Институтът за балканистика с Център по тракология и Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките организират конференция с международно участие на тема „Култът към владетеля през Античността и Средновековието“. Тя е посветена на 150-годишнината от откриването на Мадарския конник за науката от Феликс Каниц през 1872 г. Конференцията ще се проведе в гр. Плиска и с. Мадара на 30 юни и 1 юли 2022 г. Като част от събитието ще бъде показана изложбата „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“, подготвена от Държавния културен институт към Министъра на външните работи на Република България. Експозицията е посветена на 65 години от българското членство в ЮНЕСКО и 75 години от основаването на международната организация. Линк за онлайн участие в платформата Zoom: https://us02web.zoom.us/j/82584178769

Изложбата "Българските следи по света – с палитра, камера и слово" ще бъде открита в сряда, 27 юли 2022г. от 9:30 ч., в централното фоайе на БАН, ул. "15-ти ноември" 1 (пл. Народно събрание), София. Организатори са Българско училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и Културна асоциация „Паралел 43“.

„Компютърната лингвистика в България“ (CLIB, https://dcl.bas.bg/clib/) е международна научна конференция, която си поставя за цел да осигури форум за представянето на научните постижения в областта на компютърната лингвистика, с фокус върху езиците с малък брой носители и недостатъчно добре развити ресурси и програми за автоматична обработка на езика. Петото издание на конференцията ще се проведе на 8 и 9 септември в гр. София. Конференцията ще бъде открита с пленарен доклад на проф. Шули Уинтнър от Университета в Хайфа, Израел, на тема The Hebrew Essay Corpus. Проф. Уинтнър е председател на Европейския отдел на Асоциацията по компютърна лингвистика, изследовател с разностранна дейност в областта на езиковите формализми, компютърната морфология и синтаксис, езиковите ресурси, машинния превод и др. На втория ден от конференцията участниците ще имат удоволствието [...]

На 19 септември в град Гоце Делчев ще се проведат две кръгли маси: „Гоце Делчев и героите на Илинденската епопея“ и „100 години македонски политически/патриотични организации“. Научните форуми са посветени на няколко значими годишнини: 150 години от рождението на Гоце Делчев, 119 години от Илинденско-Преображенското въстание и 100 години от основаването на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада. Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките е съорганизатор на кръглите маси наред с Македонския научен институт – София, община Гоце Делчев и Историческия музей – Гоце Делчев. В програмата е включено и представянето на две документални изложби, посветени съответно на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев и 100-годишния юбилей на МПО в САЩ и Канада. В събитието ще вземат участие учени от Института [...]

Национална научна конференция „Културно-просветна и благотворителна дейност на Българската православна църква в периода от Освобождението до средата на XX век“ ще се проведе на 20-21 септември в Стара Загора. Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките е съорганизатор на събитието заедно с Регионалния исторически музей - Стара Загора, Научния архив на БАН, Старозагорската Света митрополия и община Стара Загора. Форумът е посветен на няколко значими годишнини: 100 години от кончината на първия Старозагорски митрополит Методий; 130 години от откриването през 1892 г. на Българската духовна семинария в Цариград, чийто пръв ректор е именно архимандрит Методий и 120 години от освещаването на храм „Свето Рождество Христово“ в Шипка. В конференцията ще вземат участие учени от национални и регионални научни центрове и университети в страната.  [...]

Институтът за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките e съорганизатор на представянето на  Антология на съвременната българска поезия „НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАЖ НА НЕБЕТО“ (Загреб, 2022) в памет на Марин Бодаков. Събитието ще се проведе на 21 септември 2022 г. от 18.30 часа в клуба на Столична библиотека. Водещ: Петър Чухов, с участието на Иван Херцег, Зорница Христова, Стефан Иванов, Силвия Чолева, Людмила Миндова.

