химични опасности, причинени от инициирането и разпространението на верижно-радикалови реакции на липидна пероксидация в месните и рибните храни.
Вместо заключение, са направени препоръки за практиката, под формата на съвети към потребителите.
Тема: „Изкуствен интелект в неврологията“
Лектор: проф. дмн Димитър Масларов
Дата: 08.02.2024 г.
Изкуственият интелект (ИИ) се отнася до симулация на човешка интелигентност в машини, които са програмирани да мислят и учат като хора. Това е широко поле от компютърни науки, което включва разработването на алгоритми, софтуер и хардуер, за да позволи на машините да изпълняват задачи, които обикновено изискват човешка интелигентност. Тези задачи включват решаване на проблеми, разпознаване на образи, разпознаване на говор и изображения, разбиране на езика, вземане на решения и други. Технологиите на ИИ включват различни подобласти, включително машинно обучение, дълбоко машинно обучение, обработка на естествения език, компютърно зрение и роботика.
ИИ има разнообразни приложения, от самокари и медицинска диагностика до виртуални асистенти, автоматизирана клиентска поддръжка и финансов анализ. ИИ има нарастващо присъствие в областта на неврологията, предлагайки иновативни решения, които помагат на невролозите в диагностицирането и лечението на различни неврологични заболявания. Ето някои от тях:
Диагностика. Анализ на изображения – ИИ може да анализира медицински изображения, като магниторезонансни и компютърни томографии, за да открие аномалии и да помогне при диагнозата на състояния като мозъчни тумори, инсулти и множествена склероза.
Анализ на електроенцефалограми (ЕЕГ). ИИ може да помогне при интерпретацията на ЕЕГ чрез идентифициране на шаблони, свързани с епилепсия и други неврологични заболявания.
Предиктивен анализ. Предвиждане на прогресирането на заболявания: ИИ може да анализира данни на пациенти и предишни изследвания, за да предвиди прогресирането на невродегенеративни болести като болест на Алцхаймер и Паркинсон, което позволява по-активни и персонализирани лечебни планове.
Оптимизация на лечението. ИИ може да помогне на невролозите да направят препоръки за лечение, основани на данните на пациентите, включително опции за медикаментозно лечение, дозировка и потенциални странични ефекти.
Дълбока мозъчна стимулация. ИИ може да оптимизира параметрите на методиката за пациенти с двигателни нарушения, като болест ва Паркинсон, за подобряване на управлението на симптомите.
Дистанционен мониторинг. ИИ – усъвършенствани устройства за носене могат непрекъснато да мониторират пациенти с неврологични заболявания, да откриват епилептични припадъци и да предоставят данни в реално време едновременно на пациентите и на медицинските служители.
Медицински записи и научни изследвания. ИИ може да извлича ценни данни от неструктурирани текстови данни в медицински записи и научни статии, което помага при клиничните решения и изследователските усилия.
Телемедицина. Дистанционни консултации, платформи за телемедицина, подпомагани от ИИ, могат да помогнат на невролозите да предоставят консултации и да мониторират пациентите отдалеч, увеличавайки достъпа до специализираната грижа.
Откриване на нови лекарства. ИИ може да ускори идентификацията на потенциални цели за лекарства за неврологични заболявания, което ще улесни и поевтини разработването на нови терапии.
Преизползване на лекарства. ИИ може да идентифицира вече съществуващи лекарства с потенциал да лекуват неврологични заболявания, като предложи икономични и по-бързи възможности за лечение.
Неврорехабилитация. Въвеждането на персонализирани планове при пациенти, които се възстановяват от неврологични нарушения или операции, като коригира упражненията и терапията в зависимост от напредъка.
Ранно откриване на неврологични заболявания. ИИ може да анализира различни източници на данни, включително когнитивни оценки, генетика и фактори на начина на живот, за да открие ранни признаци на неврологични заболявания, което позволява ранно вмешателство и по-ефективна профилактика.
Изследвания и анализ на данни. С помощта на ИИ могат да се обработват и анализират големи набори от данни, включително геномика, за да се разкрият нови познания за генетиката и основните причини на неврологичните заболявания.
ИИ в неврологията продължава да се развива и неговият потенциал непрекъснато се разширява. Важно е да се гарантира обаче, че системите на ИИ в тази област са строго тествани, валидирани и интегрирани в клиничната практика с необходим надзор, за да се поддържа безопасността на пациентите и защитата на данните.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Иновации и нововъзникващи технологии в областта на неврохирургията“
Лектор: чл.-кор. Николай Габровски
Дата: 18.01.2024 г.
