Учени от БАН разработват ин витро системи за насочване на натрупването на целеви вторични метаболити в български лечебни растения. При  изследванията се използват ин витро култури от лечебното растение британски оман (Inula britannica L.). Растението е популярно в Китайската Традиционна Медицина, където се използва при астма и като откашлящо следство при белодробни зяболявания. В японската Кампо традиционна практика отвара от цветовете се използва при гадене и като отхрачващо средство. Фармакологичните изследвания върху извлеци от различни части на растението показват потенциала им като хепатопротективно, противораково и противовъзпалително средство. Научните изследвания върху растението обосновават тези активности с наличието на сескитерпенови лактони, дитерпени и флавоноиди. Проведеният експеримент е с ин витро култури, получени от диворастящия британски оман, събран в България.

Разработката на учените от Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН е първото публикувано изследване в областта на фитохимичния състав на ин витро отглеждан британски оман.

Чрез насочване на растежа и развитието на растението са получени ин витро системи, които да стимулират или потискат превръщането на сескитерпеновия лактон гайлардин в британин. Тези две химични съединения имат изразена цитотоксичност спрямо ракови клетки чрез потискане на тяхното размножаване и стимулиране на процеса на програмирана клетъчна смърт (апоптоза) чрез различни механизми.

Изследователите са постигнали стимулиране на натрупването на дикафеоилхинни киселини, постигнато е и избирателното им изомеризиране от една в друга форма (насочване на биогенеза към 4,5- или към 3,4-дикафеоил хинна киселина). В растителната клетка фенолните киселини притежават защитна функция при биотичен и абиотичен стрес, а в човешкия организъм те проявяват изявена противовъзпалителна и антирадикалова активност, имат невропротекторни и подобряващи когнитивното състояние свойства. Учените проследяват връзката на получените закономерности с различни параметри на физиологичното състояние на растението при различните условия.

Научната разработка е пример за потенциала на ин витро клетъчното и тъканно култивиране за насочване на натрупването на вторични метаболити в растителните тъкани в желана посока без да е необходимо извършването на генетични манипулации.

Резултатите от експеримента са публикувани в международно научно издание.  Разработката е на учени от Института по органична химия с Център по фитохимия – БАН: проф. д-р Антоанета Трендафилова, доц. д-р Милка Тодорова, доц. д-р Калина Данова и д-р Виктория Иванова от Лаборатория Химия на природните вещества, доц. Мирослав Рангелов от Лаборатория химия и биофизика на протеини и ензими и доц. д-р Даниела Антонова и ас. Камелия Гечовска от Лаборатория химия на липидите. Изследването е финансирано по проект  на Фонд Научни изследвания.