Правните предизвикателства възпрепятстват споделянето на лични данни за здравния статус на гражданите с изследователи извън Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП), заключава нов доклад на европейски академични мрежи. Авторите призовават да се намерят решения за преодоляване на тези бариери и така да се осигури навременно и прямо сътрудничество в научните изследвания в публичния сектор, увеличавайки по този начин ползите за здравето на европейските граждани.

В доклада „Международно споделяне на лични здравни данни за научни изследвания“ Европейската федерация на академиите на науките и на хуманитарните науки (ALLEA), Консултативният научен съвет на европейските академии(EASAC) и Федерацията на европейските академии по медицина (FEAM ) призовават политиците и законодателите на ЕС да се ангажират да преодолеят бариерите при споделянето на псевдонимизирани* здравни данни (включително от публичния сектор) с изследователи извън ЕС/ ЕИП. За предпочитане е това да стане съгласно член 46 от Общия регламент относно защитата на данните (GDPR).

„Гражданите на ЕС/ ЕИП се възползват активно от международното споделяне на здравни данни, като позволяват на изследователите да използват по най-добрия начин ограничените ресурси и да гарантират, че изследванията, проведени другаде, също са от значение за пациентите в Европа. Това трябва да се насърчава и улеснява, за да се максимизират индивидуалните и обществените ползи, които се получават от приноса на участниците в изследването”, подчертава Джордж Грифин, съавтор на доклада.

GDPR е приложен преди да има възможност за прехвърляне на данни в страни извън ЕС. Затова правните конфликти между законодателството на други държави и основните права в ЕС са основно предизвикателство. Това засяга прякото прехвърляне на здравни данни от публичния сектор към чуждестранни институции и възможността външни изследователи да осъществяват дистанционен достъп до данните на първоначалното им местоположение. Когато институциите в други държави имат правни конфликти, които им пречат да подпишат необходимите договори съгласно GDPR, понастоящем няма работещ правен механизъм за споделяне на здравни данни за изследвания в публичния сектор. Изчислено е, че през 2019 г. са засегнати над 5000 съвместни проекта само между страните от ЕИП и Националните здравни институти на САЩ.

Авторите подчертават, че е необходимо спешно решение, както за текущо сътрудничество в научните изследвания, така и за нови изследвания. „Събирането и комбинирането на здравни данни е от основно значение за напредъка на медицинските изследвания и подобряване на диагностиката и лечението на заболяванията. За да процъфтяват научните изследвания, често е необходимо да се споделят псевдонимизирани (какво означава това- добре е да се обясни на български)лични данни в международен мащаб между изследователски групи по пряк и навременен начин, като същевременно се гарантира защитата на личните данни“, казва Фолкер тер Мьолен, съавтор на доклада.

В съвместния доклад трите европейски академични мрежи се фокусират върху това как глобалното споделяне на здравни данни е от полза за обществените изследвания, описват предизвикателствата, наложени от регламентите за защита на данните, и предоставят възможни решения чрез адаптиране или разширяване на съществуващата правна рамка.

Документът се основава на проведени дискусии между експерти от цяла Европа, номинирани от академии-членове на ALLEA, EASAC и FEAM, които действат в индивидуално качество, обединявайки всички съответни дисциплини и експертни познания по тази общозначима за всички тема. Участниците са поканени на две заседания на работната група (юни 2020 г. и септември 2020 г.) и онлайн междусекторна кръгла маса (октомври 2020 г.). Полученият проект на доклад е рецензиран от независими експерти, номинирани от академиите.

Ключови изводи от доклада

  • Здравните изследвания са от решаващо значение за всички: те са в полза на отделните пациенти, здравето на населението, развитието на здравните системи и социалното сближаване и стабилност.
  • Споделянето на псевдонимизирани лични здравни данни за изследвания в публичния сектор е от съществено значение за ефективното използване на ограничените ресурси.
  • Данните трябва да се споделят безопасно и ефективно, като се вземат предвид опасенията относно неприкосновеността на личния живот: това е част от поведението на отговорната наука и разглеждането на тези възможности трябва да бъде част от по-широки инициативи за изграждане на доверие в научните изследвания и изследователите и отчитане на възгледите на пациентите.
  • Правните предизвикателства доведоха до пречки за обмена на данни с изследователи извън ЕС/ ЕИП, засягащи както директното прехвърляне на данни към държави извън ЕС/ ЕИП, така и отдалечения достъп до данните на първоначалното им местоположение.
  • Европейската комисия трябва да засили ангажимента за спешно преодоляване на тези бариери при обмена на данни. За предпочитане е да се намери просто и последователно оперативно решение съгласно член 46 от GDPR, като същевременно се защитава поверителността на личните данни на граждани на ЕС/ ЕИП.

 

* Псевдонимизацията е процедура за управление на данни и де-идентификация, чрез която информационните полета с лична идентификация в даден запис от данни се заменят с един или повече изкуствени идентификатори или псевдоними.