Неврохирургията е високотехнологична специалност прилагаща хирургични методи и средства за лечение на заболяванията и травмите на централната (главен и гръбначен мозък) и периферна нервна система.
Значителния напредък, който неврохирургията претърпя през последните десетилетия се дължи предимно на някои технологични нововъведения като операционния микроскоп, микрохирургичния инструментариум, ендоваскуларните техники, 3Д принтирането, невронавигацията, различни гръбначни инструментации и други. Тези научни и технологични нововъведения промениха и оформиха облика на съвременната неврохирургия и позволиха да разширим значително спектъра на лекуваните заболявания. Дадоха ни възможност по един много по-сигурен и ефективен начин да сме полезни за пациентите с различни съдови, гръбначни, онкологични заболявания и травма.
Но накъде отива неврохирургията? В какви области ще се развива? Как ще се отрази цифровата революция и т. нар. „изкуствен интелект“ на неврохирургичната практика? Ще бъде ли възможно парализиран пациент да проходи отново? Ще можем ли да възстановим загубени говорни функции?
Цел на настоящата лекция ще е да разгледа някои от последните достижения в областта на неврохирургията и да се опита да хвърли поглед напред във времето.
2023 г.
„Случайни процеси - история, развитие и приложения“ - чл.-кор. Младен Савов - 07.12.2023 г. +YouTube
Тема: „Случайни процеси – история, развитие и приложения“
Лектор: чл.-кор. Младен Савов
Дата: 07.12.2023 г.
Случайните процеси са съвременен клон на теорията на вероятностите, който търпи бързо развитие поради факта, че тези обекти играят все по-важна роля при моделирането в природните, икономическите и информационните науки, а също така предлагат апарат и понятия, които се оказват изненадващо полезни за добиване на резултати в други области на математиката. В този доклад ще направим кратък исторически обзор на причините, които водят до навлизането на случайните процеси в съвременната наука и ще дискутираме някои от първите явления, които се описват удачно на техния език. Ще дискутираме и някои от текущите приложения на тези обекти с фокус върху аномалните дифузии и Марковските процеси. Накрая ще се спрем накратко на част от най-новите резултати в областта и ще споменем някои от техниките, които се използват за изучаването на стохастичните процеси. Ще разгледаме и най-общи връзки с други клонове на математиката.
Тема: „Полимерни носители за нанотерапия“
Лектор: проф. Петър Димитров Петров
Дата: 23.11.2023 г.
Развитието на нанотехнологиите допринесе за значителен напредък в разработването на наноносители за доставяне на лекарствени вещества. Уникалните характеристики на наноносителите, като малък размер, in vivo стабилност, (мулти)функционалност и др., дават възможност да се преодолеят редица проблеми свързани с ниска разтворимост и бионаличност на активното вещество, химическа нестабилност, неблагоприятно биоразпределение, резистентност, неспецифично действие и токсичност. Така, с помощта на наноносители може да се повиши значително ефективността на терапията, да се редуцират страничните ефекти и да се подобри общото състояние на пациентите. Не на последно място, могат да бъдат спестени огромни средства за разработване и въвеждане в клиничната практика на нови биоактивни вещества.
Полимерите са едни от най-предпочитаните материали за получаване на наноносители поради тяхното разнообразие, биосъвместимост и биоразградимост, възможности за синтез на наноразмерни системи с различна архитектура и предварително зададени физикохимични свойства. Полимерни наночастици се прилагат като носители както на хидрофобни, така и на хидрофилни нискомолекулни лекарствени вещества и биомакромолекули. Модерната полимерната химия и нанотехнологиите разкриват големи възможност за проектиране на мултифункционални наноносители от ново поколение, които могат да преодолеят различни биологични бариери и насочено да доставят терапевтични агенти не само в прицелните клетки, но и в клетъчните органели.
Лекцията е фокусирана върху полимерните наночастици, използвани за разработване на системи за контролирано доставяне на биологично активни вещества и диагностика. Ще бъде представено текущото състояние на наномедицината, с акцент върху практическото приложение на полимерните наноформулировки. Ще бъдат дискутирани фундаменталните проблеми, които се решават с помощта на полимерните наноносители и потенциалните възможности на системите от ново поколение за преодоляване на редица предизвикателствата пред традиционната медицина. В лекцията ще бъдат обобщени и основните приноси на екипа от Института по полимери към БАН за обогатяване на познанията в областта на наномедицината. Ще бъдат представени резултати от научни проекти, изпълнени в сътрудничество с изследователи от други български научни организации, относно разработването на оригинални мултифункционални полимерни наноносители на полифенолни антитуморни агенти и биомакромолекули.