На 24 септември 2022 г. от 10.30 часа в сградата на Института за балканистика с Център по тракология на ул. „Московска“ № 45 ще се проведе ХЪРВАТСКО ПОЕТИЧЕСКО МАТИНЕ. Участие в събитието ще вземат поетите Иван Херцег, Звездана Йембрих, Кристина Шпиранец и преводачите Симона Кръчмарова и Антонина Миткова. Водещи: Силвия Чолева и Людмила Миндова. Събитието е организирано от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките и Издателство за поезия ДА с подкрепата на литературна мрежа „Традуки“.

Международна научна конференция „ПРОСОПОГРАФИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ“ ще се проведе на 7 и 8 октомври 2022 г. в Института за исторически изследвания – БАН (бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17). Форумът е организиран от секция „Средновековна история“ към Института за исторически изследвания – БАН (проф. дин Илия Г. Илиев, доц. д-р Сашка Георгиева, гл. ас. д-р Кирил Ненов). Целта на научното събитие е да се представят нови изследвания върху биографиите и/или творчеството на средновековни българи, както и на свързани с тях личности от средновековна Европа.

Изложбата е посветена на основаването на Народния музей, понастоящем Националния археологически музей, отделен като самостоятелна институция през 1892 г.

Национална кръгла маса "Имало ли е фашистки режим или фашистко управление в България?" ще се проведе на 4 ноември 2022 ч. от 10:00 ч. в зала „Акад. Иван Евстр. Гешов“ в Българската академия на науките. Организатор на форума е Институтът за исторически изследвания – БАН. Главните въпроси, които ще се дискутират са: Какви са основните характеристики на фашисткия тоталитарен режим; Какви за характеристиките на политическото управление, установено в България след 19 май 1934 г.; Как еволюира политическият режим в България, особено в периода 1941-1944 г. Предвижда се събитието да бъде предавано на живо на фейсбук страницата на Института за исторически изследвания.

На 15 ноември 2022 г., вторник, в 15 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ-БАН ще стартира поредица срещи-дискусии, в които ще бъдат представени резултатите от изследванията по проект „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката на Република България. През последните 4 години учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките проучиха 23 язовира, при чийто строеж са разрушени, заличени, залети или засегнати над 60 селища в цяла България. Мащабното изследване обхваща етнографско и фолклористично изучаване на потопените селища, издирване на хиляди архивни документи, срещи и разговори с изселени и техни потомци, документиране на срещи на изселените, наземно и въздушно фотографиране на останките [...]

Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ към БАН и издателство „КНИГОМАНИЯ“ организират представяне на  ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „СВЕЩЕНИТЕ МЕСТА НА БЪЛГАРИЯ“  Енциклопедията е първото по рода си издание, което събира в един том информация за обекти, свързани с духовните потребности на различни етноси, населявали територията на България от праисторията до днес. В представянето на енциклопедията ще участват главният редактор акад. Васил Николов, автори, консултанти и сътрудници, взели участие в изданието.

Сборник “История, памет, промяна“ в чест на проф. Ангел Димитров ще бъде представен на 29 ноември (вторник) от 17:30 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките. Книгата е събрала студии и статии на представители на различни поколения изследователи. Основното ядро текстове са посветени на проблеми на възрожденската епоха и на широкото поле на националния въпрос. Фактологични приноси и теоретизации очертават многообразието на подходи към миналото. Сборникът ще бъде представен от доц. Елена Костова и доц. Антоанета Кирилова от Института за исторически изследвания – БАН, доц. Михаил Груев от ДА “Архиви“ и Тони Николов – главен редактор на Портал Култура и списание. „Култура“.

