Традиционната народна култура е развила през вековете система от лечебни практики и магически обреди за лечение и предпазване от различните заболявания. В използваните средства често се преплитат елементи от емпиричен рационализъм и магични представи. Лексемите от тематичните групи „здраве“ и „болест“ разкриват познанията и опита на българина в лечението и профилактиката на болестите, мястото на физическото и психическото здраве в неговата ценностна система. Целта на „Етнолингвистичния речник на българската народна медицина“ е да представи концептите „здраве“ и „болест“ в българската езикова картина на света в диахронен и синхронен аспект, като разкрие техните езикови репрезентанти в средновековни ръкописи и в диалектите от цялото българско езиково землище. Авторският колектив на „Етнолингвистичния речник на българската народна медицина“ включва сътрудници от Секцията за етнолингвистика и Секцията за история на [...]

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките представя изложбата „Балканистиката, дипломацията и политиката. 100 години от рождението на акад. Николай Тодоров“. Тя може да бъде разгледана във фоайето на БАН  (ул. „15 ноември“ № 1) до 8 октомври. Стогодишнината от рождението на акад. Николай Тодоров (1921–2003), виден учен, дипломат и политик от най-новата история на България, е повод да се припомни неговият принос като посланик в Атина през 1979– 1983 г. за изграждането на добросъседски отношения на Балканите в последните години на Студената война. В качеството си на член на Изпълнителния комитет на ЮНЕСКО (1972– 1976) той става президент на ХХІІІ Генерална конференция на  ЮНЕСКО през 1985-1987 г., проведена за пръв и последен път в София. След успешната академична и [...]