Тема: „Развитието на балканистиката през XX век“
Лектор: чл.-кор. Александър Костов
Дата: 23.11.2023 г.
През настоящата година се навършиха 60 години от основаването на Международната асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (Association Internationale des Études du Sud-Est Européen = AIESEE). Това дава повод да обърнем поглед към развитието на балканистиката през миналия век, както преди, така и след създаването на тази организация.
Тук следва да се припомни, че към началото на 60-те години в проучванията върху по-далечното или по-близко минало на Балканите има вече създадена известна традиция. През предишните няколко десетилетия възникват национални изследователски центрове в тази област в някои от балканските държави. Интерес към тази научна проблематика се проявява и в страни извън региона – в Източна и Западна Европа, САЩ и другаде.
Ето защо, основаването през 1963 г. на Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа може да се оцени като логично продължание от предишните усилия на учените от региона и извън него. Според устава й, тя си поставя за цел „да поощрява научните изследвания в областта на балканистиката и изобщо на Европейския Югоизток и по-специално сред хуманитарните науки, а именно: история, археология, етнография, лингвистика, литература, фолклор, изкуства … от дълбока древност до наши дни“. Асоциацията обединява всички балкански държави и се ползва с подкрепата на ЮНЕСКО. С нейното създаване се стимулира и развитието на изследователските центрове в региона. Сред тях е и Институтът за балканистика при БАН, основан през 1964 г. Неговата поява се вписва в новия етап от развитието на разширяващата се област, която все повече придобива интердисциплинарен характер, съчетаващ методите на хуманитарните и социалните науки при проучването на Европейския Югоизток. До края на 60-те години възникват сродни институции и в другите балканските държави – в Букурещ, Белград и Солун. Именно тези институти са „гръбнакът“ на Международната асоциация и основният двигател за нейната активна дейност още от началния период на нейното съществуване.
Тема: „Растителни инвитро технологии за храни и хранителни добавки: текущо състояние, спекулации и бъдещи перспективи“
Лектор: акад. Атанас Павлов
Дата: 21.09.2023 г.
От незапомнени времена хората са силно зависими от растенията като източници на протеини, въглехидрати и мазнини. Освен това, обемът и гамата от фитохимикали, използвани от съвременното общество (като лекарства, хранителни вещества, козметични добавки и биопестициди), непрекъснато се разширяват. От друга страна, критичните глобални предизвикателства пред човечеството са постигането на устойчиво развитие в контекста на глобалното изменение на климата, ограничения достъп до прясна вода, ограниченото снабдяване с храна и нарастващите енергийни нужди. Тези изисквания стимулират усилията за разработване на нови подходи за производство на метаболити от растителен произход. Растителните инвитро техники, при които растителни клетки, тъкани и органи се култивират при контролирани условия, предлагат ефективни инструменти за устойчиво снабдяване с фито-съставки с намалени енергийни, въглеродни и водни отпечатъци. Предимствата на тази технология пред конвенционалното селскостопанско производство са: 1) независимост от географски и сезонни колебания и различни фактори на околната среда; 2) осигуряване на непрекъснати доставки на продукти с еднакво качество и добив; 3) възможност за производство на нови съединения, които обикновено не се акумулират в родителските растения; 4) ефективност на процесите за изолиране и пречистване на целевите продукти; 5) намалени енергийни, въглеродни и водни отпечатъци и т.н.
Лекцията ще бъде фокусирана върху интегрираните подходи за производство на биологично активни вещества в различни растителни инвитро системи с приложение в хранителни продукти. Ще бъдат очертани текущото състояние, спекулациите и бъдещите перспективи, както и предизвикателствата пред комерсиализацията на продуктите от растителни клетъчни и тъканни култури. Ще бъдат обсъдени специфичните технологични изисквания към рецептурите на крайния продукт. И накрая, ще бъдат представени няколко примера за продукти, разработени в нашата лаборатория, като екологични алтернативни методи за устойчиво производство на растителни добавки с приложение в храните и козметиката.
Тема: „Христо Ботев – великата национална душа“
Лектор: чл.-кор. Иван Гранитски
Дата: 26.06.2023 г.
Христо Ботев е необикновеният образ на епоха, която със своята самоотверженост и дух, бунтуващ се против всякакви казионни, конформистки и ограничителни правила, се противопоставя на гнусната философия на „преклонената главичка, която остра сабя не сече“, на подмазваческото оттърчаване в конака, на ибрикчийското сладострастно блюдолизничене пред силните на деня. Поетът войвода е в същото време и най-възвишената идеалистична контратеза на натруфените, надути и изкуствени цветя на моралистичните компромиси на всеки исторически отрязък, който разчита на ерзаца, а не на оригинала.
