На 13 декември 2023 г. завинаги ни напусна професор Хайнц Миклас. Загубихме не само един от най-авторитетните учени в областта на старобългаристиката и палеославистиката, загубихме верен приятел на България.
Хайнц Миклас е роден на 28 октомври 1948 г. в Грац. В родния си град той получава солидна филологическа подготовка в областта на славянската и английската филология, тук под ръководството на изтъкнатата австрийска изследователка Линда Садник разработва докторската си дисертация, посветена на славянския превод на творбите на византийския писател от ХI в. Филип Монотроп. За оформянето на научните му интереси важно значение имат и двете му специализации в Софийския университет (1971–1972 и 1973–1974). Кариерата му на учен и преподавател продължава в Германия – първоначално работи в Университета във Вюрцбург, а след това от 1977 до 1994 г. в Славянския семинар на Университета „Алберт-Лудвиг“ във Фрайбург. В този период той е и гост-професор в университетите в Трир, Базел и Цюрих. През 1994 г. печели конкурса за професор в Института по славянска филология на Виенския университет, където работи до пенсионирането си през 2013 г.
Х. Миклас е един от най-добрите познавачи на славянското ръкописно наследство. Водещо място в изследванията му заемат проучванията на българските средновековни ръкописи – като се започне от класическите старобългарски глаголически и кирилски паметници от Х–ХI в., премине се през среднобългарската традиция и се стигне до руските и сръбските преписи на български средновековни преводи. Плод на любовта му към ръкописната книга са описите на малко известни славянски ръкописи и текстове – от Зографския манастир, от библиотеките в Германия и другаде. Автор е на публикации върху значими славянски ръкописи от епохата на Средновековието, сред които особено място заемат изследванията му върху Берлинския сборник.
Много време и сили Х. Миклас посвещава на изясняването на въпроса за появата, развоя и структурата на ранната кирилска писменост, възникнала според него в България след идването на Кирило-Методиевите ученици в Плиска през 886 г. Той прави периодизация на развитието ѝ през IX–X в., анализира взаимоотношенията ѝ с глаголицата. Важно място в проучванията му заемат и проблемите на преводната литература от гръцки език. Той анализира принципите на превеждането през различни етапи от развитието на старобългарския език от IX–X до XV в. на фона на данните за развитието на балканските езици, пътя на преводите от българските към източнославянските земи, както и източнославянските влияния върху писмената култура на южните славяни.
Специално внимание заслужават научните занимания на Х. Миклас с най-ранните старобългарски писмени паметници, писани с глаголическа азбука и най-вече откритите през 1975 г. в Синайския манастир „Св. Екатерина“ изключително ценни ръкописи от XI в. Още през 1997 г. той участва в редактирането на първото научно издание на новооткритата в този манастир част от Синайския псалтир от XI в. Х. Миклас добре разбира, че големи постижения в палеославистиката могат да бъдат постигнати като се обединят усилията на различни специалисти, които всестранно да изследват даден паметник и затова в работата си той си сътрудничи с изтъкнати изследователи на старата славянска книжнина. Плод на това сътрудничество е поредицата Glagolitica Sinaitica, издавана с подкрепата на Австрийския фонд за научни изследвания. От поредицата излизат четири тома, всеки един от които е събитие в палеославистиката. Първите два тома (2012 и 2021) съдържат описание, факсимилно издание и цялостно изследване на т.нар. Псалтир на Димитър – най-ранното свидетелство за Кирило-Методиевия превод на Псалтира. Третият том е посветен на Енинския апостол – единствения старобългарски ръкопис, открит и съхраняван в България. В четвъртия том от поредицата, който излезе съвсем наскоро, е публикувана новата част на един от най-ценните глаголически ръкописи – Синайския евхологий.
Проучването на новооткритите глаголически ръкописи, повечето от които са в крайно лошо състояние, поставя през изследователите нови предизвикателства във връзка с тяхното запазване и разчитането на текста им. Ето защо през 2014 г. Х. Миклас става съосновател на Междууниверситетския Център за анализ на изображенията и материалите от културното наследство (CIMA), който си поставя за цел да развива и прилага най-новите технологии в проучването на културно историческото наследство. С това е поставено ново начало на изследването на най-старите славянски ръкописи.
През целия си творчески път Х. Миклас поддържа тясно сътрудничество с българските филолози медиевисти. Съвместно с български учени той подготвя Каталога на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Атон (1994), наборните издания с изследвания на Берлинския сборник (2006) и Четириевангелието на цар Иван Александър (2017), консултант е при подготовката на Каталога на славянските средновековни ръкописи от колекцията на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва (1999) и др. Член е на редколегиите на авторитетните списания Palaeobulgarica, Старобългарска литература и Български език.
Цялостната научна дейност на X. Миклас бе оценена по достойнство. През 1997 г. той бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2006 г. бе избран за чуждестранен член на Българската академия на науките. Най-важното признание обаче е споменът, който той остави у своите колеги, ученици и приятели – спомен на всеотдаен учен и достоен човек.
Поклон пред паметта му!
