Културно-историческо наследство и национална идентичност

Институтът за балканистика с Център по тракология и Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките организират конференция с международно участие на тема „Култът към владетеля през Античността и Средновековието“. Тя е посветена на 150-годишнината от откриването на Мадарския конник за науката от Феликс Каниц през 1872 г. Конференцията ще се проведе в гр. Плиска и с. Мадара на 30 юни и 1 юли 2022 г. Като част от събитието ще бъде показана изложбата „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“, подготвена от Държавния културен институт към Министъра на външните работи на Република България. Експозицията е посветена на 65 години от българското членство в ЮНЕСКО и 75 години от основаването на международната организация. Линк за онлайн участие в платформата Zoom: https://us02web.zoom.us/j/82584178769

Изложбата "Българските следи по света – с палитра, камера и слово" ще бъде открита в сряда, 27 юли 2022г. от 9:30 ч., в централното фоайе на БАН, ул. "15-ти ноември" 1 (пл. Народно събрание), София. Организатори са Българско училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и Културна асоциация „Паралел 43“.

„Компютърната лингвистика в България“ (CLIB, https://dcl.bas.bg/clib/) е международна научна конференция, която си поставя за цел да осигури форум за представянето на научните постижения в областта на компютърната лингвистика, с фокус върху езиците с малък брой носители и недостатъчно добре развити ресурси и програми за автоматична обработка на езика. Петото издание на конференцията ще се проведе на 8 и 9 септември в гр. София. Конференцията ще бъде открита с пленарен доклад на проф. Шули Уинтнър от Университета в Хайфа, Израел, на тема The Hebrew Essay Corpus. Проф. Уинтнър е председател на Европейския отдел на Асоциацията по компютърна лингвистика, изследовател с разностранна дейност в областта на езиковите формализми, компютърната морфология и синтаксис, езиковите ресурси, машинния превод и др. На втория ден от конференцията участниците ще имат удоволствието [...]

На 19 септември в град Гоце Делчев ще се проведат две кръгли маси: „Гоце Делчев и героите на Илинденската епопея“ и „100 години македонски политически/патриотични организации“. Научните форуми са посветени на няколко значими годишнини: 150 години от рождението на Гоце Делчев, 119 години от Илинденско-Преображенското въстание и 100 години от основаването на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада. Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките е съорганизатор на кръглите маси наред с Македонския научен институт – София, община Гоце Делчев и Историческия музей – Гоце Делчев. В програмата е включено и представянето на две документални изложби, посветени съответно на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев и 100-годишния юбилей на МПО в САЩ и Канада. В събитието ще вземат участие учени от Института [...]

Национална научна конференция „Културно-просветна и благотворителна дейност на Българската православна църква в периода от Освобождението до средата на XX век“ ще се проведе на 20-21 септември в Стара Загора. Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките е съорганизатор на събитието заедно с Регионалния исторически музей - Стара Загора, Научния архив на БАН, Старозагорската Света митрополия и община Стара Загора. Форумът е посветен на няколко значими годишнини: 100 години от кончината на първия Старозагорски митрополит Методий; 130 години от откриването през 1892 г. на Българската духовна семинария в Цариград, чийто пръв ректор е именно архимандрит Методий и 120 години от освещаването на храм „Свето Рождество Христово“ в Шипка. В конференцията ще вземат участие учени от национални и регионални научни центрове и университети в страната.  [...]

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките e съорганизатор на представянето на  Антология на съвременната българска поезия „НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАЖ НА НЕБЕТО“ (Загреб, 2022) в памет на Марин Бодаков. Събитието ще се проведе на 21 септември 2022 г. от 18.30 часа в клуба на Столична библиотека. Водещ: Петър Чухов, с участието на Иван Херцег, Зорница Христова, Стефан Иванов, Силвия Чолева, Людмила Миндова.

На 24 септември 2022 г. от 10.30 часа в сградата на Института за балканистика с Център по тракология на ул. „Московска“ № 45 ще се проведе ХЪРВАТСКО ПОЕТИЧЕСКО МАТИНЕ. Участие в събитието ще вземат поетите Иван Херцег, Звездана Йембрих, Кристина Шпиранец и преводачите Симона Кръчмарова и Антонина Миткова. Водещи: Силвия Чолева и Людмила Миндова. Събитието е организирано от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и Издателство за поезия ДА с подкрепата на литературна мрежа „Традуки“.

Международна научна конференция „ПРОСОПОГРАФИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ“ ще се проведе на 7 и 8 октомври 2022 г. в Института за исторически изследвания – БАН (бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17). Форумът е организиран от секция „Средновековна история“ към Института за исторически изследвания – БАН (проф. дин Илия Г. Илиев, доц. д-р Сашка Георгиева, гл. ас. д-р Кирил Ненов). Целта на научното събитие е да се представят нови изследвания върху биографиите и/или творчеството на средновековни българи, както и на свързани с тях личности от средновековна Европа.

Изложбата е посветена на основаването на Народния музей, понастоящем Националния археологически музей, отделен като самостоятелна институция през 1892 г.

