Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 06.11.2026 г. почина член-кореспондент Вежди Летиф Рашидов.
Чл.-кор. Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в град Димитровград. Завършва Художествената гимназия в София през 1970 г., а през 1978 г. – Националната художествена академия със специалност „Скулптура“ при проф. Димитър Даскалов. От 1978 г. участва във всички национални изложби в страната, както и в представителни изложби в чужбина. През 1985 г. заминава за Франция, след като печели конкурс за творческо пребиваване в „Сите дез ар“ в Париж.
От 2004 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.
От 27 юли 2009 г. до 13 март 2013 г. е министър на културата. От 7 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г. отново заема поста министър на културата. През април 2015 г. в музея „Лувър“ в Париж е открита изложбата „Епопея на тракийските царе“, в чието организиране участва Министерството на културата по време на мандата му като министър. В експозицията са представени над 1600 експоната от 17 български музея.
Депутат е в седем парламента 41-то, 42-то, 43-то, 44-то, 45-то, 48-то и 49-то Народно събрание. На октомври 2022 г. до февруари 2023 г. е председател на 48-ото Народно събрание.
Произведения на Вежди Рашидов се намират в почти всички галерии в България, както и в частни колекции и музеи по света, сред които музеят „Пушкин“ в Москва, фондация „Лудвиг“ в Кьолн, Националната галерия в Ереван, музеят „Манцу“ в Хачиджи, колекция „Корита“ в Токио, музеят „Стасис“ в Отару, фондация „Арт Диалог“ в Париж, музеят „Тилсен“ в Канада, Националната галерия в Анкара, Музеят за модерно изкуство в Палма де Майорка, Музеят на Израел в Йерусалим, галерия „Уфици“ във Флоренция, Музеят на конната цивилизация в Токио, музеят „Арсенал“ във Венеция, Скулптурният парк на Министерството на външните работи на Кипър, фондация „Серра“, фондация „Кетглас“ и музеят „Дзинтай“ в Пекин.
Автор е на статуетките за призовете „Сирак Скитник“ на Българското национално радио, „Златна роза“ на фестивала на българския филм във Варна, „Полицай на годината“ на Министерството на вътрешните работи и наградата за наука „Питагор“ на Министерството на образованието и науката.
Участва в над 50 изложби в България и в чужбина – Русия, Полша, Унгария, Испания, Италия, Франция, Германия, Белгия, Кувейт, Япония, Индия и други.
Носител е множество национални и международни отличия, сред които златнен медал на Ватикана на името на Данте Алигиери (1981 г), почетен златен медал на Европейската академия за изкуства в Париж (1985 г.) и сребърният медал от Първото световно триенале на портрета в скулптурата в Гданск, Полша (1987 г.), орден „Стара планина“ първа степен (13 май 2002 г.).
На 26 февруари 2019 г. получава почетния знак „Свети Стефан“ на Българската екзархия в Истанбул. На 8 юли 2021 г. е удостоен със златния медал на Кралския артистичен кръг (Real Circulo Artistico, RCA) в Барселона.
Рашидов е академик на Международната академия за изкуство и култура за цялостното си творчество (Москва, Русия, 6 март 2010 г.). На 23 септември 2011 г., по време на работно посещение във Франция, е удостоен с медала на музея „Лувър“. На 15 февруари 2014 г. става първият български художник, получил Наградата на критиката на Международната изложба за съвременно изкуство CALL`ART във Венеция. През април 2014 г. е удостоен с почетния медал на музея „Арсенал“ и с почетния „Кехлибарен знак“ на общината във Венеция, Италия.
Академията загуби един творец с ярък, разпознаваем и световно признат почерк. Чл.-кор. Вежди Рашидов остави дълбока и неизличима следа в съвременното българско изкуство. Неговите пластични творби, носещи силен емоционален заряд, философията и майсторството му го наредиха сред най-големите български майстори на резеца и камъка, които обогатиха националната и световната културна съкровищница.
Като член-кореспондент на Академията, дългогодишен общественик, министър на културата и председател на Народното събрание, той работеше с плам и посветеност за съхранението и развитието на българската духовност, изкуство и академични традиции. Неговият живот бе доказателство как талантът и волята могат да превърнат изкуството в мост между хората и епохите.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!
От Ръководството на БАН и Събранието на академиците и член-кореспондентите