В лекцията, посветена на 175-годишнината от рождението на Христо Ботев се прави опит да се отговори на фундаменталния въпрос защо никога не пресеква вълнението пред величието на подвига и делото на този невероятен човек – не само гениален българин, но и личност на Европа и на света? Затова е много важно в навечерието на всяка негова годишнина да си припомняме какво всъщност легитимира Христо Ботев, какво е направил той за нас като морален пример и върховна саможертва. Колкото повече вникваме в мащабите на изключителната му личност, толкова повече разбираме философския смисъл на неговото дело. Той ни помага да се взрем безжалостно самокритично в собствените си души, да изследваме криволиците на индивидуалния си характер (както многократно съветва поборниците и комитетските дейци в своите писма Апостолът Васил Левски) и противоречивите зигзаги на националния манталитет и съдба.
Десетилетия наред Христо Ботев бе разглеждан само като гениален поет, публицист и революционер, но от вниманието на изследователите в повечето случаи убягваше Ботевото схващане за българската история. Социално-политическата философия на Ботев е философия за начина на устройство на човешкото общество. Ето защо в неговата огнена публицистика фокусът е насочен към движението на обществото, сложните и нееднозначни процеси, които протичат в народните недра, разглеждани спрямо конкретната политическа цел на момента – тоест националното освобождение. Без да е фанатик, който сляпо вярва и върви към предначертаната цел, Ботев е предтеча на модернистичния тип личност. Той като че ли предусеща появата на ницшеанския свръхчовек, самотния, гордия, отчуждения, силния дух. Това обяснява факта, че той е личност – цялостно изградена и осъзнава себе си като единство на твърдост и раздвоеност. Това обяснява също така особената романтична нагласа на поета, съпоставена с реализма на апостолите на националната революция.
Огромни възможности дава на съвременните изследователи яркото публицистично наследство на автора на „Политическа зима“ и „Смешен плач“, както и блестящите му статии и антрефилета, публикувани във вестниците „Знаме“, „Дума на българските емигранти“ и „Нова България“ да разсъждават върху формирането на новия възрожденски човек в България. Тази нова личност вече се е разделила със средновековните представи за живота и устройството на обществото. И именно Ботев първи очертава нейните важни характеристики. Пътят на тази личност е дълъг- от средновековното смирение до революционното непримирение. Чувството за лична и национална свобода се изостря до крайна степен и понякога се превръща дори в „неудържима страст и полет“. Всичко, което се случва около героя, се оценява именно под знака на свободата и революцията. И затова за Христо Ботев добър е този човек, „който не се примирява и подчинява, не щади себе си заради общото благо, живее енергично и динамично, самообрича се на гибел, за да избави народа от робство и несправедливост“.
В образа на човека на Христо Ботев се фокусират сложните и динамични процеси през Възраждането. Там има и нетърпение, когато става дума за извоюване на националното освобождение, има и колебание и нерешителност. Този човек все още е лишен от суровия прагматизъм на типичния буржоа и понякога даже воюва с него от патриархални позиции. Заслугата на Ботев е, че откроява динамиката на формирането на този сложен тип преходна личност.
Христо Ботев е другото име на отечествената доблест, другото име на националната идентичност, другото име на расовия български гений.
Мислейки за Ботев в тези му величави духовни ипостаси, ние разсъждаваме за себе си, за своите собствени чест и гордост, за постоянното възкресение на България, на нейната велика национална Душа!
Тема: „Геномно наследство от древни популации“
Лектор: акад. Драга Тончева
Дата: 22.06.2023 г.
Лекцията на акад. Тончева е посветена на нейните най-нови изследвания от последните 5 години, свързани с анализи на древни геноми за носителство на патологични мутации от анатомично модерни хора, отдалечени от нас на времева дистанция от 10,000 – 100 г. пр. н. е. и от Неандерталци и Денисовец на възраст 120,000 – 40,000 г. пр. н. е.
Миналата година шведският генетик Svante Pääbo получи Нобелова награда за медицина и физиология. Едни от най-значимите му приноси са свързани с разработката на нова техника за секвениране на древна ДНК, публикуването на първата версия на неандерталски геном, откриването на неизвестен досега роднина на човека – Денисовец. Друг водещ изследовател е David Reich, генетик и професор в Харвардското медицинско училище, който има значителен принос за генетични изследвания на древни популации, модели на миграция и кръстосване. Той създаде най-богата база данни на архаични геноми.