Национална кръгла маса "Имало ли е фашистки режим или фашистко управление в България?" ще се проведе на 4 ноември 2022 ч. от 10:00 ч. в зала „Акад. Иван Евстр. Гешов“ в Българската академия на науките. Организатор на форума е Институтът за исторически изследвания – БАН. Главните въпроси, които ще се дискутират са: Какви са основните характеристики на фашисткия тоталитарен режим; Какви за характеристиките на политическото управление, установено в България след 19 май 1934 г.; Как еволюира политическият режим в България, особено в периода 1941-1944 г. Предвижда се събитието да бъде предавано на живо на фейсбук страницата на Института за исторически изследвания.

На 15 ноември 2022 г., вторник, в 15 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ-БАН ще стартира поредица срещи-дискусии, в които ще бъдат представени резултатите от изследванията по проект „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката на Република България. През последните 4 години учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките проучиха 23 язовира, при чийто строеж са разрушени, заличени, залети или засегнати над 60 селища в цяла България. Мащабното изследване обхваща етнографско и фолклористично изучаване на потопените селища, издирване на хиляди архивни документи, срещи и разговори с изселени и техни потомци, документиране на срещи на изселените, наземно и въздушно фотографиране на останките [...]

Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ към БАН и издателство „КНИГОМАНИЯ“ организират представяне на  ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „СВЕЩЕНИТЕ МЕСТА НА БЪЛГАРИЯ“  Енциклопедията е първото по рода си издание, което събира в един том информация за обекти, свързани с духовните потребности на различни етноси, населявали територията на България от праисторията до днес. В представянето на енциклопедията ще участват главният редактор акад. Васил Николов, автори, консултанти и сътрудници, взели участие в изданието.

Сборник “История, памет, промяна“ в чест на проф. Ангел Димитров ще бъде представен на 29 ноември (вторник) от 17:30 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките. Книгата е събрала студии и статии на представители на различни поколения изследователи. Основното ядро текстове са посветени на проблеми на възрожденската епоха и на широкото поле на националния въпрос. Фактологични приноси и теоретизации очертават многообразието на подходи към миналото. Сборникът ще бъде представен от доц. Елена Костова и доц. Антоанета Кирилова от Института за исторически изследвания – БАН, доц. Михаил Груев от ДА “Архиви“ и Тони Николов – главен редактор на Портал Култура и списание. „Култура“.

Национална кръгла маса с международно участие „Културно-историческото наследство в Западните Балкани – актуални проблеми“ ще се проведе на 30 ноември 2022 г. от 9:30 ч. в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“, зала 1, подкуполно пространство на зона „Ларго“, пл. „Независимост“ № 1. Организатор на форума е Институтът за исторически изследвания към БАН. В него ще вземат участие учени от Българската академия на науките, университети в България и Централна и Югоизточна Европа, ДА „Архиви“ и др. Кръглата маса е по проект към Фонд „Научни изследвания“ – МОН № КП -06-Н30/5 „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“. Част от събитието е и представяне на изложба: „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“. Програма

На 2 декември 2022 г. от 11.00 часа в eкспозиционната зала на Регионалния исторически музей в гр. Монтана ще бъде представен новият сборник „Българският Северозапад: минало и съвременност“ (съставител и редактор чл.-кор. проф. дин Александър Костов). Книгата е поредното издание на филиала на Института за балканистика с Център по тракология (ИБЦТ–БАН) в гр. Монтана. Сборникът включва резултати от проучвания, представени на проведената на 10 юни 2022 г.  научна конференция, организирана от филиала на ИБЦТ–БАН и Регионалния център при БАН в гр. Монтана, съвместно с Община Монтана, Регионалния исторически музей и Държавeн Архив - Монтана.

Институтът за исторически изследвания ще отбележи 75 години от своето създаване с конференция „Историческата наука в съвременния свят“, която ще се проведе на 16 декември 2022 г. от 10:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките. Тържественото събитие ще бъде открито от директора на Института проф. Даниел Вачков. Идеята е да се отбележи приемствеността между различните поколения историци и да се разкрие визията на младите изследователи за бъдещето на историческата наука. В конференцията ще вземат участие: гл. ас. д-р Страхил Панайотов, гл. ас. д-р Деница Петрова, гл. ас. д-р Константин Голев, гл. ас. д-р Кръстьо Йорданов, гл. ас. д-р Стефан Димитров, ас. д-р Анелия Стоянова, ас. д-р Александър Стоянов, гл. ас. д-р Ивайло Найденов, гл. ас. д-р Чавдар Ветов, гл. [...]

През юбилейната за КМНЦ 2023 г. Центърът отбелязва 1160 години от създаването на славянската писменост, 110 години от учредяването на Климентовата комисия и 60 години от възстановяването на Кирило-Методиевската комисия. Тържественото ознаменуване на празника Успение на св. Кирил е първото от поредица научни и културни инициативи, с които КМНЦ чества тези юбилеи. Център на събитието е представянето на научния сборник „А на жената бяха дадени крила“. Сборникът се отпечатва в рамките на мащабния проект „Наследство.бг“ като специално издание на авторитетното реферирано списание на КМНЦ „Palaeobulgarica“ в чест на проф. дфн Светлина Николова – един от доайените на съвременната старобългаристика и дългогодишен директор на КМНЦ. Книгата отразява съвременното състояние на изследванията на  културното наследство на славянското Средновековие и неговите съвременни отражения. Част от тържеството ще бъдат певчески [...]

