В своя нов доклад ALLEA, Европейската федерация на академиите на науките и на хуманитарните науки, изследва потенциала на техническите и политическите мерки за справяне с научната дезинформация и призовава за един по-добър обмен на европейско ниво, както и за координация в тази област.

Докато стратегиите за дезинформация успяват да афектират публичните дискурси в много области, научната дезинформация е особено опасна за демократичното управление и обществото като цяло. Както беше подчертано многократно, продължаващата пандемия и подкопаването на доверието в науката представляват основните заплахи за всички политически и индивидуални решения, основани на доказателства и научни факти.

През последните години бяха разработени и приложени подробни изследвания и разнообразни стратегии за справяне с научната дезинформация. Документът на ALLEA прави преглед на всички тях, като се фокусира върху корените и последиците от това многоизмерно явление, както и върху практическите решения на политическо, технологично и комуникационно ниво.

„Научната надпревара срещу Covid-19 е не само в търсенето на ваксина. Друга голяма опасност мобилизира изследователите: научната дезинформация. Този доклад идентифицира ключови пътища за противодействие на тази „инфодемия“ при бъдещи глобални кризи. Виждайки проблемите, които се разкриват в нашите общества, ние все повече се убеждаваме, че се нуждаем от институционализирана и координирана стратегия, която да стимулира изследователите, комуникаторите на наука и политиците да действат възможно най-скоро“, казва президентът на ALLEA проф. Антонио Лоприено.

Авторите на доклада обсъждат най-изявените психологически, технически и политически стратегии за противодействие на научната дезинформация, включително инокулация, препоръчващи системи, проверка на факти, повишаване на осведомеността, медийна грамотност, както и иновации в научната комуникация и обществената ангажираност.

След анализ на последиците от научната дезинформация при изменението на климата, колебанието за поставяне на ваксини и пандемиите, докладът завършва с поредица от препоръки. Авторите призовават за:

  • по-силен фокус върху комуникацията на това как работи науката и повече диалог в практиките за комуникация на науката;
  • сериозна ангажираност на обществеността при извършване или комуникация на изследванията;
  • интелектуалното смирение като добродетел при предаване на научни доказателства;
  • поддържането на добри изследователски практики и високи етични стандарти за осигуряване на почтеност и надеждност;
  • отговорни, честни, прозрачни и ефективни механизми за научни консултации.

За да могат всички тези предложения да преминат към практиката, авторите съветват да се създаде Европейски център/ Европейска мрежа за научна комуникация и Европейски кодекс за поведение при научна комуникация.

„Въпреки че осъзнаването на проблемите и вредите, причинени от дезинформацията, изглежда широко разпространено, все още няма координирани европейски усилия да се отговори на това с по-добра научна комуникация. Докато механизми за политически консултации в сферата на науката са въведени на различни нива, за да се преодолее пропастта между учени и политици, не съществува централен паневропейски механизъм или институция за координиране на инициативите и разработване на последователни насоки и препоръки за научна комуникация по приобщаващ начин“, твърдят авторите.

С доклада можете да се запознаете ТУК.