Академик Тончева анализира този богат източник на геномна информация с цел установяване на носителство на патологични мутации с ефект върху здравето на наши предшественици. Анализите са фокусирани върху „Редки болести“, генетична предразположеност към невродегенеративни разстройства и ракови заболявания в древни човешки общности. Нейните дългогодишни изследвания и постижения в областта на човешкия геном са солидна база за проучвания и интерпретации на здравни проблеми на древните хора, заложени в тяхната ДНК.
Този поглед към дълбокото минало дава отговор на важни за медицината въпроси: Редки ли са „Редките болести“? Защо те са трудно лечими? Кои са вероятните причини за мистериозното изчезване на неандерталците? Какви са пространствено-времевите траектории на патологични мутации?
Резултатите разкриват перспективи за развитие на нов клон на науката „Палеогеномна медицина“. Най-важният въпрос е: Как да бъде опазен съвършения човешки геном, получен в наследство от наши предшественици? Това е призванието на колектива на Катедрата по медицинска генетика, МУ София, който професионално и отговорно развива геномна диагностика, превенция и персонализирана медицина и с гордост отбелязва забележителен 50 годишен юбилей.
Тема: „Обективност и субективност в математиката“
Лектор: проф. Бернард Тесие
Дата: 08.06.2023 г.
В първата част на доклада ще разгледам последствията от разграничаването на основите на смисъла и основите на истината в математическите твърдения или казано по-просто, между въображението и точността като двигатели на математическото развитие. Основите на смисъла могат да се търсят в нашето до голяма степен несъзнателно възприемане на света, което съвременната когнитивна наука изследва.
Във втората част на доклада ще илюстрирам всичко това, като сравня два подхода към разбирането на математически проблеми: създаването на подходящи абстрактни структури, към която традиция принадлежат Галоа, Хилберт, Бурбаки и Гротендик, или създаване на геометрични модели, където можем да използваме нашата пространствена интуиция, на което Риман, Поанкаре и Том бяха майстори. Тази част на доклада изисква някои основни математически познания.
Тема: „Опознай се чрез съседа си“
Лектор: проф. Константинос Нихоритис
Дата: 18.05.2023 г.
Лекцията на проф. Нихоритис е посветена на неговите дългогодишни изследвания и постижения в областта на медиавистиката. Той отбелязва, че още известните гръцки слависти Михаил Ласкарис и акад. Панайотис Канелопулос са изтъкнали необходимостта от опознаването на историята на съседните народи, за да се разбере кое ги разделя. Това ще им помогне да се съсредоточат върху своята обща историческа съдба, която ги обединява в славни и трудни времена. За щастие, вече настъпи благоприятно време за разширяване на културните връзки и обмен на ценности между нашите два народа. Не беше нормално да знаем повече за далечните страни и народи, а да не познаваме историята на тези които са до нас. Ако не оценим нашите общи културно-исторически ценности наследени от миналото, рискуваме да спрем развитието си в бъдеще.
Днес забелязваме нещо много странно. Много учени предпочитат да получат квалификацията си по славистика и балканистика на Запад, вместо да пият вода от извора, т.е. от съседните държави. Ето защо от самото начало на своята изследователска дейност проф. Нихоритис насоча своите изследвания върху това, което свързва нашите два народа, а не върху това, което ги дели. Част от неговите научни трудове са посветени на Кирило-Методиевото книжовно наследство, дейността на Кирило-Методиевите следовници и прославата на Светите братя и техните ученици. Проф. Нихоритис е един от учените, на които дължим в световен мащаб откриването та многобройни гръцки извори за Кирило-Методиевото дело. Той е откривател на преписи на: „Пространното житие на св. Климент Охридски“ от Теофилакт Български; на „Краткото житие на св. Климент Охридски“ от Димитър Хоматиан, на два от четирите известни преписа на гръцката „Служба за св. Климент Охридски“; на гръцкия „Молебен канон за св. Наум Охридски“ и др. Той открива и публикува редица старобългарски текстове, свързани с Кирило-Методиевото дело, като „Служба за св. Кирил Философ“; пет хвалитни стихири за св. Димитър от славянския първоучител Методий; преписи на „Проложните жития“ и на „Службата на св. Петка Търновска“. Освен изброените произведения, той открива и гръцка служба за охридския архиепископ Константин Кавасила, един от авторите на произведения в прослава на св. Климент Охридски.