Престижното издание  е резултат от научната конференция „Християнските корени на Европа“, проведена във Велико Търново през 2018 г. под патронажа на Папския комитет за исторически науки, Ватиканската апостолическа библиотека, Комисията на епископатите на европейската общност, Св. Фондация „Йоан XXIII” – Бергамо и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.Книгата ще представят отец Бернар Ардура, председател на Папския комитет за исторически науки и Никополският епископ монсеньор Страхил Каваленов.

Изложбата е посветена на 150-годишнината от обесването на Васил Левски и проследява как се създава почитта към националния герой в първите 60 години след трагичната му гибел. Маркирани са основните места на памет, около които и чрез които се създава образът на Апостола в колективната памет – от произведенията на Христо Ботев и Иван Вазов и първите биографии от Захари Стоянов и Стоян Заимов през откриването на паметниците в София и Карлово, присъствието на Левски в учебниците по история и първото честване на гибелта му до създаването на Народния комитет „Васил Левски“, който публикува архива му и съдейства за изграждането на къщата музей в родния му град.

На 23 февруари 2023 г. се навършват 200 години от рождението на Найден Геров - един от най-значимите български интелектуалци през ХІХ век. В каквото и амплоа да влиза - учител, учен - езиковед и лексикограф, стихотворец, пътеписец и публицист, български общественик и политик или руски дипломат, Найден Геров проправя път и оставя следи.

Научният архив на БАН представя изложба „145 години от Освобождението на България“. Експозицията може да бъде разгледана от 2 до 9 май на 3 ет. в сградата на БАН.

Пресконференция: Цели и задачи на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ Партньори: Софийски университет „Св. Климен Охридски“ Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Митодий“ Югозaпаден университет „Неофит Рилски“ Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ Водещи центрове в изследването на българистичната проблематика Участват: Доц. Елка Трайкова, национален координатор Научен секретар на БАН направление „Културно–историческо наследство и национална идентичност“ Чл.-кор. Александър Костов, член на Изпълнителния съвет (ИС) и председател на Съвета за чуждестранна българистика към УС на БАН Проф. Анна-Мария Тотоманова, член на ИС и представител на Софийския университет „Св. Климен Оохридски“ Проф. Любка Липчева, член на ИС и представител на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ Проф. Ценка Иванова, член на ИС и представителна Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Митодий“ [...]

Научният архив на БАН организира изложба „80 години от спасяването на българските евреи“. Експозицията може да бъде разгледана от 10 до 31 март на 3 етаж в сградата на БАН.

Национална научна конференция ще се проведе на 10 и 11 март в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“. Събитието е организирано по проект на Института за литература към БАН „Острови на неблажените. История на неконвенционалната българска литература от 1944 до 1989 г. в нейния социокултурен контекст“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Проектът изследва историята на българската литература от периода 1944 – 1989 г. с фокус върху явленията извън идеологически доминираното течение на социалистическия реализъм. Тези явления са много и разнообразни в тематично, поетическо и жанрово отношение. Съвсем не винаги става дума за дисидентска литература, за жестове на пряко противопоставяне. В много случаи неприспособимостта на творците, тяхното несъгласие или просто органическото им невписване в официозния канон се изразяват в различни форми на литературно [...]

Проявата е организирана от Културен кръг „Балканско семейство“, Българско сдружение на родовете от Македония, Дружество „Огнище“ и Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките. Събитието ще се проведе  на 22 март 2023 г. от 18:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН, София, ул. „15 ноември” №1 ГОСТУВАЩИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ: Бора Докле – певица, композитор, България Гриша Георгиев – китара, България проф. Ангел Станков – цигулка, България проф. Йосиф Радионов – цигулка, България проф. Бесиана Мехмеди – мецосопран, Република Северна Македония Шкодран Толай – тенор, Република Северна Македония проф. Рудина Чико – пиано, Албания Жани Чико – директор на Радио и телевизия Албания  

На 25-27 април 2023 г. в София ще се проведе Международна научна конференция „Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): филологически и интердисциплинарни ракурси“. Научният форум се организира от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките в рамките на проект „Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси“, финансиран от Фонд научни изследвания (договор № КП-06-Н50/2). Партньор в събитието е Регионалният исторически музей – София. Основен акцент на конференцията е създаденото в края на IX в. Учително евангелие – най-ранната преводно-оригинална сбирка от църковни беседи в българската средновековна книжнина и един от малкото текстове с известен автор. То ще бъде анализирано от различни литературни, лингвистични и интердисциплинарни ракурси, [...]

Институтът за литература при БАН и Институт Сервантес - София организират кръгла маса, посветена на българската рецепция и преводите на "Поучителни новели" на Сервантес. Форумът ще се проведе на 25 април 2023 г. (вторник) в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН. Лекциите ще бъдат посветени на различни аспекти на Новелите и на тяхната рецепция в българската култура; ще бъдат представени и някои слабо познати детайли от художествено-творческата рецепция на “Дон Кихот”.

Експозицията е подготвена от Института за исторически изследвания и Централната библиотека на БАН и е включена в Националната програма за отбелязване на 150-та годишнина от смъртта на Апостола, приета от Министерския съвет на Република България. Откриването ще се състои на 11 май 2023 г. (четвъртък), от 13:00 часа, в Телекомуникационния ендоскопски център – фоайе, Медицински университет – Плевен.

