РЕЗУЛТАТИ ОТ НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Изследването на здравните неравенства в България е проведено сред 1151 пълнолетни лица, по метода на стандартизираното интервю, с обход по домовете, като изследваните лица са подбирани чрез представителна за страната двустепенна стратифицирана извадка.

Изследване, проведено от Института по философия и социология-БАН по единна методика на Международната програма за социални изследвания (ISSP), показва, че овладяването на КОВИД-19 ситуацията у нас изисква да бъдат прилагани сериозни ограничителни мерки. Преобладаващата част от пълнолетните българи считат за необходимо в ситуацията на пандемия да се забраняват публични събирания (според 74 %), да се изисква носене на маски (според 75 %), да бъдат затваряни бизнеси и работни места (според 56 %), да се изисква хората да си стоят в къщи (според 60 %). Данните сочат също така, че 83 % от пълнолетното население подкрепят мярката за поставяне в изолация на хората, за които се знае, че са носители на заболяването; 75 % одобряват мярката за затваряне на границите към други страни, а мярката за преустановяване на задължителното образование, както и затварянето на училища и детски градини се оценява като приемлива от 62 %. Представените данни разкриват категоричността на българското общество, че пандемията може да бъде овладяна с помощта на адекватни и в същото време, строго прилагани мерки.

Данните сочат, че през 2021 г. България е разделена на три съпоставими групи по темата „ковид ваксини“: 1) антиваксъри (36%), 2) неутрални (31%) и 3) про-ваксъри (33%) като всяка група е убедена в правотата на собствените си аргументи. Запитани директно кое е по-добре за изграждане на имунитет към Ковид 19 – чрез преболедуване или чрез ваксиниране, пълнолетните българи се разделят на три групи: 44,3 % предпочитат да си иизградят имунитет чрез преболедуване, 22,4 % държат на ваксиниране, а други 33,3 % заемат неутрална позиция по въпроса. Тези оценки са едно от възможните обяснения за относително ниския дял на българите, които са ваксинирани срещу Ковид 19.

В същото време, 69,3 % от изследваните лица са заявили, че според тях здравната система в България не работи добре. И въпреки трудностите и разочарованията от функционирането на здравеопазването като система, 46 % от хората са убедени, че в случай на сериозно заболяване ще получат възможно най-доброто лечение в България. 58 % от пълнолетното население у нас считат, че държавата трябва да предоставя по-широки пакети от здравни грижи и услуги и не бива да се ограничава единствено до най-основните.

Според изследването, през 2021 г. 67,2 % са се чувствали щастливи – изцяло или до известна степен. Усещането за щастие е най-силно изразено при хората между 18 и 50 г. С нарастване на възрастта това усещане намалява и достига най-ниски стойности при над 70-годишните. Ако се изследва зависимостта между трудовия статус (наети лица, самонаети, работодател) и себеусещането за щастие, става ясно, че усещането за щастие е най-отчетливо проявено при самонаетите лица (39,6 %), следвано от наетите (23,5 %) и работодателите (15,1 %).

Пълната информация за изследването вижте на страницата  на Института по философия и социология – БАН