Национална кръгла маса с международно участие „Културно-историческото наследство в Западните Балкани – актуални проблеми“ ще се проведе на 30 ноември 2022 г. от 9:30 ч. в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“, зала 1, подкуполно пространство на зона „Ларго“, пл. „Независимост“ № 1. Организатор на форума е Институтът за исторически изследвания към БАН. В него ще вземат участие учени от Българската академия на науките, университети в България и Централна и Югоизточна Европа, ДА „Архиви“ и др. Кръглата маса е по проект към Фонд „Научни изследвания“ – МОН № КП -06-Н30/5 „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“. Част от събитието е и представяне на изложба: „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“. Програма

На 2 декември 2022 г. от 11.00 часа в eкспозиционната зала на Регионалния исторически музей в гр. Монтана ще бъде представен новият сборник „Българският Северозапад: минало и съвременност“ (съставител и редактор чл.-кор. проф. дин Александър Костов). Книгата е поредното издание на филиала на Института за балканистика с Център по тракология (ИБЦТ–БАН) в гр. Монтана. Сборникът включва резултати от проучвания, представени на проведената на 10 юни 2022 г.  научна конференция, организирана от филиала на ИБЦТ–БАН и Регионалния център при БАН в гр. Монтана, съвместно с Община Монтана, Регионалния исторически музей и Държавeн Архив - Монтана.

Институтът за исторически изследвания ще отбележи 75 години от своето създаване с конференция „Историческата наука в съвременния свят“, която ще се проведе на 16 декември 2022 г. от 10:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките. Тържественото събитие ще бъде открито от директора на Института проф. Даниел Вачков. Идеята е да се отбележи приемствеността между различните поколения историци и да се разкрие визията на младите изследователи за бъдещето на историческата наука. В конференцията ще вземат участие: гл. ас. д-р Страхил Панайотов, гл. ас. д-р Деница Петрова, гл. ас. д-р Константин Голев, гл. ас. д-р Кръстьо Йорданов, гл. ас. д-р Стефан Димитров, ас. д-р Анелия Стоянова, ас. д-р Александър Стоянов, гл. ас. д-р Ивайло Найденов, гл. ас. д-р Чавдар Ветов, гл. [...]

През юбилейната за КМНЦ 2023 г. Центърът отбелязва 1160 години от създаването на славянската писменост, 110 години от учредяването на Климентовата комисия и 60 години от възстановяването на Кирило-Методиевската комисия. Тържественото ознаменуване на празника Успение на св. Кирил е първото от поредица научни и културни инициативи, с които КМНЦ чества тези юбилеи. Център на събитието е представянето на научния сборник „А на жената бяха дадени крила“. Сборникът се отпечатва в рамките на мащабния проект „Наследство.бг“ като специално издание на авторитетното реферирано списание на КМНЦ „Palaeobulgarica“ в чест на проф. дфн Светлина Николова – един от доайените на съвременната старобългаристика и дългогодишен директор на КМНЦ. Книгата отразява съвременното състояние на изследванията на  културното наследство на славянското Средновековие и неговите съвременни отражения. Част от тържеството ще бъдат певчески [...]

Престижното издание  е резултат от научната конференция „Християнските корени на Европа“, проведена във Велико Търново през 2018 г. под патронажа на Папския комитет за исторически науки, Ватиканската апостолическа библиотека, Комисията на епископатите на европейската общност, Св. Фондация „Йоан XXIII” – Бергамо и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.Книгата ще представят отец Бернар Ардура, председател на Папския комитет за исторически науки и Никополският епископ монсеньор Страхил Каваленов.

Изложбата е посветена на 150-годишнината от обесването на Васил Левски и проследява как се създава почитта към националния герой в първите 60 години след трагичната му гибел. Маркирани са основните места на памет, около които и чрез които се създава образът на Апостола в колективната памет – от произведенията на Христо Ботев и Иван Вазов и първите биографии от Захари Стоянов и Стоян Заимов през откриването на паметниците в София и Карлово, присъствието на Левски в учебниците по история и първото честване на гибелта му до създаването на Народния комитет „Васил Левски“, който публикува архива му и съдейства за изграждането на къщата музей в родния му град.

На 23 февруари 2023 г. се навършват 200 години от рождението на Найден Геров - един от най-значимите български интелектуалци през ХІХ век. В каквото и амплоа да влиза - учител, учен - езиковед и лексикограф, стихотворец, пътеписец и публицист, български общественик и политик или руски дипломат, Найден Геров проправя път и оставя следи.