Националният етнографски музей представя историята си чрез предмети, снимки, биографични разкази и виртуална реалност На 12.05.2023 г. от 18.00 ч. в навечерието на Европейската нощ на музеите, Националният етнографски музей открива нова експозиция с поглед към историята, личностите и идеите, стоящи в основата на неговото създаване. Със 130 разказа за обектите от колекциите, преплетени с биографиите на хората, които са ги проучвали, събирали и представяли, създателите на експозицията имат за цел да представят нов поглед „зад кулисите“ на музейната работа. Следвайки създадения преди век План за събиране и представяне, изработен от първия директор на НЕМ – етнографът Димитър Маринов, всяка експозиционна зала е посветена на различна тема, свързана с етноложкото и историческо познание. Сред тях са отдели като История, Вяра и суеверия, Облекло и [...]

На 15 и 16 май 2023 г. в сградата на Българската академия на науките ще се проведе Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Конференцията се провежда ежегодно и се е утвърдила като престижен форум за представяне на най-актуалните постижения и тенденции в областта на изследването на българския език в България и по света. По традиция на нея се представят научните успехи на секциите на Института, включително и резултатите от работата по национални и международни проекти и сътрудничеството с български и чуждестранни научни центрове. Със свои доклади ще участват и гости от чужбина. Тържественото откриване ще се проведе на 15 май 2023 г. от 9,30 ч. в Българската академия на науките, зала „Проф. Марин Дринов“. Пленарен доклад на тема: „Из [...]

На 19 май 2023 г. в сградата на Българска академия на науките, зала "Иван Евстр. Гешов" ще се проведе международна конференция на тема „Историческата българистика извън България: състояние и перспективи“. Тя е поредният научен форум, организиран от Съвета за чуждестранна българистика при УС на БАН и е посветена на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Съорганизатори са Институтът за балканистика с Център по тракология и Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките в изпълнение на Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. В конференцията ще вземат участие 23 учени, работещи у нас и в чужбина. В заявените от тях доклади и изказвания ще бъде разгледано състоянието на историческата българистика [...]

На 15 и 16 май 1917 г. сръбско паравоенно формирование начело с поручик Коста Милованович Печанец се прехвърля на старата територия на България. Преминава през Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Горна и Долна Ръжана. В резултат от акцията са убити поне 32 души, като има и 2 изгорени живи деца. Заедно с това са изпепелени 317 къщи. Събитието става известно като „Босилеградския погром“. Всяка година българите, живеещи днес в Западните покрайнини и особено в Босилеградско, честват паметта на загиналите. Белязани от много трудности са опитите на българското малцинство да издигне паметник с имената на загиналите българи. Възпоменаването на това трагично събитие е повод за преоценка на историческите грешки в българо-сръбските отношения и начин българите [...]

Институтът за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при Българската академия на науките е организатор на международната научна конференция „Етно-религиозни проблеми на Балканите: теория, практика и политики“. Партньори на предстоящото събитие са Харвардският университет (САЩ), Институтът „Лудвиг Болцман“ за изследване на последиците от войните (Австрия), Областна администрация –Пловдив и Областна администрация – Хасково. В научния форум ще участват както утвърдени учени, така и млади специалисти, докторанти от български и чуждестранни научни институти и университети, експерти от държавни институции. Проблемите за запазването на етническото и религиозното многообразие, на културното и езиковото богатство на Балканите в контекста на съвременните процеси в региона ще ангажират вниманието на учени и специалисти по темата от Австрия, Азербайджан, Босна и Херцеговина, България, САЩ, Сърбия, Унгария, Хърватия, Черна гора и [...]

На 7, 8 и 9 юни 2023 г. от 10 часа в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, финансирана от МОН, Институтът за литература към БАН организира международен семинар с работилница за художествена литература и превод. Семинарът ще се проведе в Големия салон на Института за литература. Участват девет чуждестранни българисти и преводачи от осем страни, представящи взаимодействието на българската литература с различни езикови култури на територията на художествения превод. Водещата тема на семинара е преводът на българска художествена литература на чужди езици и рецепцията ѝ в чуждите култури, но дискусиите на форума са отворени и за обратни връзки – за погледи към съдбата на чуждестранни художествени текстове, конституирали литературни тенденции у нас. Чуждестранни участници: Джорджа Спадони (Италия), Еухенио [...]

На 13 юни 2023 г. от 17 ч. в заседателната зала на ИБЦТ–БАН, ул. „Московска“ № 45, ще се проведе семинар на тема „Пътешествие в страната на архивите: Из историята на двустранните отношения между Народна република България и Република Австрия“. Събитието е в изпълнение на проект „Австрийско-български отношения през време на Студената война“ по договор с ФНИ – МОН. На него ще бъдат представени резултатите от най-новите проучвания по темата в архивите на двете страни.