Второто важно научно направление на проф. Нихоритис е свързано с късното Средновековие и Възраждането. Той посвещава монография и много статии на българските новомъченици от XVIII и XIX в., като проследява житейския им път от тяхното духовно изграждане до мъченическия им подвиг. Той открива и публикува техни гръцки жития и служби, създадени в манастирите на Света гора. Така, благодарение на неговите изследователски усилия, са изградени образите на петима български светци: Йоан Български, Дамаскин Габровски, Игнатий Старозагорски (чието име приема Васил Левски при подстригването си за дякон), Онуфрий Габровски и Прокопий Варненски“.
Важни за опознаването за българското Възраждане са неговите проучвания върху влиянието на гръцките духовни училища в Мелник, остров Халки и Атон върху отците от Рилския манастир. Значителни са и заслугите му за проучването на трудовете и книжовното наследство на Неофит Рилски и други видни рилски книжовници. В своите трудове той подчертава нееднократно, че запазването на православните христянски ценности е от съществено значение за новото възраждане на балканските народи тръгнали по общия европейски път. Европейската идентичност, казва той, се постига чрез запазване на националната идентичност и съхраняването на народностните традиции. Той подчертава, че светостта на Атон принадлежи на Европа и днес тя има особено голяма нужда от нея.
Тема: „Физика на меката и живата материя“
Лектор: акад. Александър Петров
Дата: 20.04.2023 г.
Обектите на изследване в във физиката на меката и живата материя включват мезоморфните състояния на материята (термотропните и лиотропни течни кристали) както и биологичните мембрани и течнокристални биоструктури, които са основни компоненти на живото.
Като аналог на флексоелектричеството в твърди кристали, акад. А. Г. Петров въвежда в живата материя биофлексоелектричеството – фундаментален механо-електричен ефект, позволяващ на биомембраните в живата материя да превръщат електрическите стимули от света на живото в механични, и обратно. Теоретичното моделиране, комбинирано с оригинални експериментални доказателства, описва механичното, електрично и фотоелектрично преобразуване на енергията в мембраните като меки живи системи с две и три степени на свобода. Това довежда до 12 различни комплексни ефекта, повечето наблюдавани за пръв път от автора. Особено място в научните достижения на акад. А. Г. Петров заема и свързаният ефект хелиелектричество в ламеларни фази, гел-фази и липидни флуидни фази, което обогатява допълнително концепцията за биомембраните като меки механо-електрични машини.
Всички тези научни резултати довеждат до прозрението да се приложат общите принципи и методи на физиката на течните кристали, и специално молекулната теория на еластичността и флексоелектричеството на слоистите лиотропни системи, към изследването и разбирането на основни явления в моделните и живи мембрани: липид-белтъчни взаимодействия; еластични и флексоелектрични аспекти; флуктуации на кривината, флексоелектричество и мембранен контакт; флексоелектричество и мембранен йонен транспорт; електроподвижност на живите мембрани в светлината на биофлексоелектричеството; флексоелектричество и нервни импулси; конкретни приложения към нанобиойониката и към мембранните машини. Чрез документирани многобройни участия в престижни международни конгреси, семинари и симпозиуми научните резултати на акад. А. Г. Петров получават известност в цял свят и намират много последователи.
Тема: „Физика на пространство-времето“
Лектор: чл.-кор. Стойчо Язаджиев
Дата: 20.04.2023 г.
Лекцията е посветена на този дял от физиката, който изучава самото пространство-време: неговата структура, свойства и динамика. Изложението следва историческия ход на областта – от създаването на общата теория на относителността до последните достижения. Фокусът е върху черните дупки, разширяваща се Вселена, тъмната материя и тъмната енергия, както и върху гравитационните вълни. Дискутират се също и бъдещите переспективи пред областта, като подготвящите се нови гравитационно-вълнови детектори и тяхната роля за търсене на нова фундаментална физика, включително нови фундаментални полета във физиката и нов тип компактни обекти.
Тема: „Естрогени и мъжки фертилитет“
Лектор: чл.-кор. Нина Атанасова
Дата: 23.03.2023 г.
Класическото становище, че естрадиолът е женски полов хормон, а тестостеронът е мъжки, намира по-широко измерение в контекста на съвременната представа за ролята на естрогените в мъжките индивиди, което налага преосмисляне на значението на андрогени и естрогени за мъжката полова диференциация и репродуктивна функция. През последните три десетилетия, в научната и популярна литература нараства интересът и грижата относно така наречените ендокринни дизруптори (endocrine disruptors), които се използват в редица производства, намират широко приложение в бита и се приемат от човека чрез околната среда. Синтетични ендокринни препарати се прилагат в клиниката за хормонално лечение и хормоно-заместителна терапия. Променяйки баланса между андрогени и естрогени, ендокринните дизруптори въздействат развитието и функционирането на таргетните тъкани и са потенциален риск за ендокринно-обусловени заболявания и неопластични трансформации в репродуктивните органи.
През последните 50 години се установява тревожна закономерност, свързана с нарастване случаите на смущения в мъжкото репродуктивно здраве (крипторхизъм, хипоспадия и тестикуларен карцином), както и тенденция за намаляване до 50% на спермопродукцията у мъжа. Подобни аномалии са регистрирани в синове на майки, третирани с естрогени по време на бременността, които са възпроизведени в експериментални условия при плъх след краткотрайно въвеждане на синтетичен естроген диетил стилбестрол (ДЕС) през перинаталния период. Дълги години негативният ефект на естрогените се е обяснявал единствено с подтиснатата секреция на гонадотропни хормони от хипофизата и това становище трудно би намерило “примирие” със съвременното преосмисляне на ролята на естрогените и тяхния рецепторен механизъм. Тревогата от потенциално вредния ефект на екзогенно въведените естрогени върху мъжкото репродуктивно здраве се изправя пред сериозно препятствие за липса на критерии за оценка на естрогенното действие в мъжката репродуктивна система. Изброените по-горе обстоятелства мотивираха изследванията на авторката върху механизмите на естрогенната регулация и взаимовръзката й с андрогенния контрол на тестиса и мъжкия репродуктивен тракт. За целта са разработени и приложени серия от експерииментални модели на въздействие с естрогени (синтетични, индустриални и фитоестрогени), въведени самостоятелно или в комбинация с антиандрогени или антагонисти на гонадотропните хормони. Получени са данни относно: 1) локализацията и разпределението на двата естрогенови рецептора (ЕРα и ЕРβ) и андрогенния рецептор в клетките на тестиса и на мъжкия репродуктивен тракт; 2) промяна в способността на таргетните клетки да отговарят на андрогени и естрогени; 3) поведението на основните типове клетки на тестиса и количествените аспекти на тяхното развитие; 4) идентифицирани са биомаркери за неблагоприятно естрогенно въздействие. Предоставени са отговори на фундаментални въпроси относно разграничаване на директен от индиректен механизъм на действие на естрогенните хормони; взаимовръзката им с андрогените в таргетните клетки на мъжката репродуктивна система и накрая за ключовата роля на естрогените за достигане на репродуктивния капацитет на мъжките индивиди. Лекцията демонстрира приноса на експерименталното моделиране за получаване на нови знания за андроген-естрогенната регулация на мъжката репродукция.
Лектор: доц. Димитър Проданов
Дата: 15.03.2023 г.
Лектор: проф. д-р Даниела Бобева
Дата: 23.02.2023 г.
Представяне на книгата „Академик Благовест Сендов през погледа на приятели и колеги от България и света“
акад. Юлиан Ревалски
Тема: „Духовните послания на Апостола на свободата Васил Левски“
Лектор: чл.-кор. Иван Гранитски
Дата: 16.02.2023 г.
Повече от век биографите на Васил Левски и изследователите на неговото писмено наследство (Джобното тефтерче, 1871-1872, както и неговите писма до поборниците и комитетските дейци) се опитват да разгадаят отделни ключови думи от неговите духовни послания и най-вече драматичната тайна на страшните четири въпросителни след вопъла „Народе????“. Дали това е скръбен възглас на отчаяние и разочарование, или е философско-съзерцателен, отправен към дълбините на свръх-Аза?
В лекцията се прави опит да се проследят многопосочните измерения на характера, манталитета, темперамента, социално-политическите възгледи и цялостната духовна нагласа на Апостола. На базата на редица негови писма (особено тези до Данаил Попов, Панайот Хитов, Филип Тотю, Любен Каравелов и до отделни революционни комитети) се проследява удивителната закономерност и последователност в употребата на фрази-емблеми или близки словосъчетания, зад които са кодирани основните принципи на национално-революционната философия на Васил Левски, ясната и стройна система от неговите политически възгледи за бъдещото устройство на освободеното Отечество, както и своеобразния му суров нравствен катехизис.