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН представя документален филм и сборник, посветени на българската диаспора отвъд Европа. Събитието ще се проведе на 13.06.2023 г. от 17,30 ч в зала 19 на ИЕФЕМ - БАН на адрес: ул. "Московска" 6А. Линкът за включване в събитието онлайн е: Join Zoom Meeting https://us02web.zoom.us/j/86259725014?pwd=aHhRMlpnWjhzMXcwNWRqbmJia3o2dz09 Meeting ID: 862 5972 5014 Passcode: 982428 ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ „БЪЛГАРИ ОТВЪД ЕВРОПА: ТРАЕКТОРИИ И ПОКОЛЕНИЯ“ Автори: Л. Гергова и Я. Гергова През последните четири години екип учени от ИЕФЕМ–БАН, ИИКАВ–БАН и ЮЗУ „Неофит Рилски“ посети български общности на пет континента: Южна и Северна Америка, Австралия, Африка и Азия. Малка част от заснетите материали ще бъдат показани в документално видео, което представя индивидуалните и общностни траектории на развитие, поколенческите различия и отношения [...]

Международният уъркшоп по Славянска палеография и кодикология ще се проведе в София (от 14 до 15 юни) и в Троянския манастир (16 юни 2023 г.), като част от изследователските проекти “Виртуална аудитория. Създаване на електронна платформа за обучение по палеография, кодикология и архивистика” (СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител проф. дфн Вася Велинова) и  “ „Южнославянски кописти и скриптории от XIV век (палеографска атрибуция и онлайн реперториум)” (КМНЦ и ИМИ, БАН, ръководител доц. д-р Марко Скарпа), финансирани от ФНИ. Ще бъдат обсъдени няколко въпроса относно терминологията и методологията на славянската кодикология и палеография, главно що се отнася до южно-славянските ръкописи, заедно със около 30 специалисти от България и от чужбина, които ще участват на живо или онлайн.

На 17-18 юни 2023 г. в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) – БАН, зала 19 на ул. Московска 6А, ще се проведе международен научноприложен семинар „Дантелата в Европа и извън Европа – път към съвременността“. Събитието се реализира с подкрепата на Институт Сервантес и Посолство на Република Аржентина в България. Семинарът ще отговори на трайния интерес към дантелиерството с представяне на различни европейски и извъневропейски традиции и практики в съвременността. В семинара ще участват дантелиери от Европа (Испания, Франция и България) и Южна Америка (Аржентина). Акцент в презентациите са различните подходи в обучението при изработването на совалковата дантела в различните държави. Поставят се на обсъждане въпроси, свързани с мястото на дантелиерите и техните произведения днес в различни краища на света. Ще [...]

На 20 юни 2023 г. от 18.00 ч. в централното фоайе на бившия Княжески дворец ще бъде открита изложбата „„Когато момчето става мъж…” Казармата през „ОНЕЗИ” 45 години”. Експозицията представя сбирка от автентични предмети от изследвания период – униформи, знаци и емблеми на видове и родове войски, войнишко снаряжение, лични вещи и др. Показани са документи и интересни фотографии. В информационни табла са поместени и цитати от разкази на отслужили наборна военна служба мъже, техните лични преживявания и виждания по отношение на този житейски етап. В тематичен план изложбата е военно-историческа и етноложка. Тя излага някои любопитни исторически факти, свързани с българската армия през социализма, проследява обичаите и ритуалите, свързани с казармения преход и възмъжаването на момчетата, представя вътрешноказармения всекидневен живот на войниците. „Чрез тази [...]

На 21 юни 2023 г. от 11 ч. в Института за литература – БАН ще се проведе международен научно-образователен семинар по нова и съвременна българска литература на тема: „Българският модернизъм в диалог със световния“. Събитието е в рамките на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. На семинара ще бъде представена изследователската работа на специализантката на ИЛ по ННП – Росица Митрева де Зулли (докторантка във Виенския университет). Темата на проекта й е „Ямболският авангардизъм в диалог с италианския футуризъм“, а на конкретната презентация – „Цанг тумб тууум“ и българският аероплан: истинската история“. Ще вземат участие изследователи от Института за литература и специализанти по програмата.

Енциклопедия ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ предлага систематизирана научно-популярна информация за растения, разпространени в българската флора и използвани в народната медицина от векове, както и за чуждестранни видове – общо над 270. Описани са лечебни растения, подходящи за употреба в домашни условия. Те са с добра поносимост, могат да се използват за по-продължителен период от време и намират приложение за профилактика и лечение на редица заболявания. В първата част на енциклопедията са разгледани най-важните биологичноактивни вещества в лечебните растения, на които се дължи специфичното им действие, както и морфологията на отделните им части с цел по-лесно разпознаване. Указано е как се събират, сушат, съхраняват и как се приготвят различни извлеци от тях. Във втората част за всяко растение са посочени ботаническо описание, биологичноактивни вещества, кои части от него [...]

На 22 и 23 юни 2023 г. от 9.30 ч. в зала „Американски център“ на Столична библиотека ще се проведе международна научна конференция на тема „Възможни и невъзможни истории на българската литература“. Конференцията ще открият доц. д-р Пенка Ватова – директор на Института за литература към БАН, ръководител на проект „Виртуална история на българската литература“ в рамките на  „Наследство БГ“ и чл.-кор. проф. д.н. Иван Илчев – ръководител на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“. С доклади участват учени от Института за литература при БАН, от Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, от Нов Български Университет, от Югозападния Университет „Неофит Рилски“, от Великотърновския Университет „Св. св. Кирил и Методий“ от Института по славянска филология на Ягелонския университет, от парижкия университет INALCO.  Целта на конференцията е да [...]