Специално внимание в лекцията се обръща на възгледите на Апостола за духа на времето и висшата справедливост на историята. Васил Левски знае не толкова с разума, колкото със сърцето си, че в „Оня ден“ всекиму ще бъде отдадено своето. Зад израза „Оня ден“ разбира, естествено, деня на освободителното въстание, но винаги го натоварва и с невидим подтекст – Оня ден, Съдния ден, Последния ден, Деня на безстрашието и саможертвата в името на Отечеството…
Колкото повече препрочитаме писмата на Левски и джобното му тефтерче, толкова повече се убеждаваме в невероятната актуалност на неговите духовни послания, които, уви, днешните български пишманполитици не могат и не желаят да разберат. Левски в най-голяма степен, но и неговите съратници, осъзнават, че са необходими години наред търпелива работа, за да изтръгнат робското от себе си. Надмогването, преодоляването на робската психика изисква всекидневни усилия. Нека си припомним тук колко години и жертви са били необходими на дейците на редица европейски национални революции, за да постигнат своите цели. Левски и апостолите със своята саможертва са изиграли ролята на онези благотворни духовни семена от притчата на Иисус, попаднали на подходящата почва. От тях пониква и израства гората на бъдещата българска Свобода.
Тема: „Водата като течност“
Лектор: акад. Христо Цветанов
Дата: 19.01.2023 г.
Водата е най-разпространеното съединение по повърхността на планетата Земя. Тя е напълно безвредно вещество без вкус, миризма, прозрачна е, срещаме я навсякъде и е с много стабилна молекула. Водата е най-важното съединение за жизнените функции на планетата. Животът представлява равнопоставено партньорство между биомолекулите и водата и зависи от необикновената природа на водата. Въпреки повишения интерес на учените няма напълно достоверна представа за веществото вода. Ако водата е хомогенна в макроскопски размери, то тя е нехомогенна в наноразмерна скала и пикосекундно време. Водата образува сложни структури като клъстери и клатрати за които няма пълен консенсус както за динамиката на образуване на асоциатите, така и за тяхното „разпределение по размери“.
Всички уникални свойства на водата се дължат на специфични междумолекулни взаимодействия и преди всичко поради участието на водородни връзки. Благодарение на „водородните връзки“ водата е чудесен пример за създаването на ясна представа за разликата между молекула и вещество и представата за молекула – надмолекулна структура. В лекцията ще се обърне особено внимание на многообразието от водородни връзки. Те не са равностойни, имат разнообразни комбинации и се характеризират с участие в „кооперативно взаимодействие“ с образуване на малки и големи клъстери.
Ще се обърне внимание на асоциатите „клатрати-хидрати“, които са най-големият източник на въглеводороди на земята. Друго потенциално приложение на клатратите-хидрати е тяхната способност да съхраняват водород и възможността да се получи от тях чиста питейна вода от морска вода без нарушаване на екологичните норми. Ще бъде обсъдена възможността за замяна на органичните разтворители с вода при органичен синтез и технологии.
В края на лекцията ще бъде показана връзката между структурата, стабилността, динамиката и функционирането на биомакромолекулите. Без вода протеините и нуклеиновите киселини губят специфичното си взаимодействие и не са способни да изпълняват своите биологични функции. Много автори определят водата като двадесет и първата аминокиселина.
Изследванията върху водата водят до важни научни приноси за явленията: водородна връзка; кооперативен ефект; надмолекулни структури и процеси в затворено нанопространство.
2022 г.
„Актуални проблеми на науката“
Тема: „Квантова информатика и квантови технологии“
Лектор: акад. Николай В. Витанов
Дата: 17.11.2022 г.
През 1982 г. Файнман предлага идеята за квантовия компютър – машина, работеща по законите на квантовата физика, която може да реши задачи, практически нерешими за добре известните ни класически компютри.
Тема: „Съвременни постижения в областта на захарния диабет“
Лектор: чл.-кор. Цветалина Танкова
Дата: 20.10.2022 г.
Лектор: проф. Никола К. Касабов
Дата: 18.10.2022 г.
Лектор: Стоян Михов
Дата: 7.07.2022 г.
Тема: „70-годишен юбилей на четири от стожерите на българската цивилистика: Законът за задълженията и договорите, Законът за собствеността, Законът за наследството, Законът за лицата и семейството“
Лектор: чл.-кор. Иван Русчев
Дата: 23.06.2022 г.
Тема: „Научен и технологичен прогрес в областта на неврохирургията“
Лектор: чл.-кор. Николай Габровски
Дата: 18.05.2022 г.
2021 г.
Лекция: „Sendov’s conjecture for sufficiently high degree polynomials“
Лектор: Terence Tao
Дата: 26.01.2021 г.
Обновено на 23 февруари 2026 г.