Изложбата „Древните съкровища на България“ е изготвена от екип на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ–БАН). Материалите са на ИБЦТ–БАН, създадени от проф. д.н. Валерия Фол и Николай Генов, фотограф. Изложбата може да бъде разгледана от 17 до 31 юли 2023 г. в централното фоайе на БАН-Администрация (София, ул. „15 ноември“ № 1).

Изложба „Съдът вместилище – Защитено време“ се открива на 18.07.2023 г. в Националния археологически институт с музей при БАН. Тя е част от проекта „Съдът – отправна точка за творчество“, който има амбицията да открива форми на изкуство, които тематизират базисни антропологични съдържания в пресечните точки между утилитарно и духовно. Партньори по проекта са: Национален археологически институт с музей на БАН, Национална художествена академия, Съюз на българските художници, Българско национално радио, програма „Христо Ботев“, Българска национална телевизия, Сайт за култура и изкуство „Въпреки.com“ Куратори: проф. Станислав Памукчиев, проф. Петер Цанев, д-р Иван Кънчев  

Изложба за потопеното в българските язовири наследство ще бъде открита на 1 август, вторник, в 11 ч. в залите на Националния етнографски музей при Българската академия на науките. Екип учени ще покаже във фоторазказ резултатите от 4-годишното си проучване на над 60 селища, изселени и залети при строежа на над 20 язовира в България, а две от изчезналите села ще гостуват с етнографски предмети. През социалистическия период с разгръщането на индустриализацията и електрификацията в страната са построени десетки големи и стотици по-малки изкуствени езера, които да захранват ВЕЦове, да осигуряват поливното земеделието и битовото и промишлено водоснабдяване. Сред най-големите проекти са язовирите „Искър“, „Студен кладенец“, „Копринка“ (тогава „Георги Димитров“), „Александър Стамболийски“, „Жребчево“, „Кърджали“ и др. На тяхно място са били разположени села и разнообразни [...]

Представяне на „Българско-словашки речник“ в четири тома на Мария Кошкова На 4 септември 2023 г. от 17.30 часа в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще се състои представянето на четвъртия том от „Българско-словашки речник“ с автор доц. д-р Мария Кошкова. Речникът е разработен в Славистичния институт „Ян Станислав“ към Словашката академия на науките в сътрудничество с Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. „Българско-словашкият речник“ е изработен в съответствие с най-актуалните постижения на теорията и практиката на двуезичната лексикография и отговаря на нуждите на съвременните ползватели от висококачествени и надеждни лексикографски справочници. Словникът на речника отразява в пълнота съвременната българска лексика, като включва и най-новите, но вече утвърдени в речевата практика думи, съчетания и фразеологизми, обогатили българския език [...]

На 19.09.2023 г. от 15.00 ч в зала 11 на Националния етнографски музей ще бъде открита експозицията „Остойностявания: Погледи към защитени природни места“. Нейният поглед е отправен към места и райони, които се намират във или в близост до защитени територии (национални паркове, природни паркове, защитени местности, природни забележителности) и защитени зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, чиито природозащитни режими се определят от Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие, от конкретни заповеди за обявяване и планове за управление. Те регламентират и човешките дейности в защитените природни обекти – забраняват или ограничават едни, поощряват други. Изложбата е резултат от изследователския проект „Живот в защитени зони и територии: предизвикателства, конфликти, ползи“. Още със заглавието си той насочва вниманието към понякога конфликтната, понякога хармоничната [...]

На 5 и 6 октомври 2023 г. в Института за исторически изследвания  при Българската академия на науките (бул. „Шипченски проход“  №52, бл. 17, Голям салон, ет. 1) ще се проведе, национална научна конференция „Традиции и модерност: българското общество през „дългия XIX век“. Научният форум е организиран в рамките на проект „Проблеми на модернизацията на българското общество през „дългия XIX век“ и е съвместна инициатива на учени от Института за исторически изследвания и Историческия музей в гр. Панагюрище. В работата на конференцията са заявили участие 35 учени от институти на Академията, от университети и научни центрове в столицата и страната, които ще представят резултатите от своите изследвания и наблюдения върху проблеми на модернизацията в различни области на социалния, стопанския, политическия и културно-просветния живот, демографското развитие, дарителството, [...]

На 19–20 октомври 2023 г. в Панагюрище, родното място на проф. Марин Дринов, ще се проведе национална научна конференция „Наука, просвета, държавност и модернизация в България през XIX и началото на XX век“. Форумът е организиран по повод 185 години от рождението на проф. М. Дринов – изтъкнат български учен, обществен деец и държавник, който е оставил трайна диря в развитието на науката, просветата и изграждането на новата българска държава. Организатори на конференцията са Община Панагюрище, Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките и Историческият музей в Панагюрище. Резултатите от своята изследователска дейност ще представят както утвърдени, така и млади учени, които са представители на различни научни институции и университети от столицата и страната. На форума с изказвания ще се включат и двама [...]

Най-ранният в Европа солодобивен и градски център Провадия-Солницата ще бъде представен с постерна изложба в Европейския парламент в Брюксел. Домакин на събитието е българският евродепутат от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев. Експозицията се организира в партньорство с археологическия екип под ръководството на акад. Васил Николов, Националния археологически институт и музей на БАН и Историческия музей в Провадия. Изложбата „Провадия-Солницата – най-древният солодобивен и градски център в Европа (5600 - 4350 г. пр. Хр.)“ ще бъде официално открита на 24 октомври в зала „Йехуди Менухин“ на Европарламента. Забележителното културно-историческо наследство на България и Европа ще бъде представено лично от председателя на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, акад. Васил Николов и целия археологически екип, който от 2005 г. насам извършва под неговото ръководство теренните проучвания на Провадия-Солницата. [...]

Представяне на книгата " Марин Дринов - семеен летопис“, посветена на 185-ата годишнина от рождението на проф. Марин Дринов ще се проведе на 26 октомври от 17:00 часа в БАН

На 7 и 8 ноември 2023 г. Научната група на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) организира шеста научна конференция с международно участие „Дебати в музеологията“, посветена на разказването на истории в музеите. Събитието ще се проведе в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН (гр. София, ул. „Московска 6А). В него ще вземат участие учени и музейни специалисти от цялата страна, както и представители на музейни институции в Ню Йорк, Загреб, Будапеща, Университет Йейл, Университета в Лайден и на международната организация Atelier Brückner. Музеите, независимо от профила си, са хранилища на история и истории на обекти, на хората, които са ги произвели, употребявали и предали на музея, на онези, които са ги проучвали и експонирали.  Множество са подходите, с които музеите не просто показват [...]

Секция „Средновековна история“ към Института за исторически изследвания при Българската академия на науките организира научна конференция с международно участие под надслов „Стопанство и търговия на средновековните Балкани“. Научният форум ще се проведе на 10–11 ноември 2023 г. в сградата на Института за исторически изследвания, бул. „Шипченски проход“ № 52, бл. 17. Конференцията има за цел да изясни нови проблеми и дискусионни въпроси, свързани с икономическото развитие на Балканите в епохата на средните векове. Програма на конференцията.  

На 21 ноември 2023 г. от 17:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките ще бъде презентиран документалния сборник „Марин Дринов. Писма телеграми, докладни записки 1859 – 1905 г.“ Изданието ще бъде представено от проф. д.и.н. Теодоричка Готовска – Хенце. За първи път е събрана възможно най-пълната и представителна колекция от личната, обществената и служебната кореспонденция на бележития български историк, филолог и етнограф. В изданието са включени писма и документи, излезли изпод перото на М. Дринов и изпратени от него до 89 български и чужди кореспонденти, научни  институции и обществени организации. Документалният материал е издирен, разчетен и коментиран според съвременните научни изисквания от българо-украински екип от учени, които за целта работиха както в основните български архивохранилища, така също и в централните [...]

Институтът за литература при Българската академия на науките отбелязва своя за 75-годишен юбилей. Честването ще се състои на 27 ноември 2023 г. от 14 ч. в зала “Проф. Марин Дринов” в централната сграда на БАН. Акцент в програмата е представянето на актуалните научноизследователски проекти, по които работят учените от Института. На тържеството с почетния знак на Института за литература ще бъде удостоен изявен български литературовед.

На 28 ноември 2023 г. от 17,30 ч в Националния етнографски музей ще бъде открита изложбата – базар „СЪЗВУЧИЯ II“. Майсторите Евгени Пенчев, Мила Милчева и Миглена Чаталова от Велико Търново, представят близо 30 пана с дърворезба и бродерия, над 15 ефирни и пъстри тъкани шалове и 10 тъкани черги. Тези техни ръчно изработени произведения ще могат да бъдат закупени от посетителите. Идеята на тримата автори е със своите творби да покажат как автентичните занаяти като дърворезба, бродерия и тъкачество, могат да се превърнат в неизчерпаем източник за нови идеи, кореспондиращи със съвремието ни. Старите похвати, мотиви и символи заживяват нов живот и дават душа на предмети, аксесоари и украшения, хармонично свързани със съвременния бит и култура. Чрез своята изложба тримата автори разказват приказки [...]

Книгата "Да попитаме Владко Мурдаров" ще бъде представена на 29 ноември от 16:00 ч. в зала „Акад. Иван Евстратиев Гешов“. Изданието е по случай 75-ата годишнина на проф. Владко Мурдаров.

На 4 декември 2023 г. от 18 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ в централната сграда на БАН ще се състои премиерата на книгата „Литературни анкети – 18 поети от 80-те“. Това е най-новото издание от поредицата „Литературни анкети“ на издателския център „Боян Пенев“ към Института за литература при Българската академия на науките. Авторката Боряна Владимирова среща читателите, а в понеделник (4 декември) ще срещне и гостите на премиерата, с поетите Йордан Велчев, Златомир Златанов, Едвин Сугарев, Кирил Мерджански, Наталия Андреева, Миглена Николчина, Ани Илков, Владимир Левчев, Ангел Ангелов – Джендема, Румен Денев, Виргиния Захариева, Бойко Ламбовски, Балчо Балчев, Иван Ненков, Мирела Иванова, Цанко Лалев, Антон Баев и Александър Секулов. [/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]

На 19.12.2023 г. от 15.00 ч. в зала 11 на ИЕФЕМ – БАН (част от Националния етнографски музей, ет. 2) ще бъде представен сборника "Живот, посветен на науката", резултат от конференцията в памет на проф. д.и.н. Георги Георгиев. На 3 февруари 2020 г. се навършиха 30 години от внезапната кончина на проф. д.и.н. Георги Георгиев, един от най-изтъкнатите български историци и етнолози, забележителен музеолог, директор на ЕИМ-БАН, главен редактор на списание „Българска етнография”. Проф. Георги Георгиев имаше многостранни научни интереси и остави богато научно наследство. В негова памет на 2 и 3 ноември 2020 г. Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН проведе научна конференция. Тематичните полета, в които проф. Георги Георгиев има най-значими приноси, формират и структурата на сборника, в който [...]

Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) представя седемнадесетата национална археологическа изложба “Българска археология 2023”. Изложбата показва най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през 2023 година. Организира се по повод професионалния празник на археолога - 14 февруари. Изложбата представя над 400 експоната от 30 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани [...]

На 26 март 2024 г., от 18:30 ч., в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН (ул. „Московска“ 6А) ще бъде представена книгата „Сокаи“ – най-новото изследване, посветено на женското невестинско забраждане „сокай“, носено в Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век. Негов автор е етнологът Светослав Петров. На събитието той ще демонстрира как се поставят трите разновидности на сокая – търновски, габровски и ловешки. Книгата ще бъде представена от гл. ас. д-р Иглика Мишкова, зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН. Светослав Петров е роден през 1990 г. в Елена, първоначално учи в родния си град, после в Ловешката езикова гимназия, висше образование завършва във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – специалност „Етнология“. Понастоящем е главен [...]

На 29 и 30 март 2024 г. секция „Средновековна история“ при Института за исторически изследвания – БАН организира научна конференция на тема: „Текст и исторически контекст“. Форумът се провежда в чест на 70-годишнината на проф. д.и.н. Илия Илиев и ще се състои в сградата на ИИстИ (бул. „Шипченски проход“52, бл. 17, Голям и Малък салон, ет. 1). Програма на форума вижте тук.

Кирило-Методиевският научен център при БАН организира академично честване по случай годишнината от блаженото успение на св. Методий. Тържеството ще се състои на 2 април 2024 г. (вторник) от 14.00 ч. в залата на Кирило-Методиевския научен център на ул. Московска 13. В програмата на събитието е включена лекция на д-р Андрей Бобев на тема „За старобългарското наследство в един руски чети-миней от началото на XVII век“. Изложението на д-р Бобев е част от проучванията му върху следите, оставени от старобългарския ръкопис, известен като Супрасълски сборник, в източноправославното книжовно наследство. В рамките на честването ще бъде представен сборникът „Следи от Кирило-Методиевото дело по света“, включващ отличените творби на участниците в едноименния международен ученически конкурс. В надпреварата взеха участие 142 ученици на различна възраст и от различни континенти, [...]

На 12.04.2024 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН ( София, ул. „15 ноември“ № 1)  от 17 ч ще бъдат представени книгите „Българските визии за Европа, обединеното Отечество и войната. (1930–1945). Сборник с художествени текстове“ (Михаил Неделчев, Мариета Иванова-Гиргинова, Елка Трайкова и Мария Огойска – съставителство, предговор и бележки). София: ИЦ „Боян Пенев“, 2023, 512 с. и „Inter Arma. Предчувствието за война в чешката култура (1935–1939). Сборник с художествени текстове и публицистика“ (Добромир Григоров – съставителство и предговор) София: ИЦ „Боян Пенев“, 2023, 209 с. Изданията са част от научен проект „Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година“ (Усещанията за застрашена Европа в културата и литературата на България, Украйна, Полша и Чехословакия). Сборниците с художествени текстове и публицистика предлагат богата [...]

ИЗКУСТВО И ИСТОРИЯ Модул „Ново изкуство“ От 17 до 19 април 2024 г., Институтът за изследване на изкуствата на Българската академия на науките  с подкрепата на фонд „Научни изследвания“ ще проведе традиционната международна научна конференция „Изкуствоведски четения“.  Тази година темата е „Изкуство и история“. Конференцията ще бъде в 13 панела, с различна тематична насоченост. Предложеният тематичен ключ би могъл да предизвика научни рефлексии в следните посоки: теми и наративи в исторически контекст; влияние на исторически събития, идеологии и други фактори върху процесите на творчество и развитието на изкуството; исторически лица, представени в произведения на изкуството; творческите места като исторически пространства: ателиета, театрални работилници, музикални студиа, снимачни площадки; изкуство, технологии, медии – развитие във времето; изкуственият интелект в изкуството – възможности и заплахи; продукция и репродукция, [...]

Скъпи приятели, наближава Великден и е време да обявим началото на образователната ни програма, свързана с празника. В Образователния център на Националния етнографски музей ще научим какви са традиционните обредни практики; каква е ролята на червеното яйце в поверията и обичаите; по какво се отличават днешните козунаци от някогашните обредни хлябове. После ще вземем писалките с восък и боите, за да изпишем най-красивите великденски яйца. Екипът ни е подготвил за Вас интересна програма и приятни изненади! Заниманията ще се проведат от 22.04.2024 до 28.04.2024 г. (вкл.) в Oбразователния център на Националния етнографски музей при следния график: 10:00 – 11:00 ч. 11:15 – 12:15 ч. 12:30 – 13:30 ч. 13:50 – 14:50 ч. 15:00 – 16:00 ч. 16:15 – 17:15 ч. Програмата е подходяща за деца над 7 [...]